Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТЕ УПРАВЛЯВАТ ДОЛАРА, ТЕ УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Федералният резерв (FED)

Федералният резерв е основан от Конгреса на САЩ през 1913 година. Основните му задачи през времето откакто съществува общо взето са били да гарантира по-безопасна, по-гъвкава и по-стабилна монетарна и финансова система в страната. Днес щатската централна банка има четири приоритета: да управлява паричната политика на САЩ, да контролира и регулира дейността на банковите финансови институции и да защитава кредитните права на потребителите, да поддържа стабилността на финансовата система и да предлага определени финансови услуги на правителството на САЩ, на финансовите институции и на официални чуждестранни институции.
Федералният резерв представлява система от 12 регионални банки. Оглавява я седемчленен борд (в който влизат и управителят и заместник-управителят) със седалище във Вашингтон. Персоналният му състав се одобрява от Сената на САЩ по предложение на президента. Мандатът на управителя на централната банка и на заместника му е четири години. Членовете на борда на управителните директори се сменят през четиринадесет години.
Несменяем управител на щатската централна банка от 1987 г. насам е Алън Грийнспън. Негов заместник е Роджър Фъргюсън-младши. В сегашния борд на управителите участват Едуард Кели, Лорънс Майер и Едуард Грамлих, а останалите две места са вакантни.
Според Закона за Федералния резерв президентите на дванайсетте регионални клонове на централната банка са и техни главни изпълнителни директори. Те заемат тези длъжности по предложение на директорския борд на съответния клон и се одобряват от борда на управителите на Федералния резерв за срок от пет години. Мандатите на всички президенти на клонове на щатската централна банка текат едновременно и приключват през последния ден на месец февруари на годините, завъшващи с цифрите шест и едно (примерно 2001, 2006, 2011), независимо дали дадена личност изпълнява мандата от самото му начало или е назначена за управител по-късно. Когато срокът на този мандат изтече, президентът може да бъде преизбран отново за пълен срок.
Президентите на регионалните банки на Федералния резерв по закон се пенсионират след навършване на шейсет и пет години. Но, ако са назначени на този пост за първи път след петдесет и пет годишна възраст, по предложение на борда на директорите те могат да останат на тази длъжност десет години или до навършването на седемдесет години (в зависимост от това, кое от двете събития ще настъпи първо).

Комитетът по парична политика (FOMC)

Решения за провежданата от банката монетарна политика се вземат от Комитета по парична политика (FOMC), който заседава осем пъти годишно. В него участват дванадесет души с право на глас - седемте управляващи директори на Федералния резерв, президентът на регионалния клон на банката в Ню Йорк и четирима ръководители на другите единадесет клона на централната банка. Те се сменят на ротационен принцип всяка година. Така се гарантира зачитането и на регионалните интереси. Председател на паричния комитет по правило е управителят на централната банка - в случая Грийнспън. Основното оръжие на комитета е лихвата по федералните фондове, която през последните пет месеца бе намалена пет пъти с 250 базови точки.
Кои са банкерите, които в сегашния мандат носят отговорност за драконовските мерки предприети с намерението да стимулират икономиката на САЩ?

Роджър Фъргюсън-младши, заместник-управител

на Федералния резерв и член на Комитета по парична политика.
Фъргюсън е член на борда на централната банка от 5 ноември 1997 г., а е избран за заместник на Алън Грийнспън на 5 октомври 1999 година. Четиригодишният му мандат на този пост изтича на 5 октомври 2003 година. Той е роден на 28 октомври 1951 г. във Вашингтон. Има диплома за бакалавър по икономика от 1973 г., получава и диплома за правист през 1979 г. и докторат по икономика през 1981 година. Всичките му научни степени са от Харвард.
От 1981 до 1984 г. е пълномощник в нюйоркския офис на фирмата Дейвис Полк Уърдуел (Davis Polk Wardwell), където работи с търговски и инвестиционни банки и с повечето от корпорациите, влизащи в класацията на сп. Форчън за 500-те най-добри в света по синдикирани кредити, публични емисии на акции, сливания и поглъщания и разработване на нови продукти. Преди да постъпи на работа във Федералния резерв, д-р Фъргюсън е партньор в базираната в Ню Йорк международна консултантска фирма по мениджмънт Макинси Къмпани (McKinsey Company) и ръководи серия проучвания на финансовите институции в периода 1984-1997 година. Между юли 1998 и 1 март 2000 г. оглавява Съвета по преход към 2000 г., спонсориран от Банката за международни разплащания. Структурата е създадена да подпомага разрешаването на проблемите, свързани с компютърния Проблем 2000 в частта за надзора над световната финансова общност. Фъргюсън е също и управител на работната група на Г-10 (Групата на десетте най-развити държави) по проблемите на консолидацията на сектора на финансови услуги. Работната група е сформирана през септември 1999 г. по молба на финансовите министри и централни банкери от тези страни за изучаване на причините за обединението на финансовите институции и потенциалните ефекти от него. Тя публикува заключителния си доклад по темата на 25 януари 2001 година. Д-р Фъргюсън е женен и има две деца.

