Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: ФИНАНСИСТ С ХАРАКТЕР

Не е писъкът на деня, но и изминалата седмица мина под знака на предстоящите местни избори в София. И по-точно на дилемата какво ще реши банкерът Стоян Александров. Ще приеме ли, или не поканата на БСП да се кандидатира за кмет на София. И докато шефът на Токуда Банк пресмяташе аргументите за и против едно такова начинание, политолози изчисляваха шансовете на всеки един от евентуалните участници във вота. Очертаващата се силна конкуренция между Стефан Софиянски, Пламен Орешарски, Стоян Александров и евентуално Васил Иванов-Лучано редеше в прогнозите им наистина интересен пъзъл. И се въртяха варианти с участието или без на един или друг от тях и кой колко би получил на първи или втори тур от изборите. Нищо, че дотогава има още толкова много време. Кмет на столицата звучи гордо, постът е висок, но не това е гъделът за мен, обяснява Стоян Александров. И смята, че министър съвсем не е по-ниско ниво, а той вече го е минал. Кметското място не може да му бъде трамплин, защото на 54 години няма да тръгне тепърва да гради кариера. Предизвикателството е, че като общински съветник от гражданското сдружение Свети Георги Софийски той много добре познава общината и прекрасно знае, че има какво повече да се направи от сега постигнатото. Предизвикателство за него е и очертаващата се за първи път в София остра борба за кметското място. Стефан Софиянски и Пламен Орешарски не са за подценяване, Лучано - също, убеден е банкерът. В такава компания не е фатално дори ако се загуби, предвижда той всички възможни варианти. Надбягването е страсти предизвиква човек да остави привичния делник и да се хвърли в нови води. Означава да влезеш в друг начин на живот, в друг ритъм, в голямата си част протоколен, а аз не обичам да бъда на всяка манджа мерудия, обяснява Стоян Александров. Но това е най-малкият дерт. Същественото е, че в общината има много проблеми, като се почне от чисто социално-психологическия и се стигне до икономическите трудности. Не можеш да бъдеш безразличен към съдбата на стотиците хора, които ще искат съдействие от общината и кмета, а той, колкото и да им влиза в положението, няма да е в състояние да помогне на мнозина от тях. Не можеш след подобна среща да си легнеш и да спиш спокойно, искрено въздиша Александров и уточнява: Това в чисто психологически план е излишно натоварване, защото такива неща ме разстройват, колкото и да изглеждам твърд. Но пък от икономическа гледна точка няма нито един проблем, който да е решен в нито една сфера, убеден е банкерът. Като прибави финансовите трудности на общината, натрупаните задължения и поведението на общинските чиновници, от които хората са отвратени, защото въобще не са в тяхна услуга, Стоян Александров обобщава: В този план трябва да си извънземен, за да не знаеш с какви реални проблеми ще се сблъскаш. И че не е много за завиждане да си на този пост. Сериозен въпрос за него е и какъв ще бъде съставът на общинския съвет, чиито решения кметът трябва да изпълнява. Ще бъде ли работещ орган, или ще изпълнява политически поръчки. Ами ако председателят на общинския съвет реши да показва мускули, това е сериозен проблем, разсъждава на глас Стоян Александров. В крайна сметка решението му да се кандидатира в известна степен е повлияно и от мнението на г-н Торао Токуда, собственика на банка Токуда, чието доверие е спечелил с безспорните си качества на финансист. Не бих искал той да остане с впечатлението, че с лекота зарязвам банката, обяснява Александров. Малко или много Господ е с менсъзира той намесата на Божия пръст във възможността винаги да работи това, което иска и което му доставя удоволствие. Случвал е и на добри шефове, които са го стимулирали за развитие, а не са го задържали. Не са го дърпали назад, като се тръгне от Кюстендил, където е започнал работа, мине се през УНСС и се стигне до Токуда Банк. Когато идва в София като асистент в Икономическия институт Карл Маркс (сега УНСС), шеф на катедра Финанси е проф. Георги Петров. Един прекрасен човек, на когото сигурно съм създавал куп проблеми с моя характер. Аз все бях на ръба на изгонването като политически неблагонадежден. Моят баща беше изключен от БКП, а да работиш в идеологически институт по онова време и да си на ти със собствената си съвест не беше никак леко, припомня отминалото време Стоян Александров. Той никога не е правил компромис с образованието и с разбирането си, че изпитите трябва да се взимат от студентите, а не да им се дават от преподавателите. И е в състояние да ги връща дотогава, докато не се подготвят, ако искат за тройка, ако искат - за повече. При него ходатайства никога не са минавали, дори и да са от най-високо място, никога не е уреждал изпити на студенти. Защото това го отвращава. И за Господ няма да направя изключение, отсича Стоян Александров, който от 1994 г. е и шеф на катедра Финанси. Не изпитвам садистично удоволстие от писане на двойки, искам да науча студентите на труд, на честност, обяснява праволинейността си Стоян Александров. Постигнал в живота си всичко с невероятни усилия и много труд, защото е израснал на село с неграмотни родители, той иска максималното и от студентите. Казват, че затова си е спечелил и прякора Малката секира. Но с него и без него, преподавателската работа му доставя огромно удоволстие и затова никога не се е разделял с нея, независимо какви други постове е заемал. През годините, в които е работил в данъчната администрация и в Министерството на финасите, е оставил следа, твърдят познавачи. Днес