Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СЪДЪТ ГОНИ РЕКОРДИ ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ МИРОНОВ

В олимпийската 2004 г. не само спортистите, а и българските магистрати се готвят за рекорди. Много близо до поставянето на такъв е председателят на Пети наказателен състав в Софийски градски съд (СГС) Пламен Дацов. Той има шанса да се превърне в първия български съдия, успял да приключи дело срещу бивши банкери за по-малко от една година. А в случая не става въпрос за какъв да е съдебен процес, а за един от най-сложните от този тип - за делото срещу бившите изпълнителни директори на фалиралата БАЛКАНБАНК Иван Миронов и Надежда Апостолова.Прокуратурата твърди, че в периода от 2 ноември 1992 г. до 27 октомври 1995 г. с подписите на двамата подсъдими банката е отпуснала над 30 кредита в полза на 22 фирми, които не са върнати от длъжниците. Според представителите на държавното обвинение Миронов и Апостолова са ощетили БАЛКАНБАНК с над 209 млн. лева. Прокурорите по делото Емил Сакаджийски и Николай Любенов имат нелеката задача да убедят съдия Дацов, че Иван Миронов е отговорен за нанасянето на имуществени вреди на банката в размер на близо 199 млн. лв., а Надежда Апостолова - за 164 млн. лева. По отношение на формулирането на обвиненията обаче Сакаджийски и Любенов сами са си усложнили живота. Те са подходили стандартно към задачата си и търсят отговорност на Миронов и Апостолова по чл. 282 от Наказателния кодекс, за който са абонирани всички шефове на фалирали кредитни институции. Съдебната практика досега обаче показа, че прокуратурата се проваля по всички дела срещу банкери, които са обвинени по чл. 282 от НК. В мотивите на някои съдии, които вече оправдаха шефове на фалирали кредитни институции, дори се казва, че текстовете на въпросния чл. 282 са неприложими при повдигане на обвинения срещу регистрирани по Търговския закон дружества.Вярно е обаче, че има едно обстоятелство, което извинява липсата на находчивост у прокурорите по делото срещу шефовете на БАЛКАНБАНК. И то е, че окончателният вариант на обвинителния акт е изготвен още на 29 декември 2000 г., а първите оправдателни присъди по банковите дела бяха издадени едва през 2003 година. Освен че трудът на Сакаджийски и Любенов предхожда с три години очерталата се тенденция в решенията на магистратите по банкови дела, те нямаха и никакво време за корекции в него. Причината бе, че през същата 2003-а обвинителният акт срещу двамата бивши шефове на БАЛКАНБАНК по спешност бе изискан от Софийския градски съд. А това стана по искане на единия от подсъдимите - Иван Миронов. В края на лятото на 2003-а в молба до Софийския градски съд той настоя на прокуратурата да бъде наложено да внесе обвинителния акт или да снеме обвиненията срещу него и колежката му Надежда Апостолова. Възможността да постави този ултиматум му даде разпоредбата на чл.239а от Наказателнопроцесуалния кодекс, която бе една от последните поправки на кодекса, гласувани от народните представители през май 2003 година. Според нея всеки подсъдим може да поиска образуваното срещу него дело да бъде разгледано от съда, ако следствените действия са продължили повече от две години. В разпоредбата се казва още, че ако в срок от два месеца прокуратурата не внесе обвинителния акт в съда, то магистратите могат служебно да прекратят процеса и да оневинят подсъдимите.Първото съдебно заседание по делото срещу Миронов и Апостолова бе на 6 януари 2004 година. А по време на слушанията, които се проведоха от 7 до 9 юни, съдия Дацов успя да приключи основната част от процеса. Това си е постижение, като се има предвид, че доказателствата по делото са събрани в 78 тома, обвинителният акт е над 200 страници, а списъкът с препоръчаните от прокуратурата свидетели, които бяха призовани, се състоеше от 84 човека. За голяма част от тях има неоспорима информация, че живеят в чужбина. По време на съдебните заседания бе решено, че те няма да бъдат търсени чрез съдебни поръчки, защото, както се споразумяха адвокатите и прокуратурата, докарването на тези хора в България само ще забави хода на делото, без да има особена полза от показанията им. Приключването на делото до края на годината може да бъде провалено единствено от споровете между защитата и обвинението по резултатите от тройната съдебно-счетоводна експертиза на БАЛКАНБАНК изготвена от вещите лица Лазарина Койчева, Иванка Василченко и Йордан Йотов. Още при започването на делото (през януари) в. БАНКЕРЪ прогнозира, че адвокатите Ина Лулчева и Александър Новков най-вероятно няма да са доволни от заключенията в сегашната експертиза и ще поискат изготвянето на нова.Всъщност именно обсъждането на счетоводната експертиза в съдебната зала бе гвоздея в тридневното заседание по процеса от 7 до 9 юни 2004 година. Заключенията, които са направили трите вещи лица, са важна част от доказателствената теза на прокуратурата. Въз основа на тях например е определена сумата на причинените щети на БАЛКАНБАНК, за които се търси отговорност от Иван Миронов и Надежда Апостолова. Прокуратурата се е позовала на заключението на вещите лица и за размера на всеки от невърнатите на банката кредити.Провокирани от адвокатите на подсъдимите обаче, вещите лица Лазарина Койчева, Иванка Василченко и Йордан Йотов обясниха при разпита в Софийския градски съд, че за изготвеното от тях заключение - за някои от отпуснатите от банката кредити, те не са имали възможност да ползват първични счетоводни документи. Вещите лица признаха, че са определили размерите на отпуснатите от Миронов и Апостолова кредити на базата на предоставените им от следствието документи. Но ползваните от експертите кредитни досиета невинаги са били придружени от оригинални документи за осчетоводените операции. Там, където са липсвали такива, вещите лица са използвали предоставената им от синдиците на банката справка за размера на вземанията й. Адвокатите на подсъдимите обаче обясниха, че тези документи нямат никаква доказателствена стойност, и направиха искане за изготвянето на нова експертиза. Съдия Дацов заяви, че назначаването на нова експертиза може да има само ако се установи, че изготвената от вещите лица Лазарина Койчева, Иванка Василченко и Йордан Йотов е неправилна. Съдията обаче подчерта, че при изготвянето на сегашната експертиза няма нарушения и затова няма основания да я отмени. Той обаче разпореди да бъде извършена допълнителна експертиза. За вещи лица, които да я изработят, съдия Дацов отново определи Койчева, Василченко и Йотов. Според исканията на адвокатите на подсъдимите експертизата ще трябва да даде конкретни отговори за размера на усвоената и погасената част от кредитите, включени в обвинителния акт. Вещите лица ще трябва да определят и каква е стойността на всички предоставени по заемите обезпечения. По искане на прокуратурата от експертизата трябва да стане ясно и какъв е размерът на всеки от непогасените дългове на фирми, получили финансиране от БАЛКАНБАНК. Назначената допълнителна счетоводна експертиза ще е единственото, с което ще се занимае съдът на следващото заседание по делото, насрочено за 1 октомври. Ако този път вещите лица са се справили без забележки, което е много вероятно, още тогава ще бъдат дадени и финалните акорди на процеса - пледоариите на адвокатите и прокурора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във