Едуард Кели-младши - член на борда

на управляващите директори на Федералния резерв и на Комитета по парична политика.
Едуард Кели е назначен за управителен директор в борда на щатската централна банка на 20 април 1990 година. Неговият четиринайсетгодишен мандат изтича на 31 януари 2004 година. Роден е на 27 януари 1932 г. в Юджийн, щат Орегон. Получава бакалавърска степен по история в университета Райс през 1954 година. През 1959 г. става магистър по бизнесадминистрация в бизнесучилището в Харвард. Служи във военноморските сили на САЩ като офицер.
От 1959 до 1981 г. Кели е президент и главен изпълнителен директор на базираната в Хюстън холдингова компания Кели Индъстриз (Kelly Industries, Inc.), която има поделения в производството, дистрибуцията и бизнесуслугите. В периода 1981-1987 г. той е управител на Обединението на инвестиционните консултанти (Investment Advisors Incorporated) в Хюстън. Бил е и учредителен директор на три банки в района на родния си град.
Кели е член на Националната академия по държавна администрация и е работил в редица организация - за бизнес, професионални, академични, граждански и благотворителни организации.

Лорънс Майер - член на борда

на управляващите директори на Федералния резерв и на Комитета по парична политика.
Лорънс Майер е избран в управителния борд на централната банка на САЩ на 20 юни 1996 г. и мандатът му изтича на 31 януари 2002 година. Той е роден на 8 март 1944 г. в Бронкс, Ню Йорк. Дипломира се като бакалавър в университета в Йеил през 1965 г. и защитава докторат по икономика в Масачузетския технологичен институт през 1970 година. От 1969 до 1996 г. преподава във Вашингтонския университет, където е член-кореспондент на университетския Център по изучаване на американския бизнес и ръководител на катедрата по икономика.
Преди да постъпи на работа във Федералния резерв Майер е президент на базираната в Сейнт Луис консултантска фирма Лорънс Майер и съдружници (Laurence H. Meyer and Associates), специализирана в макроикономически прогнози и политически анализи. Той е един от съоснователите на компанията през 1982 година.
Д-р Майер е сред водещите специалисти по икономически прогнози в САЩ. През 1986 г. е класиран на първо място в тази сфера от сп. Бизнес Уийк. През 1993 и 1996 г. спечелва престижната годишна награда за най-точни предвиждания в областта на фундаменталните икономически индикатори.

Едуард Грамлих - член на борда

на управляващите директори на Федералния резерв и на Комитета по парична политика.
Едуард Грамлих е избран в борда на щатската централна банка на 5 ноември 1997 г. с мандат до 31 януари 2008 година.
Той е роден на 18 юни 1939 г. в Рочестър, щат Ню йорк. Получава степен бакалавър по икономика от Уилямс колидж през 1961 година. Защитава последователно магистърска степен през 1962 и докторат по икономика през 1965 г. в университета в Йеил.
Доктор Грамлих има огромен опит в административния апарат. От 1965 до 1970 г. е служител в Управлението за проучвания на Федералния резерв. През 1971-1973 г. е директор на Управлението за политически проучвания към Службата за икономически прогнози. От 1986 до 1988 г. е едновременно заместник-директор и изпълняващ длъжността директор на Бюджетната служба на Конгреса. В периода 1994-1996 г. оглавява Съвета на консултантите по социално осигуряване.
Преди да стане член на Управителния борд на Федералния резерв, от 1973 до 1976 г. Грамлих е старши преподавател в института Брукингс. От 1976 до 1995 г. е професор по икономика и държавна политика в университета в Мичиган, а в периода 1995-1997 г. е декан на факултета по държавна политика в същия университет.
Автор е на множество книги и статии по макроикономика, по бюджетна политика, преразпределение на доходите, социално осигуряване, икономика на професионалния спорт.
Д-р Грамлих е женен и има син и дъщеря и три внучета.

