Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СТРАНАТА РАЗПОЛАГА С РЕЗЕРВИ СРЕЩУ ФИНАНСОВИ ШОКОВЕ

Цветан Манчев - директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози, пред в. БАНКЕРЪГ-н Манчев, в разработения от агенцията Национален план за икономическо развитие на България от 2000 до 2006 г. се твърди, че ако конфликтът в Ирак продължи до три месеца, това няма да се отрази негативно върху изпълнението на бюджет'2003. В него се предвижда, че цената на петрола ще достигне 40 долара за барел, а доларът ще се търгува за 2 лева. Какво ще стане, ако конфликтът е по-продължителен и котировките на нефта и на долара са по-високи от предвидените в плана?- Първо трябва да внеса едно уточнение - че котировките на долара и цената на петрола се движат в противоположни посоки, независимо от това дали конфликтът е краткосрочен или дългосрочен. Затова имат взаимнокомпенсиращ се ефект върху платежния баланс на страната. Ако предположим, че цените на петрола в резултат на кризата се увеличават, възможно е това да се отрази негативно на пазарите и на котировката на долара като валута за международно спестяване. Продължителността на конфликта се отразява по-скоро на движението на лихвените проценти на международните пазари. В момента пазарите очакват конфликтът да бъде краткосрочен и тенденцията е базисните лихви на централните банки на страните от ЕС и на Европейската централна банка да се запазят на сегашното си ниско равнище и дори да се понижават. Ако обаче конфликтът продължи, под влияние на високата цена на петрола ще има промяна в курсовете на основните световни валути. Тя ще настъпи в резултат на очакванията, че цените на нефта ще се увеличат и централните банки ще бъдат принудени да реагират и да повишат лихвените проценти.Каква е връзката на този процес с инвестициите и с растежа в икономиките?- Евентуална тенденция за повишаване на базисните лихвени проценти в международен мащаб влияе на дългосрочните инвестиции - те намаляват по размер, защото стават по-скъпи. Оттук - и ефектът в по-дългосрочен план върху растежа на икономиките. Тенденцията за повишаване на лихвените проценти в международен аспект ще има негативен ефект върху общото ниво на инвестициите в световен мащаб и особено върху растежа на развиващите се икономики, каквато в случая е нашата.Ако конфликтът в Ирак е дългосрочен, увеличението на БВП ще бъде от порядъка на 2-2.5 процентни пункта по-ниско от заложеното в бюджета за 2003 година.Какво ви дава основание да смятате, че кризата в Ирак няма да окаже натиск върху номиналния размер на БВП, който влияе пряко върху изпълнението на приходната част на бюджета?- Оценките за ефекта от евентуален конфликт в Ирак върху нашата икономика и резултатите от симулациите показват, че върху БВП, респективно върху приходната част на бюджета, няма да има съществени ефекти. При намаляване на краткосрочните лихвени проценти в международен мащаб за нас има две предимства. Разходите за обслужването на онази част от външния ни дълг, която е с плаващи лихвени проценти, ще са по-малко от предварително разчетените. Засилва се интересът на чуждестранните инвеститори към страни, в които бизнесклиматът е подходящ. Евентуални неблагоприятни промени в текущата сметка на платежния баланс, които евентуално ще бъдат повлияни от по-високи цени на петрола, се компенсират от финансовата сметка. При тази ситуация няма да се наложат и отклонения от бюджетната политика.И все пак има ли някаква опасност валутните разходи на страната да се увеличат дотолкова, че да доведат до рязко намаляване на валутния и на фискалния резерв на страната?- При сегашната ситуация такива опасности в краткосрочен и средносрочен период на практика няма. Разбира се, рискове съществуват, защото не целият дълг е с фиксирани лихви. Част от него е с плаващи лихви и тя се влияе от динамиката на международните лихвени проценти. Сега обаче тенденцията е да се генерират спестявания от динамиката на международните лихвени проценти. Беше извършено съществено преструктуриране на дълга и това на практика ограничи дългосрочните рискове върху България и евентуалния негативен ефект върху бюджета и политиката за управление на дълга. Страната ни разполага и с валутни резерви, които далеч надхвърлят минимума, който ни гарантира срещу евентуални шокове. От предишни години е известно, че този минимум около 1.5-2 млрд. долара, а на практика валутният резерв в момента е доста по-голям, така че в този смисъл гаранциите са много по-големи. Към тези два фактора се прибавят очакванията, които се формират сред инвеститорите за макроикономическа и финансова стабилност, която от пет-шест години има сериозни традиции. Гаранция срещу шоковете са и структурните промени в различни сектори на икономиката.Възможно ли е да се приложат маркетингови стратегии, които да компенсират намаляващия интерес на чуждестранните инвеститори към България?- Фокусът на тези стратегии трябва да бъде много по-конкретен и според мен е добре да бъдат посочени и откроени позитивните примери в конкретни области от последните години. През първите години на кризата в българската икономика - 1996-1997 г., се смяташе, че те трябва да бъдат насочени към макроикономическата стабилност в страната и върху достиженията в приватизацията. Чуждестранните инвеститори отдавна се убедиха, че страната провежда стабилна макроикономическа политика. Налице е партньорство между български частни фирми и международни компании в различни сектори на икономиката, като най-сериозни са те в туристическия бизнес, във фармацевтичната промишленост. Това са сегменти на икономиката, в които, от една страна, инвеститорите генерират достатъчно доход, за да развиват бизнеса си, а от друга страна, макроефектът е значим и може да бъде усетен. В доклада на Агенцията за икономическо програмиране се твърди, че до 2006 г. инвестициите у нас ще нарастват средно с повече от 7 процента. Какви са аргументите в полза на този извод?- Това показват резултатите от модела, който използваме, при условие че се осъществява последователно бюджетната политика, заложена до края на 2006 година. Интересът на инвеститорите към българската икономика през последните години е голям в резултат на стабилизацията и реформите след 1997 година. Задълбочи се финансовото посредничество в резултат на преструктурирането на банковия сектор. От значение е фактът, че през последната година значително се увеличи кредитът за икономиката от банките и като абсолютна сума през миналата година той надхвърли два и половина пъти размера на преките чуждестранни инвестиции. Българската икономика има значителен потенциал за растеж именно поради тези няколко фундаментални причини. Заложените стъпки за преструктуриране на икономиката до 2007 г., свързани с деномополизиране на енергийния и телекомуникационния пазар, ще засилят интереса на инвеститорите. Конкуренцията в банковия сектор става все по-сериозна и това е още една предпоставка за задълбочаване на финансовото посредничество, оттам - и на инвестициите и на растежа.Що се отнася до инфлацията, динамиката на цените през последните години у нас не дава индикации, че тя ще бъде много по-висока, отколкото е в страните членки на ЕС. Няколко са специфичните причини, на които се дължат по-високите й нива. Една от тях е преминаването към пазарно образуване на цените на някои универсални услуги, каквито са цените на електро- и топлоенергията. Промените в административнорегулираните цени обаче са известни и това влияе позитивно на очакванията в икономиката, където се създава по-голяма предвидимост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във