Банкеръ Daily

Финансов дневник

Таблица за бедни изненада с високи такси

S 250 1824031f bf5e 4287 aee4 14c06f6c8f0c

Вложителите в момента са може би най-онеправданите хора  на българския пазар. Не само  че не получават лихви за предоставените на банките свои спестявания, ами и им плащат за това, че си държат там  парите. Ами да не ги държат в банките тогава - ще каже  някой.  А къде да ги държат - ще попитат пък други. Под дюшека ли? Е, това би могло да е опция, макар и първобитна.  Оказва се обаче, че такава не съществува - поне не за пълния размер на спестените средства на всеки българин. Говорим за частните лица, защото за фирмите ситуацията е по-различна.  Всеки гражданин, който има взаимоотношения с държавата (а едва ли има човек, който поне веднъж в годината да не се сблъсква с необходимостта да се разплаща с държавна институция), знае, че правителствените и общинските институции вече не поддържат гишета с касиери. Наложи ли се да им платиш - пращат те в съответната обслужваща банка. И там за превод от 10 лв. ти събират такса от 2 лв., че и повече. "Да плащат с дебитни и кредитни карти. В този случай хората не дължат такси и комисиони", ще възкликнат някои просветени във финансовите дела люде. И на пръв поглед са прави. Но не съвсем. Защото притежателите на банкови карти си плащат годишни или месечни такси на издалите ги банки. Освен това дебитните карти са свързани със сметки, по които трябва да има определена наличност, а за поддържането на тези сметки банките също събират такси от собствениците им. Все едно сме им  дали пари назаем, а не ползват личните спестявания на клиентите си.

Целият този омагьосан кръг, в който хората - както и да постъпят, неизменно трябва да си плащат, че държат пари в банките, се дължи на желанието на държавата да ограничи плащанията в брой. Но какво се получава на практика? Става така, че  когато данъкоплатецът  е принуден да се възползва от услуга на държавата, която издържа с парите  от данъците си, не само  плаща за тази услуга, но  същата тази държава го принуждава да  плати и на банката, през която минава преводът му към сметката на съответната институция.

На това всъщност му се казва  институционален грабеж. А е грабеж,  защото държавата не дава алтернатива на хората да й плащат задълженията си  без непременно да  имат банкови сметки. А поради всичко това съответно ръстът  на банковите такси при този закрепен от законите грабеж  се увеличава.

Най-лошото е, че всички споменати дотук негативни  ефекти удрят най-силно върху най-бедните. А нали именно с цел да им  се осигури опция да се разплащат  без затруднения  още преди две години ЕС издаде специална директива, с която задължи всички банки да предоставят на гражданите, които до момента нямат банкова сметка, специална сметка за платежни услуги при максимално достъпни такси. Условието е таксите по тази сметка да не са по-високи нито  от средните за банковата система на съответната държава, нито  от таксите, заложени в тарифата на предоставящата сметка банка. За изпълнението на тези разпореждания БНБ поддържа в сайта си таблица за средния размер на таксите за услугите, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, която периодично се актуализира, така че всеки, който иска да си разкрие подобна сметка, може да се информира за максималния размер на таксите по услугите, които ще плаща през нея.

На 8 май 2018-а БНБ публикува актуализираната тарифа за средния размер на таксите и услугите,  предоставяни по разплащателни сметки на потребителите. Тя се изготвя на базата на данните, които търговските банки подават в БНБ. И точно от тази актуализирана таблица става ясно, че приходите на банките от такси и комисиони се увеличават не само заради нарасналия брой и обем на плащанията, както твърдят повечето мениджъри на кредитни институции, а и заради увеличаване на самите такси и комисиони. Иначе защо преди година за обслужване на разплащателна сметка в офис на банка  таксата е била 2.01 лв.  на месец, а сега е 2.27 лева?!  А да се върнем и на  случая с дебитните карти, за който стана вече дума. Според таблицата на БНБ сега средната такса за обслужване на разплащателна сметка в офис на банката с издадена дебитна карта  е 2.02 лв. на месец..Но  преди година тя е била 1.51 лева ! 

Преди година средната такса за директен дебит към сметка от същата банка е била 1.24 лв., а към сметка в друга банка - 2.14 лева. Сега тези такси са съответно 1.35  и 2.28 лева. Увеличават се средните такси за всички кредитни преводи. Това, което е намаляло, са средните такси за откриване на сметки и са изчезнали таксите от по 5-6 стотинки за плащане на ПОС-терминал. Ама нали месечните такси за обслужване на разплащателни сметки са се вдигнали и цъкат безмилостно?

Така че щом държавата  задължава гражданите да й плащат по безкасов път, да бъде така добра да им осигури подходящи евтини алтернативи - да  могат  да си изпълняват гражданския дълг, без това да ги натоварва с допълнителни разходи в полза на юридически лица. На тях спестителите не са им длъжни с нищо. Обратното е вярното.

Facebook logo
Бъдете с нас и във