Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТЕОРЕТИЧНО ПЛОСКИЯТ ДАНЪК МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЪВЕДЕН

АКО БЪДЕЩАТА ЕДИННА СТАВКА Е ОТ ПОРЯДЪКА НА 13-15 %, НЯКОИ ГРУПИ С НИСКИ ДОХОДИ ЩЕ БЪДАТ ОЩЕТЕНИ.Стамен Тасев, заместник-министър на финанситеЗаместник-министър Стамен Тасев отговаря за Агенция Митници, Главната данъчна дирекция, Агенцията за държавни вземания, дирекция Данъчна политика и дирекция Европейска интеграция и мониторинг. Стамен Тасев е завършил УНСС със специалност Статистика. Специализирал е в Харвард и института Джон Ф. Кенеди в САЩ. Работил е последователно в Министерството на финансите (1984-1993 г.), бил е консултант на УНИЦЕФ, финансов и административен директор на Сони - България, работил е във фирмите Кей Пи Ем Джи и Нютон Финанс Мениджмънт Груп в София. От 2002 г. до 2003г. е бил ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси към българската мисия в Ню Йорк. От месец..................същата година става заместник-министър.Женен, с двама синове.Г-н Тасев, очаквате ли проектозаконите за данъците да предизвикат остри дебати в парламентарната зала на Народното събрание. Възможно ли е да станат сериозни промени по някои предложения на МФ в хода на обсъжданията?- Очаквам депутатите да се отнесат с нужното внимание към предложенията на Министерството на финансите. До момента обсъжданията, които са проведени на няколко форуми на национално ниво, показаха, че данъчните промени за 2005 г. се приемат положително. Става дума за Националния съвет по данъчна политика, в който участват представители на браншови организации, работодатели, профсъюзи. В Националния съвет по тристранно сътрудничество промените в данъчните закони за следващата година също бяха приети без сериозни забележки.Представителите на бизнеса обаче заявиха, че няма нищо радикално в данъчната политика на правителството за 2005 година. Според тях са били възможни по-големи редукции на налозите - особено след като тази година е поредната с натрупан огромен бюджетен излишък?- Данъчната политика следва логиката на своето развитие от предишните две-три години. Предлаганото намаление на корпоративния данък - от 19.5% на 15 на сто, в процентно отношение е по-радикално, отколкото миналогодишното. Същото се отнася и за данъка върху доходите на физическите лица. Изчисленията сочат, че от намалението на данъка върху печалбата на разположение на бизнеса ще останат около 160 млн. лева. А това не са малко пари, ако те бъдат инвестирани в нови работни места, в нови технологии и машини. Надяваме се също, че новите възможности за ускорена амортизация, които намаляват облагаемата печалба, ще дадат възможности за по-добро развитие на българските предприемачи.От друга страна, Министерството на финансите и тази година забрави обещанието на НДСВ, дадено още през 2001 г., че ще бъде въведен нулев данък върху реинвестираната печалба?- Стъпка в тази насока е направена. С нулев корпоративен данък се облагат фирмите, работещи в общини с голяма безработица, при условие че реинвестират печалбата си в материални активи. Но в данъчната политика за 2005-2007 г. няма заложено разширяване на кръга на лица, които могат да ползват това облекчение. Линията е да се спазва принципът за намаляване на преките данъци за сметка на косвените. Но всякакви резки промени в ставките биха имали смущаващи и непредвидими ефекти върху икономиката. Непремерените действия в областта на данъчната политика даже могат да предизвикат сътресения в икономическия механизъм. Затова промените се правят плавно, а не рязко.Авантюра ли е това, което направиха по отношение на данъците държави като Ирландия, Словения и т.н., за да стимулират растежа на икономиките си?- Не могат да се правят подобни паралели, защото политиката по данъците се предопределя от специфичните икономически реалности във всяка отделна страна. Разбира се, че ирландското правителство не е любител на данъчните експерименти. Примерно, в Ирландия никога не е имало валутен борд. България в момента има стабилно икономическо развитие, но няма зад гърба си 10 години икономическо спокойствие. Ако тенденциите на растеж бяха такива, каквито отбелязахме през последните години, щяха да бъдат възможни и по-сериозни намаления на данъците. Сигурен съм, че ако се запазят сегашните тенденции в икономическото развитие, следващото правителство би могло да мисли за по-нататъшно и по-голямо намаление на данъка върху печалбата. Тогава може да се стигне и до ставка от порядъка на 12 процента.През лятото финансовият министър Милен Велчев заяви, че е възможно от 2006 г. ДДС да бъде редуциран с 2 процента. Какво е вашето виждане? - Приходите от ДДС се стабилизират, което означава, че има потенциал за намаляване на ставката с около 2% в близките години. Това ще доведе до общо намаление на данъчната тежест с около 10 процента. Подобно решение би могло да се вземе само ако постъпленията от ДДС продължават да се движат в сегашните стойности и се постигне допълнително засилване на администрирането на този данък. Не е ли възможно да се започне първо с намаляването на ДДС-ставките за отделни стоки и услуги - примерно, лекарства, стоки от първа необходимост и т.