Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СЪДЪТ РЕШИ: МЕНИДЖЪРИТЕ НА МИНЕРАЛБАНК СА НЕВИННИ

Невинни. Това е присъдата по делото срещу бившите изпълнителни директори на фалиралата МИНЕРАЛБАНК Владимир Ташков, Румен Касабов, Живко Стоименов и Асен Запрянов, както и срещу членовете на директорския й борд Кирил Николов и Емил Хърсев, произнесена на 27 февруари от софийския районен съдия Владимир Астарджиев. За невинен бе признат и Петко Праматаров - бивш директор Кредитна дейност на банката. Решението на Астарджиев бе взето след пет години следствени действия и близо две години съдебни заседания. През този период Владимир Ташков и останалите обвиняеми не преставаха да повтарят, че са несправедливо третирани като престъпници. Някои от тях - Ташков, Касабов, Николов, Праматаров, бяха принудени за няколко седмици да опитат удобствата на следствения арест. За бившите шефове на МИНЕРАЛБАНК процесът бе лична драма и произнасянето на оправдателната присъда едва ли ще изличи огорчението. Не я посрещнаха с изблици на радост, нито с прегръдки. Видимо уморени от шестдневното заседание (от 20 до 27 февруари без почивните дни), оправданите само се поздравиха и напуснаха съдебната зала. Шефовете на обявената през 1997 г. в несъстоятелност МИНЕРАЛБАНК бяха обвинени по чл. 282 от Наказателния кодекс в престъпление по служба. Прокуратурата твърдеше, че те не са правили икономическа обосновка за финансовото състояние на клиентите си и не са изисквали от тях достатъчни обезпечения, гарантиращи връщането на парите. Според обвинението по този начин бившите шефове на банката са й причинили вреди за 11.533 млн. щ. долара. Предвидената санкция за подобни нарушения е лишаване от свобода за срок от три до десет години. Прокурор Десислава Кайнакчиева обаче не поиска максимален размер на присъдите. Тя предложи обвиняемите да получат по шест години и половина затвор и се мотивира с това, че бившите шефове на МИНЕРАЛБАНК имат чисто съдебно минало. И дори смекчи обвиненията срещу част от подсъдимите - Живко Стоименов, Петко Праматаров и Асен Запрянов. Прокурор Кайнакчиева препоръча на съда те да изтърпяват наказанието си условно, аргументирайки се с напредналата им възраст. Необходимо е уточнение, че Живко Стоименов, който е в облагодетелстваната група подсъдими, все още няма навършени 46 години. Както се и очакваше, още в началото на шестдневното съдебно заседаниепрокуратурата бръкна в торбата с изненадитеслед като усети, че делото отива към решение, което не в нейна полза. Действията й обаче бяха напълно предвидими. Прокурор Кайнакчиева упорито настояваше да бъде разпитан неявилият се до момента свидетел Юри Миленков - бивш служител от валутната дирекция на банката. На практика съдът безуспешно призовава Миленков от средата на 2002 г., но по искане на защитата на подсъдимите. Кайнакчиева бе готова да настоява за отлагане на заседанието, но Миленков все пак се яви пред магистратите на 25 февруари - последната дата преди началото на пледоариите. Твърде различно бе и темпото на пледоариите. Речта на прокурор Кайнакчиева отне почти цялото заседание на 26 февруари. Много по-сбито бяха представени адвокатските доводи. Защитниците, макар и девет на брой, се вместиха в същото време, което бе необходимо за аргументите на обвинението. Всеки от адвокатите на подсъдимите бе конструирал защитата си в две направления - несъстоятелност на обвиненията като цяло и конкретно по всеки от отпуснатите кредити.Основният въпрос, на който те се спряха, беше приложимостта на член 282 от Наказателния кодекс по този род дела. Споменатата разпоредба се намира в раздела, озаглавен Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации, който е в глава осма на Наказателния кодекс. Тази част от него не е претърпяла никакви изменения от приемането й през 1968 г. досега. Проблемът е, че тогава той е бил създаден да регламентира коренно различни от сегашните политически и икономически взаимоотношения. Разделът засяга нарушаването на нормалната дейност на държавните органи и обществените организации. Под тази дефиниция попада само БНБ, а не търговските банки.Защитата разби и обвиненията на прокуратурата, че седемте подсъдими са престъпили закона при отпускането на кредити за Евроенерджи ойл и ЕТ Веска Тихомирова Адвокатите засипаха съда с документи и аргументи, че при разрешаването на трите заема за Евроенерджи ойл (общо за 14 млн. долара и 162.5 млн. стари лева) шефовете на МИНЕРАЛБАНК са спазили всички законови норми и вътрешни правила на банката и дори са съгласували някои от тях с БНБ. Този факт бе потвърден в предишните заседания от бившия гуверньор на БНБ Любомир Филипов и ексначалника на валутното управление на БНБ Стоян Шукеров. Напълно разбита бе и прокурорската теза, че заемите са били необезпечени. Защитата представи доказателства, че кредитите са били обезпечени с незабранени от закона активи. Освен това защитата заяви, че за отпускането на необезпечени кредити не може да се търси наказателна отговорност, тъй като чл.220, който инкриминираше тази дейност, бе въведен в Наказателния кодекс през 1997 г. три години след като кредитите са били отпуснати. През ноември 2001 г. чл.220 отпадна от Наказателния кодекс.Колкото до заема от 446 хил. щ. долара, отпуснат на ЕТ Веска Тихомирова (собственост на първата дама в приятелския кръг Орион Веска Меджедиева), за който са обвиняеми Кирил Николов и Асен Запрянов, на съда бяха представени документи, че той е обезпечен с ипотека. А съдебно-счетоводната експертиза доказа категорично, че по-голямата част от кредита е изплатен. По-късно банката е продала вземането и по този начин си е върнала предоставения на ЕТ Веска Тихомирова заем. В пледоариите си адвокатите обясниха, че включването на този кредит към обвинителния акт е единствено поради лошия имидж, който има Веска Меджедиева в обществото.Оправдателната присъда, издадена от съдия Астарджиев и двамата съдебни заседатели Елка Николова и Гергана Хаджигеоргиева, бе произнесена в условията на сериозен обществен и институционален натиск. Това бе едно от делата в специалния списък на главния прокурор Иван Татарчеви като такова бе на специален отчет и при неговия наследник Никола Филчев. Съдебните процеси срещу банкери предизвикват голям обществен интерес. А обвиняемите по тях многократно бяха заклеймени като бандити и едни от основните виновници за изгорелите пари на десетки хиляди вложители при банковите фалити през деветдесетте години. Докато се водеше следственото дело, правоохранителните органи не пророниха нито дума за държавниците, чиято политика бе насочена към разнебитването на натоварената с огромни външни задължения МИНЕРАЛБАНК. В действителност въпросните дългове бяха на държавата, но тя не пожела да разтовари банката от тях. Освен това благодарение на мъдростта на управляващите МИНЕРАЛБАНК бе, образно казано, ограбена, тъй като през 1994 г. вземанията й от стотици големи държавни фирми бяха насилствено заменени с дългосрочни и нисколиквидни облигации по ЗУНК с 25-годишен срок за погасяване. През 1995 г. правителството на Жан Виденов отново насилствено иззе от банката и тези ценни книжа и така окончателно я довърши. Впрочем, до окончателното оправдаване на седемте обвиняеми на МИНЕРАЛБАНК има да изтече още много вода. Тепърва делото ще се гледа в Софийския градски съд, а след това и във Върховния касационен съд. Но Темида веднъж вече каза си думата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във