Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВИДЕТЕЛИТЕ ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ КИРИЛ ДУНЕВ СЕ КРИЯТ

Делото срещу бившите изпълнителни директори на Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ) Кирил Дунев, Дора Аврамова и Милчо Марков сериозно забуксува заради невъзможността на правораздавателните органи да осигурят всички свидетели по него. Поне дузина от призованите да дадат показания по обвиненията срещу Дунев, Аврамова и Марков не се явиха на заседанието на Софийския градски съд (СГС) на 12 януари 2005 година. А разпитаните до момента лица пък не са внесли яснота по въпроса имат ли тримата бивши шефове на ЧЗИБ вина за фалита й, или не. Повдигнатите срещу тях обвинения са събрани механично в едно дело, след като през 2003 г. съдът разпореди да бъдат обединени две дела - едното срещу Дунев и Аврамова и второто срещу Дунев и Марков. Дунев и Аврамова са подведени под отговорност по чл. 282 от Наказателния кодекс за нарушаване на служебните си задължения при отпускането на 25 заема, с което, според прокуратурата, са нанесли щети на банката за над 16 млн. лева. Държавното обвинение твърди още, че Дунев и Аврамова умишлено са предизвикали фалита на ЧЗИБ през 1996 година. Кирил Дунев ще отговаря заедно Милчо Марков - заместник-председател на управителния съвет на ЧЗИБ до 8 октомври 1993 г., за неправомерно използване на пари на вложители в ЧЗИБ. Такъв е случаят с изчезналите 4.241 млн. щ. долара от сметката на клиентът на банката Али Омар Абубакар. За тях все още не се е появил свидетел по делото, който да може да обясни какво се е случило. А получената в съда справка от национална служба Гранична полиция показва, че ощетеният Абубакар за последен път е напуснал България преди около година - на 16 януари 2003 г., и от тогава няма никаква информация за него. Прокуратурата обвинява Дунев и Марков, че неправомерно са използвали 1.074 млн. екю от сметка на Министерството на транспорта, които ведомството е получило по линия на предприсъединителната програма ФАР на Европейския съюз.На заседанието на СГС на 12 януари 2005 г. съдия Емил Шекерджиев за пореден път се опита да изясни обстоятелствата около събитията, свързани с изпадането на ЧЗИБ в неплатежоспособност и последвалото й обявяване в несъстоятелност. Разпитаните свидетели обаче не успяха да внесат особена яснота по операциите, за които са обвинени тримата подсъдими.Свидетелят Стефан Сотиров, който е началник на отдел Европейски финансови институции в Министерството на финансите, заяви, че през 1997 г. Министерски съвет е взел решение да бъдат погасени на Европейския съюз всички пари, които са предоставени в български банки, а те са фалирали и не са успели да си уредят задълженията. Става въпрос за около 10 млн. екю, а сред длъжниците, според Сотиров, са били БАЛКАНБАНК и ЧЗИБ. Той обаче не можа да отговори на въпроса, който най-много вълнува обвинението и защитата - дали в ЧЗИБ има злоупотреба със средствата по програма ФАР. По делото показания даде и някогашният квестор на банката - 78-годишният Жельо Добрев. Той разказа как на 21 май 1996 г. заедно с помощник-квестора Атанас Порязов са влезли в банката на зазоряване - към 6 часа, и там изненадващо не е имало никой от членовете на съвета на директорите. На въпрос на защитата: кой е уведомил ръководството на ЧЗИБ, че трябва да е в банката в толкова ранен час, Добрев отговори, че не е предупредил лично Кирил Дунев или някой друг от изпълнителните директори, а това е трябвало да стори полицията. Поредицата от въпроси, с които бе засипан Жельо Добрев от адвокатите, бяха свързани основно с начина, по който квесторите са приели документацията на банката. Защитата се интересуваше и дали са установени липси на кредитни досиета при повторното прехвърляне на архива в ръцете на назначените на 21 ноември 1996 г. синдици. На тези въпроси Жельо Добрев заяви, че всичко е извършено по законоустановения ред - с назначаване на комисии, със съставяне на списъци и не са установени липси. Тази насоченост на питанията на адвокатите загатна каква ще бъде част от защитната им стратегия - липса на достатъчно доказателства. А съчетана с големия брой неявили се ключови свидетели, тази теза има голям шанс да успее. На следващото заседание по делото - на 18 април 2005 г., съдия Шекерджиев ще направи пореден опит да осигури в съдебната зала липсващите очевидци на аферите в ЧЗИБ. Сред тях са и представителите на големите длъжници на ЧЗИБ, сред които са Клуб 777 ООД и Бенковски Ентърпрайсиз ЕООД.

Facebook logo
Бъдете с нас и във