Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВЕТОВНАТА БАНКА ЩЕ СЕ БОРИ С БЕДНОСТТА В БЪЛГАРИЯ

Томас О'Брайън, постоянен представител на Световната банка в България, пред в.БАНКЕРЪ

Г-н О'Брайън, според представителите на МВФ сега България има нужда повече от финансиране на конкретни проекти, отколкото от подкрепа на платежния баланс. Означава ли това, че Световната банка ще бъде по-активна у нас през следващите няколко години?


- Както знаете, ние работим тук от последните осем години, а аз лично съм тук три и половина години. Що се отнася до нашите проекти, то те са 12 на обща стойност 450 млн. щ. долара. Нашите инвестиции са в доста широк спектър - опазване на околната среда, инфраструктура и особено в реформата на социалната сфера. Чрез тези програми се подобряват условията в клиники за обща и спешна помощ, създават се нови центрове за кръвопреливане, отпускат се средства за предпазване от индустриално замърсяване, както бе направено за медодобивния комбинат в Пирдоп. Доскоро във водоснабдителната система на този град влизаха опасни отпадъци от производството. Така че сме постигнали някои успехи и смятаме да продължим с работата си по действащите проекти.


В същото време развиваме и нови програми за следващите две-три години.

Докога очаквате да приключите преговорите с правителството върху новата тригодишна програма?


- Аз смятам, че ще има нова тригодишна програма и ние ще постигнем съгласие по нея с правителството през следващите 6-8 месеца - до следващото лято.

С други думи, преговорите ще завършат след парламентарните избори?


- Това са нашите очаквания в момента - крайните срокове са гъвкави. Ние обаче ще започнем подготовката активно и много работа ще бъде свършена още през следващите месеци. Ще разговаряме с правителството, с научни институти, със синдикатите и с други хора.

Бихте ли назовали някаква глобална сума за проектите, които ще включи новото споразумение?


- Това, което мога да кажа сега, е, че Световната банка от началото на своята работа в страната е един от най-големите й източници за финансиране. От 1991 г. досега нашият принос е над 1.5 млрд. щ. долара. Само през миналата година по наши проекти бяха изразходвани около 230 млн. щ. долара. Аз очаквам ние да продължим и през следващите години да отпускаме значителни средства. Ще решим заедно с правителството за какво е най-добре те да бъдат използвани. Надявам се, че ще отговорим на очакванията на кабинета и ще отпуснем сумата, която той ще поиска от нас.

Ще отделите ли в новата програма сериозно място на преструктурирането на монополите?


- Ще им отделим внимание, но аз не бих започнал с това. Бих дал приоритет на програмите, свързани с увеличаването на жизнения стандарт. Това са инициативите, свързани с борбата с бедността. Както е известно, тя бе основна тема на дискусиите на годишната среща на Световната банка и МВФ в Прага. Според нас това, което трябва да се направи, е да се създават условия за постигане на икономически ръст. Истината е, че е трудно, да не кажем, невъзможно да се преборим с бедността, ако икономиката не се развива. Добрата новина е, че българската икономика отбелязва ръст, който очакваме да продължи и през следващите години. Ние сме оптимисти, защото ако продължи да се провежда правилна политика, това ще допринесе за увеличаване на жизнения стандарт и намаляване на бедността. На първо място за ефективната борба с бедността ще бъде много полезно да се създаде добра система за социална защита и пенсионно осигуряване. Подпомагането трябва да достига до тези, които най-много се нуждаят от него и сумите да бъдат толкова високи, колкото е възможно. Подпомагането никога няма да е толкова щедро, колкото им се иска на хората. Парите ще бъдат толкова, колкото може да си позволи бюджетът. Нашата цел е да направим социалното подпомагаме по-поносимо за фиска.