Уилям Макдонъф - президент на нюйоркския клон

на Федералния резерв и заместник-председател на Комитета по парична политика.
Уилям Макдонъф поема ръководството на клона на щатската централна банка в Ню Йорк на 19 юли 1993 г. и в това си качество става постоянен член на Комитета по парична политика и негов заместник председател. Мандатът му като президент на банката в Ню Йорк е започнал на 1 март 1996 година. Той е роден на 21 април 1934 г. в Чикаго, щат Илинойс. Защитава магистърска степен по икономика в университета Джорджтаун, окръг Вашингтон през 1962 година. От 1956 до 1961 г. служи във военноморския флот на САЩ. През 1961 г. постъпва на работа в Държавния департамент на САЩ, където остава до 1967 година. Напуска, за да се прехвърли във Фърст Нешънъл Бенк ъф Чикаго (First National Bank of Chicago), където заема редица ръководни длъжности. От 1973 до 1980 г. е заместник изпълнителен директор и шеф на отдела за международни операции на банката. В периода 1980-1986 г. е заместник изпълнителен и главен финансов директор, а от 1986 до 1989 г. е заместник-управител на борда на банката и директор на холдинговата й компания.
След като напуска Фърст Чикаго, Макдонъф преминава през редица ръководни длъжности, включително и консултант на Световната банка и на Международната финансова корпорация по избирането на външни одитори. Той е специален съветник на президента на Интер-Америкън Дивелъпмънт Бенк (Inter-American Development Bank) и председател на Комисията по обществени услуги в щат Илинойс. Постъпва на работа във Федералния резерв през януари 1992 г. като изпълнителен заместник-директор и шеф на групата за финансови пазари на нюйоркския й клон. Отговаря за операциите в национална и чуждестранна валута и за надзора над пазара на щатски ДЦК.
Макдонъф е член на борда на директорите на Банката за международни разплащания и председател на базелския Комитет по банков надзор. Той е и член на директорските съвети на нюйоркската Академия на науките, на Асоциацията по външна политика, на Нюйоркската филхармония и на Съвета за международни отношения. Банкерът е и председател на попечителите на Клуба по икономика в Ню Йорк.

Кати Минехън - президент на бостънския клон на Федералния резерв и член на Комитета по парична политика
Кати Минехън поема ръководството на банката на Федералния резерв в Бостън на 13 юли 1994 г. като дванадесети пореден главен изпълнителен директор. Мандатът й тече от 1 март 1996 година. Родена е на 15 февруари 1947 г. в град Джърси, щат Ню Джърси. През 1968 г. получава степен бакалавър по политически науки в университета в Рочестър, а през 1977 г. се дипломира като магистър по бизнесадминистрация в университета в Ню Йорк.
Минехън започва кариерата си във Федералния резерв през 1968 г., като заема различни длъжности в клона на банката в Ню Йорк, сред които банков анализатор и надзорник в Управлението по публична информация и счетоводен контрол. През 1975 г. е назначена на ръководна длъжност в отдела по анализ на операциите, а от 1976 до 1978 г. е ръководител на Управлението по информационен мениджмънт. През 1979 г. е гостуващ помощник-секретар на борда на управителите на Федералния резерв. След завръщането си в клона на банката в Ню Йорк през 1979 г. Минехън е назначена за помощник-вицепрезидент. Отговаря за обработката на данни, като същевременно е и старши помощник на президента. През 1982 г. е избрана за вицепрезидент и през следващите пет години работи в областта на счетоводството, обработката на чекове, управлението на капитали и операции с ценни книжа. През 1987 г. става старши вицепрезидент на нюйоркския клон на Федералния резерв и отговаря за Групата по ценни книжа, фондове и счетоводство. Минехън е определена за първи вицепрезидент на клона на централната банка в Бостън през 1991 г. и остава на този пост, докато става шеф на тази банка през юли 1994 година.
Кати Минехън развива и активна обществена дейност като член на ръководствата на много професионални и образователни организации.