н.?- Министерството на финансите и правителството като цяло открай време са подложени на натиска на браншови организации от различни сектори - млекопреработватели, производители на хлебни продукти, лекарствени средства и др. Всички те настояват за въвеждане на диференцирани ДДС-ставки. Наистина такива изключения съществуват в повечето европейски държави. Европа обаче ни съветва: Не възприемайте най-лошото от данъчните практики на западните страни! и оценява като постижение наличието на единна ДДС-ставка в България. В крайна сметка решението да има или не структуриран ДДС е политическо. Но лично аз не бих подкрепил съществуването на много отделни ставки. Това само ще усложни администрирането, ще увеличи възможностите за данъчните измами, ще предизвика нови и нови претенции и т.н.Защо се намалява срокът за възстановяване на данъчния кредит от 45 на 30 дни само за фирмите износителки? С какво се мотивира такава избирателност в данъчната политика?- Фирмите, които се занимават с износ, са 1/7 от всички регистрирани. Идеята е чрез предложената промяна да се стимулират онези икономически субекти, които допринасят за намаляване на търговския дефицит - нещо, което е особено важно в настоящия етап. Освен това намаляването на срока е постижение на фона на практиките в други европейски държави, където до определен праг данъчният кредит се възстановява годишно, докато у нас максималният срок е до 30 дни. Данъчната администрация и сега се стреми да възстановява ресурсите на бизнеса много по-бързо. Защото другото би означавало административно задържане и забавяне на скоростта, с която работят предприемачите. Финансовите експерти твърдят, че намалението на преките данъци се компенсира в голяма степен от увеличението на акцизите. Според техните оценки данъците през 2005 г. падат незначително.- Акцизът е данък, който се налага върху потреблението. Този, който потребява най-много, плаща най-много. Съотношението между преките и косвените данъци в общата приходна част на бюджета показва сериозно увеличение на приходите от косвени данъци, в това число и от акцизите. Бюджетът щеше да получи 118 млн. лв. повече, ако беше запазена досегашната скала за облагане на доходите на физическите лица. Така че разликата трябва да се компенсира от други приходоизточници. По същия начин стоят нещата и с въвеждането на семейното подоходно облагане. Наистина бюджетът ще усети намаляването на приходите заради това облекчение чак през 2006 година. Но и тогава ще са необходими допълнителни ресурси, за да не се нарушава балансът на приходите.И през 2005 г. осигурителната тежест се запазва на нивото от 42.7 процента. Даже частта от осигуровките, която ще плащат работниците, нараства. Но този въпрос не е пряко свързан с данъчната политика. И би трябвало да бъде зададен на институциите, които са отговорни за осигурителния модел в страната. Става въпрос за ангажименти и решения, които са приети още през 1999 година. Възможно ли е и на какъв етап в България да бъде въведена единна данъчна ставка - предложение, което направиха неангажирани с правителството финансисти?- Наистина теоретично е възможно да бъде въведен плосък данък и у нас. Темата се дискутира доста в обществото. Но приемането на подобна ставка е свързано с доста подробно проучване и предварителни изчисления на финансовите параметри. Възможно е някои групи с ниски доходи да бъдат ощетени при плоска ставка от 13-15% за сметка на облагодетелстване на тези, които са в горните етажи на скалата за облагане. Освен всичко друго трябва да се прецени дали доходите, които би извадила на светло хипотетичната ставка, са толкова, колкото би струвало на бюджета премахването на сегашната система на облагане, която се основава на сигурни и ясни приходоизточници.Какви допълнителни мерки за затягане на данъчната дисциплина предвижда Министерството на финансите през следващата година?- Мерките са свързани с продължаващото преустройство и преструктуриране на данъчната администрация. А резултатите ще зависят от едно ново разположение на административния й капацитет. Става дума за рационализиране на дейността на данъчните органи и за повишаване на информационния капацитет на системата. Тя ще позволи по-бързо разкриване на евентуални опасни рискови групи, свързани с данъчни измами. Освен това е възможно връзване на системата с други информационни масиви - на НОИ, на митниците, на полицията, за да се постигне един синергичен ефект.Разбира се, голяма част от тези стъпки са свързани със законодателни промени, които трябва да гарантират възможността за обмяна на такава информация. Необходими са и други допълнителни законодателни мерки, които елиминират вратичките за извършване на данъчни измами, корупция и др.

Facebook logo
Бъдете с нас и във