Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВЕТОВНАТА БАНКА НАПРАВИ ОФЕРТАТА СИ КЪМ БЪДЕЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖАТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ РЕФОРМИ И ДА СЕ ПРЕБОРЯТ С КОРУПЦИЯТА

Независимо коя политическа сила ще управлява България след изборите, тя ще трябва да се съобрази с изискванията на международните финансови институции, ако иска да получи от тях и от други външни кредитори финансова подкрепа. В противен случай още в средата на следващата година страната ни ще бъде изправена пред затруднения с обслужването на външния дълг, а заплахата от финансова криза и икономически упадък ще стане напълно реална.
Предупреждение за подобна опасност отправи неотдавна финансовият министър Муравей Радев. Той заяви, че някои политически формации се готвят, веднага след като дойдат на власт, бързо да похарчат фискалния резерв на държавата, който в момента е 2.7 млрд. лева. Думите на излезлия вече в предизборна отпуска шеф на Министерството на финансите не са политическа еквилибристика.
Новото правителство ще бъде изправено пред два основни проблема - значителни плащания по външния дълг и голям дефицит по текущата сметка, който се формира от разликата между външнотърговските приходи и разходи и от салдото по услугите.
От май до края на 2001 г. страната ни трябва да плати на чуждестранни кредитори над 900 млн. щ. долара, а според прогнози на сегашното правителство дефицитът по текущата сметка за 2001 г. ще надхвърли 606 млн. щ. долара. В момента валутният резерв на България е около 3.2 млрд. щ. долара и при положение че не бъде осигурено външно финансиране, той много бързо може да падне под 2 млрд. щ. долара. Подобно развитие ще доведе до остра криза, тъй като през 2002 г. България трябва да преведе на чуждестранни кредитори още над 1.4 млрд. щ. долара.
Сегашните управляващи планираха да се справят с плащанията през 2001 г. дори без заеми от Международния валутен фонд. За да покрият валутните разходи от над 1.5 млрд. щ. долара до края на тази година, те предвиждаха приходи от чуждестранни инвестиции в размер на 1 млрд. щ. долара, финансиране от предприсъединителните фондове на Европейския съюз за над 250 млн. щ. долара и заеми от Световната банка (СБ), от Европейската инвестиционна банка, от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Японската банка за международно сътрудничество. За да дойдат чуждестранни инвестиции и кредити от международните финансови институции, обаче следващото правителство трябва да сключи

дългосрочно споразумение със Световната банка

и с МВФ. На 18 май 2001 г. банката обяви целите, които според нея ще трябва да преследва излъченият след изборите на 17 юни кабинет, като публикува проект на Стратегия за подпомагане на страната 2002-2004 година. Тя тепърва ще се обсъжда, като чрез ИНТЕРНЕТ в дискусията може да участва всеки, който пожелае.
Според международната финансова институция, след изборите управляващите трябва да продължат с преструктурирането на икономиката и реформите в администрацията и съдебната система. Като основни предизвикателства се посочват поддържането на сегашните темпове на икономически растеж и

борбата с бедността

Решаването на проблема с бедността е от ключово значение за икономическата и политическа стабилност на страната в средносрочен план. Безработицата се е повишила от 13% през 1996 г. до 18% през 2000 година. При равномерен растеж на брутния вътрешен продукт от 3% делът на бедното население ще намалее за пет години общо с 23.3%, а при растеж от 5% - с 37.8 процента, смятат експертите на банката.
Те ясно формулират и целите, които трябва да си постави бъдещото правителство в областта на икономическите реформи: Трябва да приключи приватизацията на останалите държавни предприятия в енергетиката и инфраструктурата, включително БТК, Булгартабак и дружествата за производство и разпределение на електроенергията. Освен това в проекта за стратегия изрично се подчертава, че приватизацията на БИОХИМ и Банка ДСК е наложителна.
Ако иска да подпише споразумение със Световната банка, следващото правителство ще е принудено

да преструктурира няколко големи губещи предприятия

- районните топлофикационни дружества, въгледобивните мини и железниците, както и да създаде условия за развитието на регионалните частни газоснабдителни дружества. Новият кабинет ще трябва да насърчи частните инвестиции в транспорта и във водоснабдителните дружества.
Мнението на банката е, че задължително трябва да се увеличат цените на топлоенергията и електроенергията. Андрю Воркинг, директор на СБ за България, Румъния и Хърватска, уточни, че това трябва да стане преди началото на отоплителния сезон.
Експертите на международната финансова институция подчертават необходимостта от промени в Търговския закон, които да улеснят обявяването в несъстоятелност на губещите предприятия. Обръща се внимание и на задължителното ограничаване на лицензионните и разрешителни режими, които спъват частната инициатива.

