Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА... ФОНДА

Постоянните представители на МВФ у нас повече от десет години са негови посланици пред българските правителства. Те са очите и ушите на международната институция в България и упражняват постоянен надзор върху ангажиментите, които изпълнителната власт поема по икономическите реформи. Мисионерите на Фонда почти винаги досега са окачествявани като премиерите в сянка на България. Мотивите за тези твърдения не са безпочвени - защото каквото каже Фондът, това правят нашите правителства. В периоди на големи икономически сътресения у нас бизнесът и обществото винаги са очаквали новините и прогнозите за бъдещето си от устата на международната финансова институция. През годините тази позиция бе използвана много често от българските власти, които намираха в исканията на МВФ удобно оправдание за провежданите от тях непопулярни мерки. Фалитът на 19 български банки през 1996-1997 г., налагането на Валутния борд, увеличението на цените на тока и парното, ограниченията в ръста на заплатите и на бюджетния дефицит са само част от исканията на МВФ към България. И независимо от обясненията на представителите му у нас, че Фондът само препоръчва необходимите икономически мерки, а Министерският съвет решава дали да ги провежда, хората са убедени, че правителството не може да направи и крачка без одобрението на МВФ. И имат основание за това. А седмият поред представител на МВФ у нас - Джеймс Роуф (встъпил в длъжност на 31 август), има възможност да опровергае или да потвърди тази версия.Първият емисар на МВФ -Емануел Зерводзакиспристигна в България през есента на 1991-а, непосредствено след края на проучвателната мисия на Фонда, водена от Дънкан Рипли. На практика Зерводзакис подготви почвата за пристигането на първата мисия на МВФ у нас през 1992 г., водена от индиеца Ануп Сингх. По това време финансов министър на България бе Иван Костов. Банкерите, контактували със служителите на международната финансова институция тогава, определят гръцко-индийския тандем като един от най-професионалните екипи на МВФ, идвали някога в България. Според тях и Зерводзакис, и Сингх са дефинирали точно проблемите на прохождащата пазарна икономика в страната ни и винаги са намирали общ език с управляващите, без да отстъпват от принципите на международната финансова институция.Българите, които са работили със Зерводзакис, все още го наричат на галено Манос или Зерво. Според тях той е изключителен професионалист и в същото време много сърдечен човек. Заедно с Ануп Сингх гъркът успя да договори първите две стенд-бай споразумения между МВФ и правителствата на Димитър Попов и на Филип Димитров. За съжаление тези две споразумения, както и следващите три, завършиха с неуспех. Факт, който не попречи на Зерводзакис да си остане любимец на българските финансисти. По време на пребиваването си в страната Зерво се ожени за секретарката си. Освен това успя да понаучи български дотолкова, че да разбере (според някои банкери) какво е искал да каже тогавашният шеф на Агенцията за икономическо програмиране и развитие Венцислав Антонов, когато е ругаел МВФ по време на преговорите с експертите от мисията на МВФ. В момента Зерводзакис е шеф на мисията на МВФ в Белград. Очевидно не е изневерил на себе си, защото се справя добре със задълженията си и в западната ни съседка: през юни Югославия успя да сключи стенд-бай споразумение с МВФ.В края на 1993 г. мястото на симпатичния грък е заето отГрегъри ДалФинансистите, работили с Фонда по време на двегодишния му мандат у нас, твърдят, че Дал не е успял да ги впечатли с професионалните си качества. За сметка на това обаче МВФ-емисарят стана популярен с екзотичните си навици. Последовател на бахайската религия, която е пета в света по броя на вярващите, Дал се прослави с приемите, които организираше в наетата от Фонда къща в квартал Бояна. Освен това Грегъри също се привърза към българската си секретарка. В края на мандата си той последва примера на своя предшественик Зерводзакис и се ожени за нея. И с още нещо остана известен Дал - с ентусиазираното възприемане на всякакви идеи от страна на българските финансисти. А дежурното му изречение било: Хайде да го направим. Служители