Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СЪДЪТ ЗАЧОПЛИ ТАЙНИТЕ НА БАЛКАНБАНК

Процесът срещу бившите изпълнителни директори на БАЛКАНБАНК - Иван Миронов и Надежда Апостолова, започнал на 6 януари 2004 г., вероятно ще се превърне в черешката на тортата сред наказателните дела срещу бивши шефове на фалирали кредитни институции. Причини за това колкото щеш. Следствените действия срещу Миронов и Апостолова продължиха най-дълго - седем години. От 1997-а, когато банката бе обявена в несъстоятелност, българските власти издирваха Миронов чрез ИНТЕРПОЛ. Дори и когато за всички потърпевши от дейността му бе ясно, че той живее в САЩ и не крие адреса си.Шефът на фалиралата БАЛКАНБАНК бе арестуван в Македония през декември 2002 г. (три месеца преди убийството на Илия Павлов), а месец и половина по-късно с много шум и показност бе докаран в България. Той самият обаче пожела да бъде съден у нас възможно най-бързо. А очакванията са, че на процеса Миронов ще разкрие истинските схеми, по които управляваната от него и от Надежда Апостолова банка е отпуснала 209 млрд. стари лева заеми, които и до момента не са погасени. Публиката се надява, че Миронов ще вдигне и булото на тайнствеността, покриващо взаимоотношенията на бившия шеф на БАЛКАНБАНК с фирмените структури на вече бившата Мултигруп на убития през 2003 г. Илия Павлов. Съдията по делото, което започна на 6 януари, Пламен Дацов си е поставил за задача до 16 януари тази година да изслуша 89 свидетели за обстоятелствата, при които Миронов и Апостолова (според прокуратурата в нарушение на нормативната база) са отпуснали на 22 фирми 30 кредита, които и до момента не са погасени. Според държавното обвинение с действията си двамата са извършили престъпление по служба по чл.282 от Наказателния кодекс и са нанесли на банката щети за 209 млн. нови лева. Първият ден от съдебното заседание срещу Миронов и Апостолова бе посветен на изчитането на обемния обвинителен акт срещу тях. На прокурорите по делото Емил Сакаджийски и Николай Любенов им бяха необходими цели три часа във вторник, 6 януари (от 9.00 до 12.00 ч.), през които в бързо темпо отбелязаха най-важните моменти от историята на тридесетте кредита, залегнали в основата на обвинението срещу Миронов и Апостолова. На излизане от залата (след първото съдебно заседание) бившият шеф на БАЛКАНБАНК заяви, че задържането му в Скопие е грубо нарушение на човешките му права и той вече е подал в Страсбург жалба срещу македонската държава. Пред журналистите Миронов заяви, че няма дялово участие във фирми, които са били финансирани от БАЛКАНБАНК. Той обаче направи следното уточнение: Единствено Лотос Мюзик, в която синът ми е съдружник, е получила заем от банката. Въпросното дружество обаче не е издължило към банката 5.14 млн. нови лева, според обвинителния акт, които съвсем не са дребни пари. Ако трябва да се правят сравнения, това е половината от минимално необходимата сума, дори и днес, за създаването на нова банка.В сряда - 7 януари 2004 г., съдия Дацов посвети почти целия ден на изясняване на обстоятелствата около огромните кредити за Балканкар холдинг От септември 2002 г. каростроителят със световна слава в миналото също е в несъстоятелност. До 1996 г. БАЛКАНБАНК бе основната институция, кредитираща каростроителния холдинг. А неговите задължения към нея през периода 1992-1993 г. надхвърлят 1.3 млрд. стари лева. В обвинителния акт срещу бившите шефове на банката Миронов и Апостолова обаче са посочени само три кредита, отпуснати от тях на Балканкар холдинг. На 22 февруари 1995 г. Иван Миронов и Надежда Апостолова предоставят на дружеството 7.5 млн. щ. долара, с които е трябвало да се погасят част от неговите стари задължения към банката. С получения заем регистрираното в САЩ дружество Норд Америка, което е дъщерно на каростроителния холдинг, закупува брейди облигации по българския външен дълг. Балканкар холдинг прехвърля в полза на банката брейди книжа с обща номинална стойност от 7.5 млн. щ. долара, а тя от своя страна изчиства негови задължения в същия размер. Пазарната стойност на книжата обаче е 1.5 млн. щ. долара и за да бъде издължена разликата от 6 млн. щ. долара между пазарната и номиналната стойност на облигациите, Балканкар холдинг и БАЛКАНБАНК сключват споразумение, според което дружество трябва да погаси 6 млн. щ. долара в рамките на пет години. Това обаче вече е нов дълг, който, за разлика от изчистеното старо задължение (от 7.5 млн. щ. долара), е класифициран като редовен и по него не трябва да се начисляват провизии. Холдингът обаче не погасява и нововъзникналото си задължение и според прокуратурата вследствие на цялата операция банката е ощетена с около 12.85 милиона нови лева.