Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВЕТОВНАТА БАНКА И МВФ ОБЪРКАХА КРАЧКАТА

Рядко се случва Световната банка и Международният валутен фонд да са на две различни мнения по един и същ въпрос. Обикновено те демонстрират желязно единство, когато стане дума за икономическата политика, която трябва да следват държавите - техни длъжници. В случая с България обаче това единство, като че ли започва да се пропуква. Правителството трябва да прекрати с пренебрежителното си отношение към инфраструктурните проекти, оправдавайки се, че финансирането им може да накърни финансовата дисциплина, заяви на 16 юни в Министерския съвет директорът на Световната банка за България Ананд Сет по време на конференцията, посветена на икономическата стратегия за развитието на страната ни до края на 2005 година. Изказването му сащиса участващите във форума министри и предизвика ехидните усмивки на присъстващите в залата синдикални лидери и представители на Съюза на работодателите. И как не? Открай време и профсъюзите, и бизнесът, и ДПС, като коалиционен партньор на НДСВ, настояват над 1 млрд. лв. от фискалния резерв на правителството да бъдат инвестирани в инфраструктурни проекти. А финансовият министър Милен Велчев (който по време на изказването на Ананд Сет бе излязъл от залата) успешно отбиваше тези атаки. В битката си за опазването на правителствените пари Велчев има силен съюзник в лицето на МВФ. Основният мотив както на финансовия министър, така и на Фонда бе, че изваждането на големи суми от фискалния резерв може да подкопае сигурността на Валутния борд. Сега обаче опонентите на тази теза получиха рамо от Световната банка и ще удвоят натиска си върху Милен Велчев да извади пари от резерва и да финансира с тях големи инфраструктурни проекти. Битката се очертава като твърде тежка, тъй като ще се води точно в годината преди парламентарните избори. Така че на Велчев ще му е трудно да откаже изваждането на пари от фискалния резерв, без да рискува да бъде атакуван остро от страна на политическите си опоненти. Мненията на Световната банка и на МВФ се разминават рязко и по още един пункт - банковото кредитиране. В прессъобщението на банката по повод конференцията в Министерския съвет се казва, че една от основните цели на стратегията за развитие на България до края на 2005 г. е да се усъвършенства финансовата система, като се премахнат пречките пред по-активното кредитиране от банките... Подобна политика обаче е в пълен разрез с искането на МВФ за ограничаване на ръста на кредитите в България, което е едно от условията за подписване на предпазно споразумение през юли. Получава се нещо като в баснята на руския сатирик Крилов за орела, рака и щуката, всеки от които тегли талигата в различна посока. И е добре известно, че когато това се случва, постигането на крайната цел се проваля. Очевидно двете международни финансови институции и правителството трябва да поработят сериозно върху координацията на своите действия, иначе рискуват усилията им България да постигне бърз и стабилен икономически растеж да отидат на халос. А това ще бъде жалко, тъй като изискванията на тригодишната стратегия за икономическо развитие на България, която правителството на Симеон Сакскобургготски и Световната банка подписаха в средата на 2002-ра, се изпълнява повече от задоволително.Според Ананд Сет основните цели на стратегията за постигане на средногодишен ръст на брутния вътрешен продукт от 4.5-5%, както и за намаляване на равнището на бедност и на безработицата от 18.1% през 2001 до 12-14%, вече са постигнати. Сега задачата е тези тенденции да бъдат съхранени през 2004-а и 2005 г., а доходът на глава от населението, който в началото на 2004-а е бил едва 28% от този в Европейския съюз, да бъде увеличен значително.