Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВЕТОВНАТА БАНКА И ЕБВР БИЛИ НЕДОВОЛНИ ОТ ИЛИЯ ВАСИЛЕВ

В разгара на една от най-ожесточените приватизационни битки - тази за енергийните фирми, изпълнителният директор на АП Илия Василев подаде оставка. По лични причини. На правителственото заседание на 8 април тя е била приета единодушно. Макар че вицепремиерът Николай Василев, министърът на отбраната Николай Свинаров и на правосъдието Антон Станков били склонни да настояват за оставането на Василев. По информация на в. БАНКЕРЪ отстраняването на приватизационния шеф е поискано ден по-рано от вицепремиерите Лидия Шулева и Пламен Панайотов. А конкретния повод за неговото освобождаване е желанието му да продаде 14 топлофикационни дружества и ТЕЦ-ове през борсата. Решението на приватизационното ведомство за тази продажба, взето в началото на седмицата, предизвика остра реакция от страна на Министерството на енергетиката. Министър Милко Ковачев и Илия Василев си размениха становища в медиите, но оставката не е резултат на тези публични престрелки, както бе тиражирано веднага след подаването й. Решаваща се е оказала намесата на Световната банка, МВФ и ЕБВР. С писма до Лидия Шулева и Пламен Панайотов от международните финансови институции са възразили срещу борсовата продажба на топлофикационните компании и са изказали опасения за бъдещото им развитие. Подобни предупреждения експертите на Световната банка и ЕБВР са отправили и в началото на март след включването в четвъртия централизиран публичен търг на Софийската фондова борса на топлофикациите във Враца, Ямбол и Казанлък. Както вече писахме, при тази продажба шефът на АП наруши няколко нормативни акта и решения на кабинета. Сделките обаче се осъществиха, топлофикационните дружества бяха продадени срещу 1/10 от стойността на активите им, и то без новите им собственици да поемат каквито и да било ангажименти за сигурността, качеството и цената на топлоснабдяването в трите града. Специалистите на Световната банка (които консултират МВФ в областта на енергетиката) са категорично против такъв тип продажби. Според тях реформата в енергийния ни сектор е доста напреднала, преструктурирането доказано дава добри резултати и всякакви експерименти от рода на посочените могат сериозно да застрашат бъдещето на целия топлофикационен подотрасъл. Впрочем опасенията на международните финансови институции се отнасят до цялата енергийна приватизация. Първата остра реакция е била през февруари, при подготовката на пакета документи за заключителния етап на раздържавяването на ЕРП-тата. Препоръките тогава са били сделките да се структурират като инфраструктурни продажби (т.е. не толкова на акции, а на монополни права и задължения на раздържавяваните дружества). След намесата на вицепремиера Лидия Шулева конфликтните моменти били изгладени и окончателният вариант на документите отчитал всички особености на инфраструктурното раздържавяване. Тези проблеми са останали затворени между шефските кабинети в АП, икономическото и енергийното ведомство. Но на 24 февруари Лидия Шулева публично огласи намерението на правителството да промени приватизационния закон, като разпише подробно задълженията на отделните участници в инфраструктурните сделки. Идеята бе подготовката за тях и преструктурирането на дружествата занапред да се извършват от съответните министерства, които най-точно могат да дефинират монополните им права и задължения. А Агенцията за приватизация да се превърне в брокер по продажбите с по-скоро технически функции.Междувременно от ведомството, ръководено от Милко Ковачев, нееднократно заявяваха, че според закона за енергетиката и стратегията за развитие на отрасъла, одобрена от парламента, приватизацията на предприятията в сектора трябва да е предшествана от нарочна програма за тяхното преструктуриране и стабилизиране. Методът пък на самата продажба (публичен търг, конкурс или чрез борсата) да не се определя еднолично от АП, а съгласувано с енергийното и финансовото министерство. Подобна позиция е заел през март и Съветът за икономическа политика към кабинета, препоръчвайки на агенцията енергийните компании да се раздържавяват по специална стратегия, разработена от министерствата на икономиката и енергетиката.И тези решения, а и препоръките и изискванията на международните финансови институции не се изпълняват. Поне досега. Така Агенцията за приватизация набързо успя да продаде доста апетитни енергийни предприятия. Като се започне от козлодуйския Атоменергоремонт, мине се през ТЕЦ Марица 3 - Димитровград, и се стигне до споменатите топлофикации във Враца, Ямбол и Казанлък. Повечето от сделките бяха съпътствани от по-тихи или по-шумни скандали, та дори и с публикации зад граница, свързали раздържавяването на козлодуйското ремонтно дружество с контрабандиста Константин Димитров - Самоковеца, застрелян в края на 2004-а в Амстердам. Наистина, още през миналото лято новият собственик на Атоменергоремонт - Христо Ковачки, отрече всякакви връзки със Самоковеца. После бързо се превърна в най-големия български частен инвеститор в енергетиката, купувайки чрез Агенцията за приватизация и ТЕЦ-а в Димитровград и топлофикацията във Враца (в този случай Ковачки се води консултант по сделката). Към енергийните конфликти трябва да бъде причислен и неуспелият опит на АП да качи на софийската борса ТЕЦ Бобов дол. Като фаворит в непроведената продажба също се сочеше Христо Ковачки. Самият Ковачки заяви пред БАНКЕРЪ, че няма собствено лоби в раздържавителното ведомство. Но сега мнозина с, след оставката на Илия Василев, мнозина са любопитни дали енергийната му империя ще продължи да се разраства.Часове след освобождаването на приватизатор N1, неговият заместник Станислав Ананиев (юрист по образование, който работи в агенцията от 1996 г.) спря продажбата на 14-те топлофикационни дружества и на единствената на Балканите фабрика за брикети Брикел. С друго решение от 8 април АП удължи и заключителния етап от процедурата за приватизация на ЕРП-тата. Като причина бе изтъкнато постъпило искане от страна на кондидат-инвеститорите. В последна сметка петимата участници, подали предварителни оферти - австрийската компания EVN, гръцката PPC, италианската Enel, чешката CEZ и немската E. ON, вече ще могат да депозират окончателните си предложения не до 25 май, а до 25 юни 2004 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във