Следващите два кредита за Балканкар холдинг, по които Миронов и Апостолова са обвиняеми, са отпуснати от БАЛКАНБАНК на 31 март 1995 година. Общата им сума е 12.76 млн. щ. долара и до обявяването на банката в несъстоятелност - през август 1997 г., от тях непогасени са останали 28.4 млрд. стари лева.За изясняване на взаимоотношенията между каростроителния холдинг и фалиралата БАЛКАНБАНК на 7 януари 2004 г. в съдебната зала като свидетели бяха призовани бившият генерален директор на Балканкар холдинг Недялко Тонев, заместникът му Красимир Николов, главният счетоводител Иванка Андреева и Илия Ивановски, който през 1992-ра е бил директор Развитие на холдинга, а от 1995 г. и негов изпълнителен директор. Пред съда Недялко Тонев заяви, че до началото на 1994 г. холдингът е обслужвал без проблеми задълженията си към банката. Той обясни, че заемите са били за оборотни средства и са били предимно краткосрочни - за период до една година. Според негозатруднения с погасяването им са възникнали след 1994 г., когато е започнало бързото увеличаване на основния лихвен процент (ОЛП). Тонев твърди, че договорите за кредит между БАЛКАНБАНК и Балканкар холдинг по онова време винаги са били сключвани при плаваща лихва. Обикновено тя се формирала като съвкупност от ОЛП плюс договорена надбавка. А нарастването на основната лихва (определяна от държавата) е довело до рязкото увеличаване на размера на погасителните вноски.Ние постоянно тичахме да погасяваме лихви, като само за една година върху кредити на стойност 1.3 млрд. стари лв. платихме лихви в размер на 700 млн. стари лв., аргументира се Недялко Тонев. Според друг от бившите шефове на Балканкар холдинг - Илия Ивановски, влошаването на финансовото състояние на дружеството е започнало още в края на 1992-ра и в началото на 1993 г., когато БАЛКАНБАНК е спряла да го кредитира. През този период предприятието загуби голяма част от традиционните си пазари. В Русия например продажбите спаднаха от около 50 000 на 1000 кара годишно, обясни Илия Ивановски. Друга причина за влошаване на финансовото състояние на Балканкар холдинг са били огромните вземания в размер на около 38 млн. щ. долара, които холдингът е имал от свои задгранични дружества по предоставени, но неизплатени от тях вътрешнофирмени заеми. Така свръхзадлъжнелият и загубил международните си пазари Балканкар холдинг постепенно започва да затъва във финансовото блато и се превръща в една от тежестите, която повлича към дъното и своя кредитор БАЛКАНБАНК. На 7 януари 2004 съдия Дацов изчерпи въпросите по дълговете на каростроителния холдинг и на следващия ден - 8 януари, той изслуша свидетелите попловдивската афера с фирма КорнНейната история започва на 13 декември 1994 г. отново с подписите на Иван Миронов и Надежда Апостолова. Тогава БАЛКАНБАНК щедро предоставя кредит от 1.8 млн. щ. долара на пловдивското дружество Корн ЕООД. С парите фирмата е трябвало да закупи гориво от Украйна. Плащането е извършено с акредитив, издаден в полза на доставчика - фирма Еурола. За обезпечение по кредита Корн е заложила в полза на банката закупуваното гориво и 3557 т захар на обща стойност 2.7 млн. щ. долара. Четири месеца по-късно, на 20 април, Корн получава втори заем от БАЛКАНБАНК, преди да е изплатила първия. Кредитът е за 1 млн. щ. долара и е бил необходим на фирмата за покупка на месо - отново от Украйна. Бившият директор на БАЛКАНБАНК, клон Пловдив, Георги Кюркчийски оправда действията си с това, че и двата кредита били обслужвани в първите месеци след изтеглянето им, но след това погашенията по тях са спрели. При срещите му със собственика на Корн Георги Георгиев той му обяснил, че се забавя доставката на месото от Украйна. БАЛКАНБАНК обаче веднага е завела дело за обявяване на Корн в несъстоятелност и го спечелила. Но когато през юли 1997 г. назначеният синдик Анна Илиева отива в офиса на дружеството, за да поеме длъжността си, се оказва, че предишната вечер той е обран.В показанията, които даде пред съда на 8 януари 2004-а, Илиева обясни, че през юли 1997 г. е намерила складовете на фирмата празни, а от офиса на Корн били откраднати всички счетоводни документи и компютрите.При разследването на отпуснатите за Корн кредити в следствието имаше версии, че финансираните от БАЛКАНБАНК сделки на фирмата всъщност са целели не доставката на месо, а скритото финансиране на украинските търговски структури на Мултигруп. Подобни твърдения обаче сега липсват в обвинителния акт срещу Миронов и Апостолова. Но не е изключено тази версия отново да изплува при разпита на свидетелите по делото срещу двамата бивши шефове на БАЛКАНБАНК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във