За изпълнението на средносрочната си програма Световната банка е планирала от 2003-а до края на 2005 г. да финансира правителството с три заема - ПАЛ 1, ПАЛ 2 и ПАЛ 3. През февруари 2003-а правителството получи заема ПАЛ 1 в размер на 150 млн. щ. долара. На 10 юни 2003-а бордът на директорите на Световната банка одобри отпускането на заема ПАЛ 2, който е за 123.7 млн. евро. На 16 юни финансовият министър Милен Велчев и Ананд Сет подписаха заемното споразумение за този кредит и след ратификацията му в българския парламент банката ще предостави парите на правителството по определена схема. Първите 103.7 млн. евро ще бъдат преведени веднага след като кредитното споразумение бъде одобрено от Народното събрание. Останалите 20 млн. евро ще получим след постигането на удовлетворяващ напредък в приватизацията на Булгартабак. Добре известно за обществеността е, че от две години продажбата на тютюневия монопол се превърна в препъникамък във взаимоотношенията между Световната банка и българските управници. Провалените опити за раздържавяването на Булгартабак на два пъти предизвикаха острите реакции на международната финансова институция, която през септември 2003-а заплаши, че ще спре преговорите по ПАЛ 2. Наложи се правителството подробно да обяснява, че не може да влияе на решенията на така наречената независима съдебна система, която е блокирала приватизацията на дружеството. Аргументите му бяха приети, но кабинетът Сакскобургготски спешно промени стратегията за приватизацията на Булгартабак и вместо да продава холдинга като цяло предприятие, реши Министерството на икономиката да приватизира отделните дъщерни дружества в него. Все още не е ясно дали тази стратегия ще се увенчае с успех, но е ясно, че Булгартабак продължава да е болезнена тема за Световната банка.Целта, която ще преследват правителство и Световната банка след отпускането на ПАЛ 2, има няколко направления. Едно от тях е повишаване на ефективността на енергийния сектор. Според банката благодарение на проведените до момента реформи (т.е. увеличаване на бедността) потреблението на електроенергия у нас е намаляло, което е позволило на бюджета да задели допълнително средства за други разходи. В доклада на Световната банка се подчертава, че оттук нататък окончателно трябва да се премахнат субсидиите, предоставяни от държавата на енергийните предприятия, и услугите, които те предлагат да бъдат на пазарни цени.Второто направление е повишаване на ефективността на държавната администрация и на съдебната система. Експертите на Световната банка са отчели, че правителството е постигнало голям напредък в борбата с бюрокрацията, като е премахнало 52 лицензионни режима, а 92 е превърнало от разрешителни в регистрационни. Присъстващите на конференцията (дадена на 16 юни от правителството и Световната банка) представители на бизнеса обаче отбелязаха, че при регистрационните режими държавните чиновници често създават същите трудности като при разрешителните, тъй като не правят разлика между двете неща. Когато се стигна до въпроса за реформите в съдебната система, бизнесмените въобще не си отвориха устата, въпреки че международните финансови институции и браншовите организации на българските и на чуждестранните предприемачи у нас се разпраха да говорят за корупцията в тази сфера. Правосъдният министър Антон Станков обаче се удари в гърдите какви големи реформи се извършвали в съдебната система. А представителите на бизнеса с половин уста му препоръчаха да побърза с подготовката на законопроекта за предаване на изпълнителното производство в частни ръце. С други думи, съдия-изпълнителите - от държавни служители да преминат на частна практика. Никой и дума не обели за това, че в страната има масова практика служители на съдебната система да рекетират бизнесмените със заплахи, че ако не си платят, срещу тях ще бъде образувано дело. И по този начин много представители на частния капитал вече години наред са източник на финансовото благоденствие на редица магистрати и техните роднини. Не е тайна и това, че много чуждестранни предприемачи се въздържат да инвестират в България, защото не са убедени, че по съдебен път могат бързо да си съберат просрочените вземания. Но проблемът остана встрани от дискусията по време на конференцията на 16 юни в Министерския съвет. Може би защото бизнесмените се опасяваха, че ако го повдигнат по-остро, веднага ще попаднат в графата клиенти на правосъдната система. Но мълчанието на бизнеса няма да му помогне с нищо. А корупцията в съдебната власт е може би най-страшната пречка пред привличането на чуждестранни инвестиции в страната. И неслучайно Световната банка и МВФ постоянно я изтъкват в своите доклади.

Facebook logo
Бъдете с нас и във