Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВИДЕТЕЛИ БЛОКИРАТ ДЕЛОТО ЗА ИЗТОЧВАНЕ НА ЧЗИБ

Големият брой липсващи свидетели ще бъде основният проблем на делото срещу бивши шефове на Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ) Кирил Дунев, Дора Аврамова и Милчо Марков. Тримата са обвинени в престъпления по служба по чл.282 от Наказателния кодекс, превърнал се вече в запазена марка за лицата, управлявали фалирали банки, срещу които е повдигнато обвинение. Освен това на Дунев и Марков им се търси отговорност и по чл.203 от НК за присвоявяне в особено големи размери.Делото срещу тримата шефове на ЧЗИБ, както и повечето банкови процеси, ще се запомни с мъките на съдии, адвокати и прокурори да издирят укриващи се или заминали в чужбина очевидци на аферите, разиграли се преди десетина години във фалиралите банки. Така стана и на последното двудневно заседание на 12 и 13 февруари по наказателното дело срещу Дунев, Аврамова и Марков, когато в залата на Софийския градски съд не се явиха над 20 свидетели. А без показанията им прокуратурата трудно ще докаже обвиненията си срещу тримата бивши шефове на ЧЗИБ. На Дунев и Аврамова се търси отговорност за нарушаване на действащия по онова време Закон за банките и кредитното дело при отпускането на 25 заема на различни фирми, които не са били погасени. Според прокуратурата с тези си действия двамата шефове на ЧЗИБ са ощетили банката с 16 млн. лева. Държавното обвинение ще се опита да докаже също, че Дунев и Аврамова умишлено са предизвикали фалита на ЧЗИБ, която бе обявена от БНБ за неплатежоспособна на 21 юни 1996-а, а Софийският градски съд откри процедурата й по несъстоятелност на 15 април 1997 година.Кирил Дунев и Милчо Марков, който е бил заместник-председател на управителния съвет на ЧЗИБ до 8 октомври 1993-а, когато на негово място беше назначена Дора Аврамова, са обвинени и в неправомерно използване на пари на вложители в ЧЗИБ. Според прокуратурата те трябва да отговарят за 4.241 млн. щ. долара, изчезнали от сметката на клиента на банката Али Омар Абубакар. Прокуратурата търси отговорност на Дунев и Марков и за неправомерно ползване на 1.074 млн. екю (така тогава се казваше единната европейска валута) от сметка на Министерството на транспорта в банката, по която в началото на 1995-а са преведени пари по програмата ФАР на Европейския съюз. През 1996-а тогавашният транспортен министър Стамен Стаменов заплаши със съд Кирил Дунев за това, че не е превел от парите, получени по ФАР, 185 хил. екю на четири консултантски фирми - Бонифика, Еуро сървис, Сър Александър Гиб и партньори и Уилбърт Смит, които работеха за българското правителство по проекти за транспорта и инфраструктурата. Тогава Дунев веднага реагира, заявявайки, че банката е превела парите. Но те така и не бяха получени по сметките на консултантите в чужбина. След затварянето на банката през 1996-а тя остана да дължи парите, получени от правителството по ФАР. Те станаха повод за скандал между ЕС и българската държава. Той бе разрешен едва през 1998-а, когато след намесата на БНБ и на правителството на Иван Костов сумите бяха възстановени по сметки в БУЛБАНК.Според прокуратурата проблемите с парите от програмата се коренят още в мотивите за прехвърляне на сметката на Министерството на транспорта от БУЛБАНК в ЧЗИБ. На съдебното заседание на 12 февруари държавното обвинение се опита да внуши, че зад тази операция се крият користни цели на висши служители на транспортното ведомство. На тази теза се противопостави свидетелят Николай Николов. Той бе заместник-министър на транспорта по времето на кабинета Беров и отговаряше за бюджета, финансите и иновациите във ведомството, както и за целевото използване на парите по програма ФАР. Според него в края на 1994 и началото на 1995 г. еврочиновниците, работещи по програмата в Брюксел, изненадващо поискали да бъдат разкрити сметки в екю вместо в германски марки и щатски долари, по които са постъпвали средствата от ЕС. Николов обаче заяви, че проблемът е бил в краткия 10-15-дневен срок, в който това е трябвало да се случи. Той смята, че именно този срок се е оказал препъникамък за всяка от трите обслужващи министерството банки - БУЛБАНК, ОББ и МИНЕРАЛБАНК. Беше ми докладвано, че трите банки не работят с екю и не могат за толкова кратко време да ни открият такава сметка, обясни пред магистратите Николов. Тогава започнах да търся изход от ситуацията и се сетих за Кирил Дунев, който преди това беше предложил да участва чрез ЧЗИБ в някакъв инвестиционен проект, допълни бившият заместник-министър на транспорта. По думите му достатъчно е било едно телефонно обаждане до ексшефа на ЧЗИБ и след няколко дни сметката в екю е била разкрита в ръководената от него банка. Твърденията на Николов за БУЛБАНК, ОББ и МИНЕРАЛБАНК са доста изненадващи, тъй като дори и лаиците в областта на финансите знаят, че точно тези кредитни институции - особено БУЛБАНК, работеха с всякакви видове валути и за тях разкриването на сметки в екю не би трябвало да бъдат проблем.Казусът с депозита на парите от програмата ФАР в ЧЗИБ тепърва ще се разнищва. За целта на следващото заседание по делото - на 22 април, пред съда ще бъдат призовани като свидетели и други служители от Министерството на транспорта. Освен тях обаче магистратите с интерес очакват и разпитите на представители от големите кредитополучатели на ЧЗИБ, сред които са Клуб 777 ООД, Беновски Ентърпрайсиз ЕООД и Болид 1990 - Петров ООД.

Facebook logo
Бъдете с нас и във