на БНБ, които са работили с него, обаче твърдят, че ентусиазмът му рядко се съчетавал с упоритост и последователност в преследването на поставените цели. През септември 1994 г. Грегъри Дал (с прякор Зелката) бе един от участниците в договарянето на поредното едногодишно стенд-бай споразумение. То трябваше да осигури на България необходимото финансиране, за да започне изпълнението на подписаното на 29 юли 1994 г. споразумение за преструктуриране на дълга й към частните банки кредиторки от Лондонския клуб. На Грегъри Дал не може да му се отрече едно - пръв усети, че над българската икономика се събират буреносни облаци. Още в началото на есента на 1994 г. той посочи, че един от тежките проблеми за българските банки и икономиката като цяло ще бъдат лошите кредити. Прогнозите му се сбъднаха - с печална развръзка, две години по-късно. Но той вече бе далече!В средата на 1995 г. Грегъри Дал предаде щафетата наФранек Розвадовски Поляк по произход, роден в Йоханесбург и женен за украинка, Розвадовски май ще бъде запомнен единствено с широката си усмивка, грееща всекидневно върху кръглото му лице. Въпреки забележителното си образование - магистър по философия и по хуманитарни науки и доктор по икономика (с диплома от Колумбия Юнивърсъти) и шестнайсетгодишен стаж в МВФ - Розвадовски доста трудно се ориентира в ситуацията у нас. Чак в началото на юли 1996 г., когато дори редовият българин вече усещаше финансовата криза на гърба си, в интервю за в. БАНКЕРЪ Розвадовски констатира: Правителството (б.а. - това на Жан Виденов) забави вземането на важни решения. В резултат на това проблемите станаха много по-сериозни. По-висока е и цената, която трябва да се плати за тяхното решаване. Но правителството сега разполага с една силна програма, която разглежда фундаменталните проблеми на България по един сериозен начин.На базата на тази програма МВФ сключи на 19 юли 1996 г. едногодишно стенд-бай споразумение с България, но по това време курсът на долара спрямо лева бе започнал да расте стремглаво, а валутният резерв - да се топи безнадеждно.При тези обстоятелства не виждам изход. Необходимо е спешно да се промени цялата икономическа политика. В противен случай и двете споразумения с Фонда няма да ни помогнат. С това правителство пътят води към нов мораториум по външния дълг - пророкува тогава Стоян Шукеров, прясно освободен от управителния съвет на БНБ.На 4 февруари 1997 г. след неколкоседмичен уличен натиск ръководството на БСП (управляващо страната в момента), чрез вече покойния Николай Добрев, върна мандата си за съставяне на второ правителство, а президентът Петър Стоянов назначи служебен кабинет. На 19 април червените загубиха изборите. Месец по-късно Иван Костов стана премиер на първото успешно синьо правителство. А на 1 юли същата година в страната ни бе въведен Валутният борд. Емисарят на МВФ за България Розвадовски преживя всички тези кошмарни за страната ни събития сравнително спокойно и с дълбоко облекчение прие да изпълнява същата функция. Но вече в Полша.На негово място в София дойде американецътПитър СтелаТой бе абсолютен антипод на Розвадовски. Висок, едър, с мустаци, сериозен и сдържан, Стела бързо вникна в проблемите на българската икономика и успя да установи прекрасни взаимоотношения с правителството на Иван Костов. Български финансисти, които са работили с него, твърдят, че от всички представители на МВФ той най-точно е уцелвал моментите, в които е трябвало да бъде безкомпромисен, и ситуациите, в които исканията на българското правителство са можели да бъдат удовлетворени. Стела бе подчинен на двама шефове на мисии на МВФ за България - Ан Макгърк (която заради твърдото отстояване на програмата на Фонда за реформи у нас си спечели прозвищата Макгърч и Желязната лейди) и на Юха Каконен (усмихнатия и приветлив финландец, който в края на 1999-а наследи Ан Макгърк като ръководител на мисията на Фонда). По време на мандата на Стела взаимоотношенията на България с МВФ като че ли бяха на най-високо равнище. Правителството на Иван Костов и представителят на Фонда играха като добре трениран тим и независимо, че между тях понякога също припламваха искри, до пожар никога не се стигна. В края на 1998 г. България можа да се похвали, че за първи път е приключила успешно едногодишното си споразумение с МВФ. През същата година (отново за първи път) страната ни сключи тригодишно споразумение с Фонда, което предвиждаше провеждането на редица тежки реформи. През 1999 г. правителството приключи с ликвидацията на губещите предприятия. И освен това направи деноминацията на националната валута (тогава паднаха трите нули от хилядарките). През същото това време цените на електричеството и топлоенергията скочиха няколко пъти, според тоягата на МВФ.