Банкеръ Daily

Председателят на УС и главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" с първо интервю за "Банкеръ"

Теодора Петкова: Очаквам натискът върху лихвените проценти у нас да продължи

Теодора Петкова започва кариерата си в банката като кредитен анализатор през 2002 г. и става старши мениджър на екипа за корпоративно кредитиране през 2007 година. От 2009-а  до 2015 г. е директор на управление "Кредитен риск", а от септември 2015 г. е директор на Международния център в "Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране". Тя е член на надзорния съвет на "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" и има многогодишен опит като член на борда на директорите на "УниКредит Факторинг". Магистър е по финанси от УНСС и има Global Executive MBA от Carlson Business School на University of Minnesota и от Vienna University of Economics and Business. От 1 май 2019 г. Теодора Петкова е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на банката. 

Г-жо Петкова, как се чувствате в новата си роля на главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк"? Върху какво се фокусирахте, след като оглавихте най-голямата банка у нас?

- Бих казала, че все още опознавам тази роля в нейната пълнота. Сега съм фокусирана преди всичко да слушам какво имат да ми разкажат колегите - за процесите, възможностите и взаимоотношенията. Приоритет за мен в момента е да се запозная с всички хора, с които не се познавам директно. И да събера най-много гледни точки, за можем заедно да дефинираме и планираме успешно това, което искаме да ни се случва в бъдеще.

Какъв ще е подходът Ви при управлението на банката?

- Преди всичко съм екипен играч и за управлението ще разчитам много на мениджърския екип. Банката се управлява от екип, мотивиран, ангажиран и с обща бизнес визия. Мениджърският ми подход няма да се промени спрямо времето, когато съм управлявала по-малки структури, управления или дирекции. Аз съм мениджър, който има различен лидерски профил в различни ситуации. Понякога може да съм много твърда и напориста, докато в други случаи съм изключително диалогична и деликатна с екипа. Мисля, че ще продължа да бъда такава и начело на банката. 

Макар че мандатът Ви като главен изпълнителен директор едва сега започна, оглежда ли се "УниКредит Булбанк" за сделки по придобивания и сливания с други банкови институции, опериращи на българския пазар? 

- Групата "УниKредит" е дала много ясна заявка, че нашите планове за растеж са органични. Като част от групата ние сме фокусирани върху това да растем и да запазим лидерската си позиция, но да го направим изцяло с органични възможности. Не планираме и не оценяваме възможности за сливания и придобивания. Поне засега. 

От 30 юни БНБ започна да прилага насоките на Европейския банков орган за надеждни практики за управление на риска за кредитните институции при управлението на необслужвани и преструктурирани експозиции и активи от обезпечения, придобити от необслужвани експозиции. Промени ли се стратегията на банката за необслужваните кредити?​

- Европейският банков орган (ЕБО) публикува за първи път тези препоръки през 2016 година. Още тогава като част от групата "УниКредит" стартирахме един много мащабен процес на идентифициране на различия и липсващи парчета спрямо изискванията. И също така бе разработен план и стратегия за привеждане на операции и действия за отчитане на необслужваните експозиции в сихрон с тези препоръки. Банката е в пълно съответствие.

Започнахме с това да пренаредим изцяло управление "Необслужвани експозиции". От три години в управлението има специален отдел, който се казва "Операции по необслужвани кредити и стратегия". В последните три години всичките ни действия по отношение намаляване на риска в баланса на банката са част от отделните ни стратегии. Всяка година успяваме да реализираме целите и да преизпълним амбициозните цели, заложени в тези стратегии . В голяма част от портфейлите в момента не се налага да правим детайлни планове, тъй като сме под прага (5% - бел. ред), който налага разработване на индивидуални стратегии. 

Всъщност прилагането на препоръките от гледна точка на третиране, провизиране на обслужвани и необслужвани експозиции, на сроковете, на репортинг, на мениджърски фокус, на ротация на оценителите е валидно за всички банки. Само индивидуалните стратегии зависят от дела на необслужваните експозиции. 

На фона на рекордните печалби на банковия сектор за 2018-а какви са очакванията Ви за тази година?

- През последните няколко години секторът работи в особен режим, в който виждаме ръст на кредитите и същевременно спад в лихвения диференциал. От края на 2016 г. до момента официалната статистика на БНБ показва, че лихвеният диференциал по кредитите и депозитите е спаднал със 120 базисни пункта, което е съществено намаление. Знаете, че нетният лихвен доход е основен източник на приходи и печалби за банките. 

Все още банковият сектор се ползва от възможността да прави по-малко разходи за провизии. По-ниската цена на риска дава възможност за отчитане на добри резултати. Също така капиталовите пазари в момента работят в полза на банките и голяма част от банковите институции направиха еднократни сделки по продажба на необслужвани портфейли, които бяха провизирани и също оказаха ефект върху печалбата. 

Умерен оптимист съм, че банковият сектор ще успее да реализира добри финансови резултати и да акумилира капиталов буфер и през тази година. Те ще са изключително важни, за да осигурим устойчивост и в бъдеще.  

Ентусиазмът на някои банкери за повишение на лихвените равнища като че ли се поохлади. В каква посока, според Вас, ще се движат лихвите в краткосрочен и средносрочен план?

- Не вярвам, че динамиката на лихвите ще изневери на последните очаквания, а те са, че краткосрочно няма да има посока нагоре. До края на годината очаквам на нашия пазар със забавени темпове да продължи тенденция на натиск върху лихвените проценти.