Майкъл Москоу - президент на чикагския клон на Федералния резерв и член на Комитета по парична политика
Майкъл Москоу поема ръководството на банката на Федералния резерв в Чикаго на 1 септември 1994 година. Той е роден в Патерсън, щат Ню Джърси. През 1959 г. става бакалавър по икономика в колежа Лафайет в Ийстън, щат Пенсилвания, а през 1965 г. защитава докторат по икономика в университета в Пенсилвания.
Кариерата на Москоу започва като преподавател по икономика, трудови отношения и управление в университета Темпъл, колежа Лафайет и университета Дрексел. От 1969 до 1977 г. заема редица висши длъжности в правителството на САЩ, между които - заместник-министър по труда в Министерството на труда, директор на съвета, отговарящ за стабилност на заплатите и цените, помощник-секретар по проучванията и разработването на политиката в Министерството по жилищно строителство и благоустройство, старши икономист в Съвета на икономическите консултанти.
През 1977 г. Москоу се прехвърля на работа в частния сектор и работи последователно на ръководни длъжности в чикагската компания Есмарк (Esmark Inc.), в Нортуест Индъстриз, Дарт и Крафт (Northwest Industries, Dart and Kraft) и Премарк Интърнешънъл (Premark International).
През 1991 г. президентът Буш назначава Москоу за заместник търговски представител на САЩ с ранг на посланик. Той отговаря за търговските преговори с Япония, с Китай и с държавите от Югоизточна Азия, както и за определени промишлени сектори - стоманодобив, полупроводници, самолетостроене и телекомуникации. Москоу се връща към академичните си занимания през 1993 г. като професор по стратегия и международен мениджмънт в университета Нортуестърн (Northwestern University), където работи до назначаването му за президент на клона на Федералния резерв в Чикаго.

Уилям Пуул - президент на банката на Федералния резерв в Сейнт Луис и член на Комитета по парична политика
Уилям Пуул поема управлението на клона на щатската централна банка в Сейнт Луис на 23 март 1998 г., но мандатът, който той изпълнява, е започнал на 1 март 1996 година.
Пуул е роден на 19 юни 1937 г. в Уилмингтон, щат Делауеър. Защитава магистърска степен по бизнесадминистрация през 1963 г. и докторат по икономика през 1966 г. в университета в Чикаго. През 1989 г. колежът Суортмор (Swarthmore), където получава бакалавърска степен, го удостоява с титлата доктор по право.
След дипломирането си като бакалавър по икономика, през 1964 г., Пуул започва работа във Федералния резерв и от 1969 до 1974 г. е старши икономист към борда на директорите. През 1974 г. се премества в университета Браун в Провидънс, Роуд Айлънд, където два пъти е председател на управлението по икономика и пет години работи като директор на университетския Център за изучаване на финансовите пазари и институции. Той е професор по икономика в университета преди да оглави клона на щатската централна банка в Сейнт Луис.
Докато работи в университета Браун, Пуул е гостуващ лектор и консултант на редица институции, включително и на банките на Федералния резерв в Ню Йорк и Чикаго. От 1989 до 1995 г. участва в групата икономически консултанти към Бюджетната служба на Конгреса. Бил е и съветник и консултант на клона на щатската централна банка в Бостън, гостуващ лектор в банката на Федералния резерв в Сан Франциско и гостуващ икономист в Централната банка на Австралия. Пуул е женен и има трима сина.

Томас Хьониг - президент на клона на Федералния резерв в град Канзас и член на Комитета по парична политика
Томас Хьониг поема кормилото на клона на щатската централна банка в Канзас на 1 октомври 1991 г. и в момента изпълнява пълния си мандат, започнал на 1 март 1996 година. Роден е на 6 септември 1946 г. във форт Медисън, щат Айова. Получава степен бакалавър по икономика и математика в Бенедиктинския колеж в Атчисън, щат Канзас, а по-късно защитава докторат по икономика в щатския университет в Айова.
Д-р Хьониг постъпва на работа в банката на Федералния резерв в град Канзас през 1973 г. като икономист в областта на банковия надзор. Назначен е за вицепрезидент през 1981 и за старши вицепрезидент през 1986 година.
Той е бил старши преподавател по икономика в университет Мисури в град Канзас и лектор по банково дело и регулиращи органи на САЩ в Китайската народна банка. Д-р Хьониг е член на бордовете на попечителите на Института за проучвания Мидуест (Midwest Research Institute) и на Бенедиктинския колеж. Член е на борда на банковите съветници на университета Мисури в град Канзас и на университета Мисури щат Колумбия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във