До началото на 2001-ва (все по време на управлението на ОДС) бяха продадени над 200 предприятия и почти всички държавни банки (с изключение на БИОХИМ и Банка ДСК). Бе осъществена и реформата в пенсионното осигуряване.При провеждането на всички тези мерки, които предизвикваха единствено социално напрежение, Стела винаги намираше начин много твърдо и същевременно - дипломатично, да подкрепи политиката, провеждана от кабинета на Иван Костов и на МВФ. Питър Стела се отличаваше със своята консервативност както в отношенията си с правителството, така и в оценките си за неговата дейност. След първата година от пребиваването си в България - в интервю за в. БАНКЕРЪ (през юни 1998 г.), той предупреди: Всяко отлагане на реформите ще бъде голяма грешка. Опасно е да се успокоявате с това, че финансовата система в момента е стабилна, че нещата вървят добре, и да си внушавате, че не е нужно да се предприемат трудни стъпки.Още в средата на 1998 г. постоянният представител на мисията на МВФ в България постави точна диагноза и на една съвременна болежка на нашата икономика - че бюрокрацията е и ще бъде сериозна пречка за чуждестранните инвеститори. Стела предрече, че те ще срещнат огромни трудности дори при участието си в приватизацията. (През 2003-а може да се каже, че той е бил икономическият пророк на страната ни.) В администрацията, твърдеше тогава Стела, съществува цяло поколение хора, които не познават западните търговски закони, бизнеспрактика и съдебна система. Следващите години потвърдиха тези констатации.Стела трябваше да си тръгне в края на 1999 г., но правителството настоя пред Фонда той да остане в България до приключване на тригодишното стенд-бай споразумение (то бе сключено през септември 1998 г., а действаше до 2001-ва). Това искане бе удовлетворено. Факт, който е без прецедент в историята на МВФ.Още през декември 2000 г. Питър Стела заяви, че МВФ си е свършил работата, тъй като Валутният борд в България работи отлично, фискалната политика е много силна, банковата система е стабилна, а точно това са областите, за които отговаря Фондът.През март 2001-ва в интервю за в. БАНКЕРЪ постоянният представител на МВФ у нас оповести, че в бъдеще правителствата на България трябва да следват досегашните приоритети в икономическата й политика - запазване на Валутния борд, на финансовата стабилност и продължаване на структурните реформи. На наследника си Питър Стела остави следния завет: Независимо от това кой ще участва в новото правителство, то ще има нови идеи и предложения. Една от трудните задачи на представителя на МВФ е да подпомогне кабинета при формирането на политиката, към която ще се придържа.На управляващите Стела препоръча: Трябва много да внимавате, когато преговаряте с международните институции, и внимателно да проследите кои са реалните и кои са привидните различия между вас и тях.На 20 юли 2001-ва финландско-американският тандем на МВФ - Юха Каконен - Питър Стела, бе сменен от друго подобно дуо: американеца Джералд Шиф (шеф на мисията) и финландкатаПирита Сорсапостоянен представител на Фонда в БългарияТя дойде у нас със солиден стаж зад гърба си - с работата си в не една и две страни, които попадат в групата на развиващите се. Кариерата й започва през 1985 г. като младши икономист по проблемите на икономиките на държавите от Африканския континент в Световната банка (СБ). През 1988 г. става икономист към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и заема тази длъжност повече от две години. След това се връща в Световната банка, но вече като старши икономист, натоварен с проблемите на Тайланд, а по-късно - и на прибалтийските държави. В периода 1994-1999 г. Пирита Сорса е заместник-началник на отдела по търговска политика на СБ и следи икономиките на Алжир, Чили, Южна Корея и България. После поема мисията на МВФ в Хондурас, за да кацне - две години по-късно, в София. Още в началото на мандата си у нас служителите в Министерството на финансите разбраха, че ще си имат работа с праволинеен човек. Който обаче (за разлика от други служители на МВФ) е склонен да коригира позицията си, ако опонентът отсреща разполага с ясни и точни аргументи.