Консолидацията на пазара, голямата конкуренция между банките, а също и фактът, че по-голяма част от банките не прилагат рисково претеглена цена, водят допълнително до по-ниски лихвени нива.  Очаквам пазарът да продължи с тенденцията надолу със забавени темпове и ако Европейска централна банка не промени политиката си и ако Европа продължи да има забавен икономически растеж, мисля, че и догодина няма да видим съществена промяна на лихвените нива.

Няма как да не Ви попитам за ключовия преглед на качеството на активите и стрес-тест, организиран от Европейската централна банка. На какъв етап е процесът в "УниКредит Булбанк"?

- Има нетърпеливо очакване да си отдъхнем от стреса както за нас, така и за колегите от другите пет банки, участващи в процеса. Финалът е скоро. Очакваме до края на месеца резултатите да са факт и да стане ясно дали заедно сме успели да убедим Европейската централна банка, че няма да вкараме допълнителен риск и че сме достойни да бъдем надзиравани при условията на тясно сътрудничество. 

Всички банки сега са на етап надзорен диалог. Вярвам, че всяка банка е заявила всичко като необходима корекция. 

Много малко се знае за методиката, по която се осъществява прегледът. Бихте ли пояснили за нашите читатели, разбира се, без да нарушим условията за конфиденциалност? 

-  Това е много хубав въпрос и между другото е много важно, когато си говорим за очакванията от прегледa на качеството на активите и затова дали сме притеснени, имаме ли тревоги, да ползваме като изходна база методологията. Защото методиката за тази година е нова. В своята същност тя се основава на новите международни счетоводни стандарти. Въведен бе нов стандарт (МОСВ 9) при отчитането на кредитните екпозиции. Съответно те вече не са само необслужвани или обслужвани експозиции, а експозиции с проблем, с известни финансови трудности, с трудности и съответно необслужвани експозиции. Тази методология сама по себе си не е тествана в нито една държава от ЕС, която е под директния надзор на ЕЦБ.

Стандартът, който трябва да тества устойчивостта на банковата система, също е нов и изключително пруденциален. Основната разлика са критериите, на база на които една експозиция трябва да бъде променена, когато е с фаза различна от безпроблемна експозиция и да бъде отчитана като експозиция с временни затруднения или необслужвана експозиция.

Нашите наблюдения показаха, че методологията (разбира се тя е пруденциална и трябва да е консервативна) на места е вероятно прекомерно строга. И за съжаление не отчита спецификите на определени индустрии. Тъй като методологията залага на специални коефициенти за покритие на дълга, видяхме, че за определени сектори не е добре отчетна дата да бъде краят на годината, заради бизнес цикъла. Опитахме се да адресираме наблюденията си с очакване за разбиране, но методологията не позволява такава гъвкавост.

Допълнително  в последния доклад на Европейската комисия, ЕЦБ изрази резерви по отношение на начина, по който се изготвят оценките на обезпеченията в България, което също намира отражение в техните крайни резултати. "Уникредит Булбанк" получи много добра оценка за начина, по който оценяваме обезпеченията. Генерално за сектора обаче бяха изразени резерви и има препоръки в бъдеще този процес да бъде по-добре регулиран.  Тази година прегледът бе толкова всеобхватен, че екстраполация почти няма, тъй като бяха оценени почти целите портфейли на всички банки, участващи в проверката.

Успешният край на този процес би  "отворил вратата"  към бъдещо членство на първо време в ERM II, а след това в еврозоната. Как ще се отрази това страната и по-конкретно на банковия сектор?

- През годините сме наблюдавали, че страните от еврозоната имат доста възможности да се ползват от структурните и кохезионните фондове на Европейския съюз. Тоест ако страната ни е част от еврозоната, ще имаме възможност да използваме повече средства. Това ще позволи, от една страна, да поддържаме икономиката дори при не чак толкова добри икономически цикли, а от друга - да я стимулираме при добри икономически цикли, което рефлектира върху БВП и благосъстоянието. Промяната на валутата би се отразила положително върху вноса и износа. И по-скоро върху вноса, тъй като няма да се налага да се прилагат трансферни цени. Премахването на валутния курс би помогнал за достъпа на българските компании до западните пазари.

Конкретно за банковия сектор, когато държавата попадне под директния контрол на ЕЦБ, това би повлияло на усещането на населението за подобрена стабилност в банковата система, въпреки че и в момента тя е стабилна. Не очаквам криза, но в такива условия, ЕЦБ е доста по-гъвката и има условията да осигурява спешни пари. В условията на валутен борд тези правомощия на Българската народна банка са съществено ограничени. 

Какви са очакванията Ви за икономическия растеж на страната през следващите няколко години? 

- Ние сме умерени оптимисти. В следващите три-четири години средният ръст на БВП ще бъде около 3 процента. Ако в последните години средният ръст бе около 3.5%, това е индикация за леко забавяне. От друга страна, очакванията са, че основен двигател на растежа няма да е частното потребление, както досега, а инвестициите. Това е добра новина, защото именно увеличеното частно потребление по някакъв начин създаде дискомфорт на Централната банка и тя наложи антициклични буфери. 

Очаквам непритеснителни нива на инфлацията, дори тя да намалее. Също така увеличаване на износа с около 1%, но и известен ръст на задлъжнялостта на правителството спрямо БВП. В следващите три-четири години обаче той категорично няма да стане по-голям от 25 на сто. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във