Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВЕТОВНАТА БАНКА ВЪЗДИГНА БЪЛГАРИЯ В РАНГ НА ПАРТНЬОР

Българската държава постепенно започва да се отърсва от наследството на мъчителния преход към пазарна икономика и финансовите кризи. Няколко са емблемите на този период. Едната са облигациите по Закона за уреждане на необслужваните кредити, с които в началото на 1994 г. правителството пое лошите дългове на тогавашните държавни фирми към банките. Втората са брейди облигациите в размер на 5.2 млрд. щ. долара, които държавата издаде в полза на частните чуждестранни кредитори на България по споразумението за намаляване и разсрочване на външния дълг на страната, подписано през юни 1994 година. Фалиралите през 1996-1997 г. банки символизираха краха на българската финансова система, а стенд-бай споразуменията с Международния валутен фонд - нестабилността на българската икономика. Паралелно с тях вървяха и тригодишните програми на Световната банка за преструктуриране на фирмения и обществения сектор в България. Всички тези символи постепенно се заличават от българското бизнес ежедневие. От валутните облигации по ЗУНК с общ номинал от 1808 млн. щ. долара и близо 678 млн. левови ценни книжа, емитирани по същия закон, в момента на пазара се въртят дългови инструменти с номинал в левова равностойност за не повече от 228.7 млн. лева. Всички останали облигации по ЗУНК бяха използвани в приватизацията, за погасяване на задължения към държавата, за рекапитализация на българските банки или бяха заменени с облигации в евро.Брейди книжата се стопиха, след като финансовият министър Милен Велчев проведе четири операции за замяната им с глобални ценни книжа и за предсрочното им изкупуване. От трите вида облигации с общ номинал от 5.2 млрд. щ. долара в момента в обращение са останали само книжа с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's), чийто общ номинал е близо 600 млн. щ. долара.От фалиралите в периода 1996-1997 г. банки остана само спомен, тъй като активите на всички тях бяха изкупени или от частни структури, или бяха прехвърлени в полза на Агенцията за държавни вземания.Приключва и надзорът на Международния валутен фонд над българското правителство и над икономиката ни. В края на 2004-а кабинетът на Симеон Сакскобургготски сключи двегодишно предпазно споразумение с МВФ и ако следващото правителство не извърши някоя финансова авантюра, това ще бъде последният договор, с който страната ни поема ангажименти към международната финансова институция.Вижда се краят и на второто тригодишно (първото обхващаше периода от началото на 1999-а до края на 2001 г.) споразумение между българското правителство и Световната банка, наречено Стратегия за подпомагане на страната. То бе подписано в началото на 2002 г. и предвиждаше държавата да получи три програмни заема ПАЛ за подкрепа на платежния баланс с общ размер от 450 млн. щ. долара и още 300 млн. щ. долара по държавни инвестиционни проекти. На 2 юни 2005 г. бордът на директорите на Световната банка одобри заема ПАЛ 3, а на 6 юни в Гранитната зала на Министерския съвет финансовият министър Милен Велчев и директорът на Световната банка за България Ананд Сет подписаха договора за отпускане на въпросния заем. Размерът му ще е 116.11 млн. евро (150 млн. щ. долара), а срокът му за погасяване 17 години, като през първите пет ще се плащат само лихвите.Според Милен Велчев с парите от заема ПАЛ 3 ще бъдат подпомогнати реформите в социалната сфера - здравеопазването, образованието, пенсионната система и борбата срещу безработицата. Приключването на третия заем ПАЛ е ясно признание за напредъка, който България е постигнала по пътя към присъединяването си към ЕС, заяви Ананд Сет. Той подчерта, че за годините, през които е действала Стратегията за подпомагане на страната, средният годишен ръст на брутния вътрешен продукт е достигнал 5.1%, нивото на безработица е намаляло от 18.1% до 12.7%, а частният сектор вече произвежда 75% от БВП. Същевременно Сет не пропусна да отбележи и проблемите, с които българското общество предстои да се справи. Според него е необходимо да се реформира съдебната система, да се намали корупцията и да се довърши преструктурирането в областта на образованието и здравеопазването. Реформата в социалната сфера е задача, чието финансиране се поема от заема ПАЛ 3. Но и Световната банка, и правителството са наясно, че решаването на проблемите на образованието и здравеопазването ще изискват много време и средства. Ето защо те ще са и целите на новата програма, която предстои да договорят българската държава и международната финансова институция. Тя е ще е четиригодишна и ще се нарича Стратегия за партньорство. Разговорите за конкретните й параметри вече са започнали. Очаква се програмата да бъде изготвена в цялостен вид през октомври и след съгласуване с новото българско правителство да бъде подписана до края на 2005 година. Световната банка е един от най-големите кредитори на България. От началото на 1990 до момента международната финансова институция е отпуснала на държавата 32 заема на обща стойност 2.1 млрд. щ. долара и шест гранта от Глобалния екологичен фонд и от Фонда за въглеродни емисии, чиято обща сума е 35.7 млн. щ. долара. Голяма част от кредитите, отпуснати от банката, обаче вече са погасени. Факт е, че според статистическите данни на БНБ в края на март 2005 г. общият размер на задълженията на страната ни към Световната банка е около 1.1 млрд. щ. долара. Според финансовия министър Милен Велчев не е далеч моментът, когато страната ни от получател на кредити от Световната банка ще се превърне в един от акционерите й, финансиращи я чрез покупката на нейните облигации. Вероятно, едва когато това се случи, ще може да се каже, че преходът в България е приключил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във