Борбата с корупцията

е един от важните акценти в проекта на Стратегия за подпомагане на страната 2002-2004 година подготвен от Световната банка. В него се отбелязва, че обхватът на корупцията в държавната и общинската администрация е обезпокоителен.
Принципът за възнаграждение според заслугите бе пренебрегнат от лоялност към партията и към отделни личности, се подчертава в документа, изготвен от експертите на банката.
На сериозна критика е подложена и

ефективността на съдебната система

Тъй като реформата в тази област изостава, се създава обстановка на несигурност дали ще бъде възможно да се приеме и приложи новото законодателство. Необходимо е съдиите да имат по-добро заплащане, да бъдат обучавани по-интензивно и да бъдат предпазвани от нежелателни въздействия на други стълбове на държавното управление, както и от страна на престъпния свят.
В рамките на Висшия съдебен съвет трябва да се обособи вътрешно звено, което да се занимава с текущи вътрешни разследвания за корупция във всички нива на съдебната власт. Трябва да се въведе единна информационна система за наказателните дела, а по-късно и за гражданските, смятат експертите на Световната банка.
Според тях, ако бъдещото правителство изпълни заложените в проекта за стратегия препоръки, то ще може да запази годишния икономически ръст от 5%, едноцифрената инфлация, годишния бюджетен дефицит от 2%, нарастването на износа със 6.7% годишно, ограничаването на дефицита по текущата сметка до 3% от БВП и намаляването на данъчните и социалноосигурителните ставки.
В проекта на Стратегия за подпомагане на страната 2002-2004 година Световната банка е декларирала, че до края на 2004 г. от нея България може да получи

нови заеми за 750 млн. щ. долара

От тях 450 млн. щ. долара ще се предоставят за подкрепа на платежния баланс, а с 300 млн. щ. долара ще се финансират конкретни проекти.
За отпускането на средствата в подкрепа на платежния баланс новото правителство трябва да подготви широкообхватна програма за реформи. Ако тя бъде одобрена от банката, до края на годината излъченият след изборите кабинет ще може да подпише с нея споразумение за

Програмен заем за преструктуриране

(Programmatic Ajustment Loan/PAL). По него всяка година страната ни ще може да получава по 150 млн. щ. долара. Преди предоставянето на всеки транш банката ще оценява как управляващите са изпълнили поетите за годината ангажименти. Освен парите по ПАЛ международната кредитна институция е готова да предостави и целеви заеми за финансирането на различни проекти. Ако споразумението бъде подписано, още през следващата година, на България ще бъдат отпуснати 30 млн. щ. долара по проекта за подкрепа на институциите (ISP). Още 50 млн. щ. долара банката е готова да ни предостави за изграждане на Фонд за социални инвестиции. С тези два заема и първия транш по ПАЛ общата сума на финансирането, което можем да очакваме от Световната банка за 2002 г., достига 230 млн. щ. долара.
За 2003 г. България има шанс да получи освен втория транш от 150 млн. щ. долара по ПАЛ и още 80 млн. щ. долара заем за намаляване на бедността и повишаване на жизнения стандарт. Още 50 млн. долара се предвиждат за финансиране на проекта за Единна агенция по приходите, която освен данъците ще събира и социално осигурителните и здравноосигурителните вноски.
В проекта на Стратегията за развитие на България е записано, че ако правителството изпълнява всички ангажименти през 2004 г., банката ще му предостави заеми за 240 млн. щ. долара. Те ще включват третия транш от 150 млн. щ. долара по ПАЛ и кредити, с които ще се финансират проектите за модернизация на образованието и за общинските социални услуги.
Ако управляващите обаче решат да провеждат икономическа политика, която не отговаря на вижданията на Световната банка, през следващите три години тя ще предостави на България заеми за не повече от 230 млн. щ. долара. Това ще бъдат кредити по отделни проекти, чийто напредък не зависи от макроикономическите и структурните реформи. Като например проектите за създаване на Фонда за социални инвестиции (50 млн. щ. долара), за развитие на селскостопанските райони (80 млн. щ. долара), за развитие на общинските услуги (20 млн. щ. долара) и за развитие на образованието (20 млн. щ. долара).
Липсата на споразумение със Световната банка обаче ще охлади кредитния ентусиазъм на останалите международни финансови институции и ще отблъсне чуждестранните инвеститори. А без необходимото външно финансиране всяко следващо правителство, независимо от политическата си окраска, не може да се надява да остане дълго на власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във