Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СЪДИИТЕ ЗАХАПАХА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Съдиите показаха класа пред депутатите от парламентарната Комисия по правни въпроси, като небезуспешно се опитаха да разбият на пух и прах проектозакона за банковата несъстоятелност. Именно той събра на една маса депутати, юристи от БНБ, представители на Министерството на финансите, на Фонда за гарантиране на влоговете, синдици и магистрати от всички етажи на съдебната система. На 22 ноември 2000 г. в зала Изток на Народното събрание те дискутираха силните и слабите страни на проектозакона за банковата несъстоятелност. Депутатите участваха символично и предпочетоха предимно да слушат, вместо да се намесват в дебата, който бе открит от председателя на Комисията по правни въпроси Светослав Лучников. Народните представители от СДС Иван Димов и Венцислав Величков пък издържаха само първата част на дискусиите и през почивката се отправиха по други депутатски дела.


Председателят на управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете Милети Младенов, който демонстрира топли взаимоотношения със заместника си Росен Владимиров, се опита да предразположи участниците в дискусията в полза на проектозакона. С присъщия си благ академичен тон той им припомни, че процесите на банковата несъстоятелност са твърде мудни и са съпътствани от значителни разходи, които засягат интересите на кредиторите.


Продължителната банкова несъстоятелност създава условия за разпиляване на активите на кредитната институция. Проектозаконът, който дискутираме в момента, има за цел да ускори този процес и да го направи по евтин. Когато обсъждахме проекта с представители на МВФ, стигнахме до извода, че трябва да изберем между три възможности - да запазим сега съществуващите механизми на банкова несъстоятелност, където основна роля играе съдът, да създадем една нова чисто административна система, която да управлява несъстоятелността, или да разработим смесен вариант. Проектът, който е представен на вашето внимание, е изграден на основата на смесения вариант, каза Милети Младенов.


Той призна, че може да се спори по онези текстове в проектозакона, които отнемат от съда административните му функции по управление на процесите на банковата несъстоятелност. Младенов заяви, че ще има известен конфликт на интереси между кредиторите на фалиралите банки и фонда за гарантиране на влоговете, който, освен че ще ръководи несъстоятелността на затворените банки, ще бъде и техен кредитор.


За да тушираме този конфликт, в проектозакона предлагаме фондът да получава парите си от затворените банки едновременно с гражданите и фирмите, които са техни кредитори. Досега той получаваше парите си преди тях, съобщи Милети Младенов и допълни, че според него законът за банковата несъстоятелност трябва да се разпростре и върху вече фалиралите кредитни институции.


Според юриста на БНБ Валери Димитров фондът ще осъществява специализиран административен контрол върху банковите синдици и техните отговорности ще бъдат много по-ясно дефинирани.


Заместник-председателят на УС на фонда Росен Владимиров заяви, че не е съгласен с текста в проектозакона, който предвижда за заместник-председател на фонда за гарантиране на влогове да бъде избиран само човек, който е на щат в БНБ.


Истинската атака срещу проекта обаче започна след неговото изказване и както можеше да се очаква, дойде от страната на съдиите. Членът на Конституционния съд Маргарита Златарева дипломатично заяви, че проектът е разработван с познаване на материята и на проблемите при сегашните процедури. Тя обаче не вижда защо интересите на фонда като кредитор трябва да се поставят преди интересите на финансовите институции, които имат вземания от една фалирала банка.


Златарева се съгласи, че съдиите трябва да бъдат разтоварени от административни задължения при управлението на банковата несъстоятелност. Но тя предупреди, че конкретното изброяване в проектозакона на случаите, в които може да се произнася съдът, създава възможност някой от тях да бъде пропуснат. Ако приемем, че се стигне до подобна ситуация, това означава, че се изправяме пред опасността от отказ от правораздаване. А това е недопустимо, коментира Златарева.


Конституционната съдийка посочи, че не всички функции, които проектозаконът възлага на Фонда, са административни.


Фондът ще трябва да решава спорове между кредитори и синдици, а това е в правомощията единствено на съда, заяви Златарева и обясни, че не е редно решенията на УС на фонда по различни въпроси на несъстоятелността да бъдат окончателни и необжалваеми.


След нейното изказване депутатът от ДПС Юрий Юнишев предложи дискусията да бъде обявена за несъстоятелна, тъй като срокът за подаване на предложения за корекции в проектозакона вече е изтекъл и от сегашните дебати по него няма никакъв смисъл. След тази декларация Юнишев напусна зала Изток. Но вместо изказването да деморализира участниците в обсъжданията то като че ли ги настърви. Съдия Камелия Ефремова от СГС (тя одобри покупката на фалиралата Стопанска банка от БРИБАНК) попита в какво качество фондът ще участва при разглеждането на искане за обявяване на банка в несъстоятелност от съда.


В случая той каква страна по делото е - ищец, ответник, помагач...?, бе въпросът на Ефремова, на който не бе даден отговор до края на дискусията. Тя заяви, че разпоредбите на чл. 9, ал. 6 от проектозакона звучат обидно за съда, тъй като от тях излиза, че неговото решение по иска на БНБ за обявяване на банка в несъстоятелност е едва ли не предрешено. Ефремова смята, че проектозаконът няма да постигне ускоряване на процедурата по несъстоятелност на банките нито ще я поевтини.


Предвижда се също фондът да събира административни такси от затворените банки, освен това той ще трябва да разрешава почти всички действия на синдика, а това изисква време. Това, което е сигурно, е, че управлението на несъстоятелността допълнително ще се бюрократизира, коментира Ефремова.


Антоанета Арнаудова от Върховния административен съд пък каза, че отнемането на правото на членове на ръководството на една банка да обжалват решението за обявяването й в несъстоятелност противоречи на конституцията. Тя и колежката й от Върховния касационен съд Кина Чутуркова заявиха, че е недопустимо фондът да има такива големи права, а да не е отговорен пред никого. Към критиките се присъединиха и съдиите от СГС Олга Керелска, която отговаряше за несъстоятелността на Частна земеделска и инвестиционна банка, и Алексей Иванов, одобрил продажбата на Първа частна банка на Йорсет холдингс (България).


От думите ви излиза, че вие не приемате проектозакона. Тогава какво предлагате?, попита съдиите Милети Младенов.


Конкретен отговор така и не получи. Магистратите обаче упорито настояваха, че техните забележки трябва да бъдат взети предвид, ако създателите на закона искат той да заработи. Началникът на отдел Правен на БНБ Димитър Ананиев така и не взе думата и към края на дебата дали поради преумора, или по друга причина, често се хващаше за главата. Юристът на БНБ Валери Димитров пое на плещите си бремето по защитата на принципите заложени в проектозакона. Той заяви, че фондът няма да отнеме правораздавателните функции на съда и твърдо застана на позицията, че новите процедури по банковата несъстоятелност ще я направят по-бърза и по-евтина, като по този начин ще бъдат защитени интересите на кредиторите. Димитров се съгласи, че в проекта има някои пропуски по отношение на техническите детайли, свързани с инстанциите, пред които могат да бъдат обжалвани определени действия на синдиците и на фонда, но заяви, че те ще бъдат отстранени. Съдиите приеха доста скептично думите му, но след края на четиричасовата дискусия бяха видимо доволни от участието си в нея. Те демонстрираха решимостта на съдебната система да отстоява позициите в процедурите по банковата несъстоятелност. А това означава, че ако в проектозакона не настъпят корекции, Конституционният съд вероятно ще бъде призован да се намеси и да отмени някои от текстовете му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във