Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВЕТОВНИТЕ КРИЗИ ВЪРНАХА БЛЯСЪКА НА ЗЛАТОТО НА БНБ

Златният резерв на БНБ заблестя с нова сила благодарение на главоломното поскъпване на жълтия метал на международните борси. От началото на декември 2002-ра до 5 февруари 2003-а цената му е скочила от 318 на 390 щ. долара за тройунция. Това е най-високата стойност на златото от шест години насам. Нарастването й избърса прахта от 1 281 815-те тройунции на БНБ. Само за една година пазарната им цена скочи от 409.5 млн. на 499.9 млн. щ. долара. Има няколко причини за повишението на международните цени на златото, но всички те могат да се изразят с една-единствена дума - криза. Сривът на фондовите борси, поредицата от фалити на мултинационални компании, поевтиняването на световната резервна валута - долара, заплахата от война в Персийския залив и, не на последно място, подновяването на ядрената програма на Северна Корея обърнаха погледите на инвеститорите към позабравеното инвестиционно убежище - златото. Всичко това само доказва твърденията на експертите от базирания в Лондон Световен съвет за златото, че жълтият метал трябва да се разглежда като единствения стратегически резерв, който може да се използва в случай на глобални катаклизми - войни, природни бедствия и епидемии. Според Робърт Прингъл, корпоративен директор Обществена политика и проучване в Световния съвет за златото, ценният метал във валутните запаси на една държава й осигурява икономическа и материална сигурност и дава увереност на населението в собствената валута.Различните социологически проучвания показват, че обикновените граждани са значително по-спокойни, ако страната им притежава злато - непоклатим авоар, коментира Прингъл.Що се отнася до България,златото на Централната банка е неприкосновен запасдо който може да се опре само в извънредни случаи, категоричен е гуверньорът й Светослав Гаврийски. Преди година в шеговит дух той заяви пред медиите: Златото е в БНБ, аз стоя върху него и то може да бъде изнесено от банката само ако някой изнесе и мен. Политиката, която Гаврийски отстоява по отношение на ценния метал, има своята логика. Ако се приеме хипотетично, че в света настъпи глобална криза, която да доведе до срив на доверието във всички международни валути, с наличното си злато България може да осигури потребностите си от хлебна пшеница за три години или вноса на петрол и природен газ за пет месеца.Българските граждани също показват пристрастие към жълтия металПо данни на Първа инвестиционна банка - единствената кредитна институция у нас, която продава златни монети и кюлчета, за цялата 2002-ра клиентите й са закупили 1700 тройунции (около 50 килограма) от жълтия метал. Но тези покупки не са свързани с опасения от война, а с желанието на много българи да притежават екзотичните британски, френски, южноафрикански, канадски и австралийски златни монети и швейцарски кюлчета. Не така обаче стои въпросът със спестителите и инвеститорите на Запад. Покупките на злато видимо се увеличават когато се зададе глобална криза. Това се забеляза още в средата на 1999 г., когато светът бе настръхнал пред опасността от компютърния Проблем 2000. Тогава само от септември до края на декември 1999-а цената на златото нарасна от 260 на 325 щ. долара за тройунция. Причината бе, че, подплашени от перспективата за пълен срив на информационните мрежи във финансовия сектор, американците масово започнаха да купуват златни монети на САЩ - т. нар. Игъли (Орли) заради птицата, изобразена на лицевата им страна.Историята се повтори след терористичните атаки на 11 септември 2001-ва срещу Световния търговски център и Пентагона. Тогава само за 30 дни златото поскъпна от 270 на 290 щ. долара за тройунция, а месец по-късно отново се върна на старите си стойности - 270 щ. долара за тройунция.През 2002-ра цената на жълтия метал започна да се покачванезависимо от големите продажби, които осъществиха някои централни банки, и спада на търсенето от страна на бижутерските компании и на държави като Италия и Индия, които са традиционно големи потребители на златни накити.Ключовите пазари за продажба на златни кюлчета отбелязаха голям спад в покупките. За Италия той е 15-20% спрямо 2001-ва, а за Индия достига до 30 процента, заяви дилърът на БНБ Любен Нанов.Продажбите на кюлчета на международните пазари - като цяло, все пак останаха доста големи. Според дилърите на централната ни банка, през 2002 г. на международните пазари са били пласирани над 400 т злато, като почти половината от това количество бе продадено от Швейцарската централна банка. А английската, холандската и австрийската централни банки се освободиха от по 30-40 т от своите златни резерви. И въпреки това цената на жълтия метал от януари до декември 2002-ра се качи от 275 на 320 щ. долара.Финансовата нестабилност на световните борси тласкаше инвеститорите към вложения в най-сигурната валута - златото, а нестихващият интерес към него предопредели покачването на цените му. След това дойде опасността от война в Ирак и обявлението, че Северна Корея подновява ядрената си програма. Резултатът бе: 15% увеличение на борсовата стойност на жълтия метал само за два месеца. Според някои дилъри, в случай на война цената му ще прехвърли 400 щ. долара за тройунция Основният двигател за този ръст ще бъдат борсовите инвеститори, чийто интерес към златото расте паралелно със задълбочаването на кризата на международните пазари и нарастването на военното напрежение в Персийския залив. Може да се очаква, че цената на жълтия метал ще падне едва след приключването на Иракската криза. И причината за евентуалното й понижаване се крие в незавидното състояние на бижутерийната индустрия, която е един от най-големите консуматори на злато. Сега цената му е непосилно висока за нея и по тази причина през изминалата година покупките на жълт метал за бижутерийни нужди са намалели с 12% в сравнение с 2001-ва. Търсенето на злато от този сектор ще се възобнови, ако цените му намалеят до 340 щ. долара за тройунция. При една по-спокойна международна обстановка те ще слязат около това равнище, тъй като производителите му нямат никаква полза от стесняването на един от основните си пазари - бижутерийния, който в добри години поглъща до 3500 т злато - около 40% от общото производство на жълт метал в света.

Facebook logo
Бъдете с нас и във