Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СЪДЪТ ОТКАЗА ДА ГЛЕДА ДЕЛОТО СРЕЩУ ИВАН КИТОВ

Сериозни процесуални нарушения, свързани с ограничаване на конституционното право на защита на подсъдимите, е констатирала софийският градски съдия Мирослава Тодорова и с този мотив отмени на 2 ноември разглеждането на делото срещу някогашния собственик на БИЗНЕСБАНК Иван Китов. Вероятно преценката на съдия Тодорова трудно може да бъде оспорена, защото тя е от малкото магистрати, на които до болка им е позната специализираната материя, характерна за банковите дела. На 2 юни 2003 г., но като председател на първи наказателен състав в Софийския районен съд, тя оправда ексшефовете на ТСБанк - Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров. Те бяха обвинени за причинени вреди на банката в размер на 11 798 921 148 стари лева. А делото бе достатъчно сложно и трудно за разплитане. Очакваше се обаче процесът срещу Иван Костов да бъде коренно различен от всички разглеждани до момента обвинения срещу ексбанкери. В това дело освен Китов обвиняеми са още управителят на бивш акционер в петричката банка - Мадлен Георгиева, и някогашните й прокуристи Захари Захариев, Богомил Стоянов и Николай Спасов. Според прокуратурата обаче в основата на всички афери е бил Иван Китов, който трябваше да бъде съден задочно, тъй като от началото на 1998 г. е в неизвестност, а издирването му чрез Интрепол досега не е дало резултат. Сериозен проблем на обвинителния акт е, че обхваща два периода от банковата кариера на основния подсъдим. Първият е от 27 май до 29 септември 1993 г., когато Китов е бил председател на съвета на директорите и основен собственик на КРИСТАЛБАНК - Мадан. Според прокуратурата за краткия си четиримесечен престой в маданската банка той е прехвърлил в чужбина 1 млн. щ. долара и 240 млн. стари лв., които впоследствие са изчезнали от сметките й. В резултат на това държавното обвинение търси от Китов отговорност за измама в особено големи размери по смисъла на чл.211 от Наказателния кодекс, за което провинение законът предвижда затвор от три до десет години. Не по-малко благодатен за него е бил и престоят му в БИЗНЕСБАНК. Иван Китов е бил председател на съвета на директорите й в периода от 25 март 1994 г. до поставянето й под особен надзор на 23 септември 1996 година. За дейността му през този период прокуратурата е повдигнала обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери по смисъла на чл. 203 от Наказателния кодекс, за което законът предвижда наказание от 10 до 30 години затвор. Става въпрос за множество сделки за сравнително малки суми, с които са покривани лични нужди на Китов, но в продължение на над две години и половина. Всъщност някои от тях не са и чак толкова малки. Най-фрапиращият случай, описан в обвинителния акт, е с похарчените от Китов 46.138 млн. щ. долара за сватбата му в Париж. При разпита му в следствието на 30 октомври 1997 г. бившият собственик на БИЗНЕСБАНК е останал изненадан от сумата, която е похарчил. Това е една нищожна сума, тъй като разговарял с инвеститори от чужбина за големи и дългосрочни инвестиции, цитират се в обвинителния акт показанията на Китов. Според прокуратурата общият размер на нанесените само от него имуществени вреди на КРИСТАЛБАНК и БИЗНЕСБАНК са изчислени на обща стойност 1.783 млрд. стари лева. Прокуратурата търси отговорност и от представителя на бивш акционер в КРИСТАЛБАНК и БИЗНЕСБАНК - подсъдимата Мадлен Георгиева, управител на акционера Европейска финансова агенция ООД. Разследването е установило, че именно това дружество след поредица финансови операции се оказва реалният получател на непогасен кредит към БИЗНЕСБАНК в размер на 200 млн. лева. Според държавното обвинение тя и Китов, заедно с другите подсъдими - Захари Захариев, Богомил Стоянов и Николай Спасов, в нарушение на нормативните изисквания сключват сделки и нареждат плащания, вследствие на което двете банки са ощетени с 408.740 млн. лева. Всички изброени дотук нарушения според прокуратурата са обилно подкрепени от показанията на разпитаните 94 свидетели и от заключенията на извършените счетоводни експертизи, по които са работили 21 вещи лица. Въпреки това, според съдия Тодорова, държавното обвинение е допуснало изключително много неточности. Така например има разминаване между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на периода, в който са извършени престъпленията. Не става ясно в качеството на каква са повдигнатите срещу Мадлен Георгиева обвинения, допълва още съдия Тодорова. И в крайна сметка в почти всички пунктове няма достатъчно описания и конкретизиране с кои си действия подсъдимите са нарушили закона, заключи съдията. Тя върна делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите пропуски. След като това стане, ремонтираният обвинителен акт отново ще влезе в съда и, ако магистратите нямат други забележки, ще започне разглеждането на делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във