самият той скромно преценява, че някои от нещата,направени от него, ще останат в историятаИ дава за пример въвеждането на ДДС, независимо че все още в България го смятат едва ли не за данък убиец, който е в основата на всички проблеми на всички. И въвеждането на касовите апарати през 1994 г., които до днес все още не могат да се наложат, са и негова заслуга. За първи път, когато той е министър на финансите, се прави опит за регламентиране на хазартната дейност и нормативното й регулиране. За първи път се налагат на пазара и държавните ценни книжа за финансиране на бюджетния дефицит вместо директното му кредитиране от БНБ. Като оставя настрани уреждането на външния дълг в рамките на Лондонския и Парижкия клуб, Стоян Александров се гордее, че по време на неговото министерстване е бил реално подготвен и приет от парламента пакетът от данъчни закони. После бяха изменени и усъвършенствани, но основата им беше поставена през 1994 година, уточнява Александров. Останалата част от биографията му може да бъде събрана в кратки редове. Роден е на 14 юни 1949 г. в с.Илия, Кюстендилско. Завършва Икономически техникум в Кюстендил и Висшия финансово-стопански институт в Свищов (днес Стопанска академия), специалност Финанси и кредит. Започва работа в БНБ - Кюстендил. Изкарва войниклъка и се връща пак там. После му предлагат да оглави управление Финанси в Окръжния народен съвет в града. През 1975 година се явява на конкурс за асистент в катедра Финанси на Икономическия институт (УНСС) в София, от 1994 година до днес е ръководител на катедрата. В нея са колеги с Пламен Орешарски. През 1991 година започва работа в Министерството на финансите като ръководител на данъчната администрация, тогава Главно управление данъци. През ноември 1992 г. напуска Министерството на финансите, защото има моменти, когато изпитва вътрешното усещане, че не се ползва с доверието на Иван Костовкойто тогава е министър на финансите в кабинета на Филип Димитров. През 1992 година започна кризата в СДС и това, което бяхме приготвили като данъчен пакет закони, бе смачкано на заседание на Министерския съвет, уплашиха се да правят по-радикални реформи, припомня отминалото време Стоян Александров. Тогава СДС се самосвали от власт, БСП не посмя да я вземе и се стигна до мандат на ДПС. А той си тръгва от министреството, защото разбира, че не може да постигне това, което иска, и защото не се чувства комфортно. Просто си взима шапката и си заминава. В последния ден на декември 1992-ра се връща вече като министър на финансите в кабинета на Любен Беров и остава до оставката му през октомври 1994 година. Една година се занимава само с преподавателска и консултантска дейност. През 1996 година става шеф на Централната кооперативна банка, която е на ръба на фалита, но съумява да я закрепи. Там изкарва няколко години, но така се стичат обстоятелствата, че трябва да напусне. Бях предаден от една част от акционерите на ЦКБ, защото заиграха с държавата, със силните на деня, с Муравей Радев и някои други, обяснява мотивите си за напускането Александров и уточнява: Не ми е в кръвта някой да си прави каквото иска, пък друг да носи отговорността. През 1998 г. е обявен за банкер на годината. От април 2001 г. е шеф на Токуда Банк. През същата 2001-ва участва в парламентарните избори като водач на листа в Кърджали от гражданската квота на Коалиция за България. В Народното събрание влиза обаче от старозагорската листа. Напуска още в първия ден парламента, защото така разбира отговорността си за постигнатите ниски резултати в Кърджали. Председател е на Съюза на икономистите в България. През всичкото това време е в управата на сума ти стопански структури и неправителствени организации. Не се страхува от светлините на прожекторите защото няма далавери за криене. Иначе нямаше да живее 15 години в общежитие, без да има свое собствено жилище. Дори семейният му живот започва в студентските общежития. За съпругата и децата си не обича да говори. Семеен, с две деца, е достатъчна информация за личиня му живот, смята той. Към нея може телеграфно да се добави, че баща му е починал, майка му продължава да живее в родното село Илия. Стоян Александров е най-големият от четирима братя. За съжаление двама от тях са си отишли преждевременно от този свят. Не изрича на глас, че страшно много обича децата си, но с гордост показва снимка на един щастлив баща, прегърнал 11-годишно момче и 8-годишно момиченце. Никога не се е страхувал да казва това, което мисли. Според него високата цена, която плащаме за 13 години преход, е чисто политически обусловена, защото в политиката попадат случайни хора, които не могат да бъдат полезни, преследвайки единствената си цел да консумират властта. Твърди, че в НДСВ една част са случайни хора, а парламентът не е място за манекенки и спортисти. Те освен че не са полезни, са и вредни, категоричен е банкерът. И си представя времето, когато паралментаристите ще бъдат богати хора с богата душевност и мисия да помагат на отечеството си. И когато сенчестата икономика ще бъде победена. Защото в нея Стоян Александров вижда един от трите фактора, които могат да ни препънат. Другите два са престъпността и безсилието на съдебната система. Дали решението му да се кандидатра за кмет на София ще приближи това време? Кой знае...

Четете още

Банкеръ Weekly

Обрат за "Виваком". Спас Русев е аут

VTB Capital може би ще се откаже от търга, защото е удължила до 10 март срока за погасяване на мостовия заем на INTER V от 150 млн. евро. Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във