Никак няма да е пресилено сравнението, че Пирита Сорса се вписа в българския обществено-политически и бизнес живот като... дялан камък. За отрицателно време тя стана любимка на медиите и желан партньор за управляващите. Благодарение на дарбата си да учи чужди езици (освен финландски и английски тя владее още френски, немски, шведски и испански) за двегодишния си престой у нас тя успя да проговори и на български (и при това доста сносно). Така Сорса скъси дистанцията и улесни комуникацията си както с правителството, така и с банките, бизнеса и с медиите. Нещо повече - Пирита започна да преподава макроикономика в УНСС и се говори, че по време на лекциите й аудиторията била препълнена.Въпреки че чаровната финландка си създаде доста широк кръг от приятели в България (начело с изпълнителната директорка на ПИБ Мая Георгиева), тя успя да затвори личния си живот за чужди очи и с неприсъща за лъчезарното й излъчване ярост се противопоставяше на всеки опит за нарушаване на личното й пространство. Въпреки това хора, които са прекрачвали границата, твърдят, че Сорса е изключително духовита, страшна купонджийка и понася хладнокръвно дори дебелашкия хумор. Журналистите помнят как в края на септември 2003-а, на връщане от Вашингтон с правителствения самолет, тя с усмивка изтърпя упоритите опити на главния секретар на МВР Бойко Борисов да й обясни какво означава думата... манаф.Дойдеше ли обаче време за работа, Пирита Сорса ставаше съвършено друг човек. По-паметливите още се сещат за онзи първи път, в началото на септември 2001-ва, когато тя разкритикува идеите на Национално движение Симеон Втори за нулева данъчна ставка и за бързо увеличаване на пенсиите и заплатите и наряза жълтите на салата.Не бих определила данъчните промени (бел ред. - става дума за тогавашните идеи на НДСВ) като драстични или революционни. Но когато мисията на Фонда пристигне, ще обсъждаме мерките детайлно, заяви Сорса преди пристигането на мисията на Фонда на 14 септември 2001 година. Въпреки това обаче именно финландката успя да разтопи ледовете между кабинета на Симеон Сакскобургготски и МВФ, които през есента на 2001-ва бяха доста дебели. В края на декември същата година правителството подписа двегодишно стенд-бай споразумение с МВФ, но това не попречи на Пирита Сорса да продължи да сочи грешките и пропуските на управляващите.Истинско изпитание за Пирита Сорса и за шефа на мисията на МВФ Джералд Шиф бе приемането на бюджета за 2003 година. Сорса и началникът й твърдяха, че необвръзката в него е между 110 млн. и 150 млн. лева. Тогава постоянната представителка на Фонда у нас предупреди: Според МВФ очакванията на правителството са твърде оптимистични. Второто различие се отнася до субсидиите, предвидени в бюджета, най-вече в областта на здравеопазването, топлофикационните дружества, както и в железопътния транспорт. Те може да се окажат недостатъчни, ако не се извършат належащите реформи. След тежки преговори Фондът и правителството стигнаха до споразумение и бюджетът за 2003-а бе приет с благословията на МВФ. За да стане възможно това обаче, се наложи правителството да обещае няколко неща: че ще спазва строга фискална дисциплина и че ще ограничи бюджетните разходите, ако прогнозите му за увеличаване събираемостта на данъците не се сбъднат. (Засега Министерството на финансите спазва твърдо тези ангажименти и Фондът няма забележки към управляващите.) На 31 август мандатът на Пирита Сорса изтече и след Питър Стела тя стана вторият постоянен представител на МВФ у нас, при който отношенията на държавата ни с МВФ се развиват успешно и споразуменията се изпълняват. Наследникът й Джеймс Роуф ще бъде изправен пред нелекото предизвикателство да продължи тази традиция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във