Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СТУДЕНТСКИТЕ КРЕДИТИ - ЕДНА НЕОСЪЩЕСТВИМА МЕЧТА

Представете си, че сте издържали приемните изпити в университета с много висок успех, но съдбата е отредила така, че доходите на родителите ви са ниски и те не могат да ви издържат по време на пет- или шестгодишното ви обучение. Защото, каквото и да си говорим, висшето образование у нас отдавна вече не е безплатно. Във всички университети студентите трябва да плащат семестриални такси и наеми (макар и минимални) за ползването на общежития. Ако не разполагате с пари, възможностите ви са две - да се откажете от висшето образование и с това да загубите перспективите си за развитие и реализация или да работите в свободното от лекции и упражнения време. За студентите от хуманитарните специалности това е решение, в случай че нямат заядливи преподаватели. Но за хората, които следват в техническите висши учебни заведения, отсъствието от лекции може да доведе до провал на цялата учебна година. Едва ли някой ще спори, че е изключително трудно (макар и да не е невъзможно) да сте ангажирани по шест часа на ден в университета, да чертаете и смятате след училище и да работите по четири-шест часа. Има и трето решение, ще кажат някои - студентският заем, чието изплащане започва шест месеца след дипломирането. Той позволява на младежите да финансират пет- или шестгодишното си обучение, без да им се налага да работят, докато следват. Дали обаче това е така?Пет са банките, които отпускат студентски кредити SG ЕКСПРЕСБАНК, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Банка ДСК, СИБАНК и ХЕБРОСБАНК. Заеми за обучение в чужбина предлага единствено ПИБ, а ХЕБРОСБАНК - за студенти, учещи в Американския университет в Благоевград. Останалите три декларират, че са готови да финансират студенти от всички наши университети. Заемите, които отпускат на кандидат-висшистите, варират от 15 хил. лв. до 100 000 евро - това е максималната сума, която ПИБ предоставя за обучение зад граница. В зависимост от размера на кредитите са и сроковете за тяхното погасяване. Повечето от банките определят годините на следване като гратисен период, през който се плащат само лихвите по усвоените суми. Погасяването на главницата и лихвите започва половин година след дипломирането. Представените дотук условия, изглежда, че са добре обмислени и дават възможност на кандидат-висшиста да се съсредоточи върху ученето, без да се терзае откъде да намери пари за насъщния. Само че има една подробност. Почти всички банки държат заемите да се изплащат от единия или двамата родителина студента, а не от самия него. На въпроса Може ли той сам да погасява заема си?, банковите служители обясняват, че условията са такива, че не го позволяват. Логично е обаче тогава да се запитаме: защо изплащането на главницата по кредита трябва да започва едва след дипломирането на студента, след като, тъй или инак, сумата ще се погасява от родителите му? Всъщност това условие оскъпява заема - по време на гратисния период главницата така и не намалява, а съответно не намаляват и лихвите, които се плащат върху нея. Единственото изключение са студентските заеми на SG ЕКСПРЕСБАНК, при които кредитополучателят може да избира дали да ползва гратисен период, или да погасява едновременно лихвата и главницата на равни вноски.С други думи, студентският заем е изгоден не за следващите във висшите учебни заведения, а само за банките, които го отпускат и за периода на обучението си гарантират постоянен висок приход от лихви. Често максималните размери на студентските заемине покриват цялата издръжка на кандидат-висшиста за периода на неговото обучение. СИБАНК и ХЕБРОСБАНК например отпускат заеми, с които се плащат само семестриалните такси, докато Банка ДСК и SG ЕКСПРЕСБАНК финансират и издръжката на младежите. Максималният размер на кредита, който отпуска SG ЕКСПРЕСБАНК, е 10 000 лв., а максималният срок за погасяването му е седем години. От Банка ДСК можете да получите до 15 000 лв. заем, който трябва да бъде върнат до шест години, след като се вземе дипломата за висше образование. СИБАНК предоставя студентски кредити до 7000 лв., които могат да бъдат върнати до пет години след приключване на обучението. Какво може да се направи с тези пари? Годишните такси в Софийския университет в зависимост от специалността са между 185 и 425 лв. - ако студентът е по държавна поръчка, и от 455 до 1200 лв. - ако е платено обучение. Вземем ли за пример най-малката годишна държавна такса (185 лв.), излиза, че само таксите, които ще плати студентът за петгодишно следване в Софийския университет, са 925 лева. Прибавяме към тази сума наема за общежитие, който е около 1300 лв. за целия период на следване (по 30 лв. на месец за деветте учебни месеца), и парите за учебници - минимум 500 лв. (по 100 лв. на година) и се оказва, че общо ще са ни нужни близо 2700 лева. Сметката е много по-висока за студентите в техническите университети, които имат значителни по-сериозни разходи за чертожни материали. Същевременно не бива да се забравят парите за храназа дрехи и обувки, дори и тези за повишените карти за градския транспорт. Ако предположим, че за всички тези неща кандидат-висшистът изразходва по 150 лв. месечно, ще видим, че към споменатите вече 2700 лв. трябва да бъдат прибавени още 9000 лева. Тоест, за да оцелява на границата на мизерията през петте години на обучението си, на студента са му необходими 11 700 лева.При положение че младежът е приет в специалност, по която годишните семестриални такси са 1200 лв., разходите за петте години студентско мизерстване скачат до 16 800 лв. - сума, която надхвърля най-високия максимален размер на студентски кредит (той се отпуска от Банка ДСК). Разходите нарастват чувствително, ако студентът живее не в общежитие, а на квартира, където наемите вървят по около 100 евро на месец. На всичко отгоре процедурите по теглене на заемите са доста усложнениКредитоискателите е необходимо да се въоръжат с цяла папка документи. Родителите на студента са длъжни да представят копия от трудовите си договори, от брачните си свидетелства и фишове от последните три заплати. Повечето банки задължават студента да се застрахова срещу злополука и дори му посочват определена компания, в която може да направи това. Тази екстра излиза на кандидат-висшиста най-малко 50 лева. Отделно са таксите, които банките начисляват за обработка на документите и управление на кредита. Често те достигат до 10% от отпускания заем. Ако човек си направи сметката след всичко изброено дотук, ще види, че едно семейство и да затъне до ушите в дългове, пак трудно ще осигури пари, за да изучи детето си. Самите банкови служители признават с половин уста, че студентските кредити са много несполучлив продукт и препоръчват вместо тях да се ползват потребителски заеми, разходите по които са по-малко, а процедурата за отпускането им е по-достъпна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във