На второ място, ние работим с различни партньори, за да съдействаме за намаляване на безработицата. Тя е една от основните причини за бедността, защото когато един или двама от членовете на едно семейство загубят работата си, това оказва значително влияние на семейния бюджет. Възнамеряваме да финансираме някои дейности, свързани със създаването на краткосрочна заетост, като възстановяване на инфраструктурата в селата. Става въпрос за модернизация на селските системи за водоснабдяване, за поправка на покривите на клиниките, ще строим пазари, на които хората могат да търгуват. Това са малки проекти, които обаче ще имат съществен резултат в съответната общност. Дългосрочната заетост в края на краищата ще бъде създадена от частния сектор. Ние не можем да създаваме работни места в публичния сектор. Но нашите проекти ще дават възможност на хората да остават на пазара на труда.


На трето място, за хората в България е много важно доброто здравеопазване и образованието. Ние оказваме значителна помощ на здравния сектор в България. През 1996 г. отпуснахме заем от 26 млн. щ. долара, а преди няколко месеца одобрихме нов заем за 63.3 млн. щ. долара. Промените в образованието също няма да настъпят за една нощ, но ние имаме проект с правителството за 15 млн. щ. долара.

Какви сигнали получавате от Вашингтон за евентуалното увеличение на лихвите по кредитите, отпускани от Световната банка?


- В момента Световната банка усъвършенства финансовите инструменти, които използва. Нашите заеми са при най-добрите условия, които могат да се намерят на пазара. В България ние отпускаме кредити, които се изплащат за 20 години - срок, много по-дълъг от този, който биха предложили международните капиталови пазари. Обикновено кредитите на Световната банка са с гратисен период от пет години, което също ги прави много атрактивни. Лихвата е близка до пазарната плюс много малка премия. Световната банка работи със страни като България, защото може да им осигури ресурс на по-ниска цена от пазарната. Освен това България може да избира дали да взема средствата от нас в евро, в йени, в долари или в някаква кошница от валути. Лихвеният процент може да бъде фиксиран или плаващ.


Що се отнася до това дали ресурсите на банката ще станат по-скъпи в бъдеще - аз не очаквам това. Въпросът за повишаване на лихвите е все още дискусионен и по него аз не очаквам окончателно решение в близко бъдеще.

Можем ли да очакваме през следващите три години по-активни инвестиции у нас от страна на Международната финансова корпорация?


- Тя вече ускори темпото и през последната година и половина удвои обема на инвестициите си. Международната финансова корпорация преди финансираше четири проекта, а сега те са девет. Вложените пари скочиха от 60 млн. на 130 млн. щ. долара. Освен тях в проектите на корпорацията вложиха още 500 млн. щ. долара други финансови институции и частни инвеститори. Това е обем, близък до този на действащите програми на Световната банка. Желанието ни е да продължим да увеличаваме инвестициите през следващите години и аз се надявам, че това ще стане, защото перспективите сега са много по-ясни и стабилни, отколкото бяха преди три години.

Как ще се отрази промяната в правомощията на Световната банка и МВФ, договорена на годишната среща в Прага, върху работата им в България?


- Нашата работа ще бъде свързана основно с намаляването на бедността, докато МВФ се занимава с гарантирането на макроикономическата стабилност. Очаквам през следващите две-три години близкото ни сътрудничество да продължи. Ние ще разчитаме на МВФ да бъде водещият играч в разговорите с правителството по отношение на макроикономическата политика. Банката ще съветва правителството по провеждането на структурната реформа. Това са въпросите, свързани с постигане на икономически ръст и реформа на социалната сфера.

Кои, според вас, са основните предизвикателства пред България през следващата година?


- Едно от предизвикателствата е да се задържи сегашният напредък. Това е важно за всяка страна, която влиза в изборен период. Важно е да се запази бюджетната политика и аз съм сигурен, че това ще стане.


Второто предизвикателство е да се увеличи мащабът на инвестициите в икономиката. Все още нивото им не е такова, че да произведе резултатите, които всички искаме. Говоря както за частните, така и за публичните инвестиции. Няма спор, че най-важното е да се привлекат частни инвеститори.


Третото предизвикателство е да се създаде благоприятно законодателство - да няма толкова много лицензи, да се създаде добра данъчна система и публична администрация.


И четвъртото предизвикателство е да се направи солидна програма, която да помага на най-бедните в обществото.


Разговора води Ясен Гуев

Facebook logo
Бъдете с нас и във