Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СТЕНЛИ О'НИЙЛ - САМ НА ВЪРХА

Главният изпълнителен директор на щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch) Стенли О'Нийл направи поредната чистка на върха. Той освободи ръководителя на инвестиционното поделение Аршад Закариа и назначи Грег Флеминг и Дау Ким да управляват обединеното звено за световни пазари и инвестиционни банкови услуги. Ден по-късно О'Нийл назначи Робърт Маккан за заместник управител на директорския борд и за ръководител на поделението, което ще се занимава с управлението на активите на богати индивиди. Четиридесет и една годишният Маккан ще е член и на изпълнителния и оперативния комитет на банката. Флеминг е досегашен съуправител на групата за финансови институции на Мерил Линч, а Ким - шеф на управлението за световни дългови пазари. Маккан пък беше шеф на анализаторите в Мерил Линч и напусна банката през февруари след 21 години служба в нея. Новоназначените Флеминг, Ким и Маккан ще докладват директно на О'Нийл.Четиридесeтгодишният Флеминг е завършил право в университета в Йейл. Той постъпва в Мерил Линч през 1992 г., след като работил като консултант във фирмата Буз, Алън енд Хамилтън (Booz, Allen Hamilton). Ким започва работа в Мерил през 1994 година. Той също е на 40 години и е работил в Кемикъл бенк (Chemical Bank) и Манюфекчърърс Хановер (Manufacturers Hanover) в областта на търговията на валута, деривативи и търговски банкови услуги. Екипът на Флеминг е на първо място сред консултантите по сливания във финансовия бранш от началото на годината насам и държи около една пета от тази пазарна ниша. Това помогна на щатската банка да се класира втора по консултирани сделки за корпоративни поглъщания в световен мащаб. Управлението на Ким за търговия на световни облигации пък носи повече от една трета от оперативните приходи на Мерил. Двамата банкери ще ръководят поделение, в което работят над 11 хил. служители и на което се дължат 55% от общата печалба на банката за второто тримесечие на тази година.Официалната версия е, че Закариа сам е подал оставка. За никого не е тайна обаче, че той е протеже на изпълнителния заместник-управител на Мерил Томас Патрик, който си тръгна в края на юли. Очевидци твърдят, че неговото напускане е било, меко казано, странно. Патрик заедно с двете си секретарки и личния му шофьор са били ескортирани до изхода на банката от четирима охранители, компютрите им са били изключени, а сметките за електронна поща - закрити. Дори по стандартите на принудителните оставки на Уолстрийт подобен подход е прекалено груб, особено като се имат предвид постът и годините, които Томас Патрик е прекарал в Мерил. Според анализатори с това изпращане О'Нийл е заявил категорично, че старата гвардия вече няма думата и оттук нататък ще се работи по нов начин.Големите промени в Мерил Линч започнаха от смяната на Дейвид Комански - бившия управител на борда - с О'Нийл. За Комански банката в много отношения беше семейство - фамилна фирма, в която прекарваше времето си, получаваше заплата и намираше работно място за сина на някой служител. Но Мерил има и една друга не толкова явна страна, представлявана от Томас Патрик - инвестиционен банкер без особена популярност на Уолстрийт, чиито 25 години в компанията са посветени на сделки, пазарлъци и могъщи приятели. Запознати с кухнята банкери твърдят, че с пословичните му силни връзки в борда Патрик е подкрепил през 2001 г. кандидатурата на О'Нийл за главен изпълнителен директор на Мерил на мястото на Комански. В замяна Патрик е станал изпълнителен заместник-управител на борда, а протежето му Закариа - шеф на инвестиционното поделение, с уговорка по-късно да бъде назначен за административен директор на Мерил - длъжност, овакантена от самия О'Нийл. Този сценарий обаче се разсъхна, Закариа излетя от банката, а О'Нийл съсредоточи цялата власт в ръцете си. Откакто пое властта през юли 2001 г., той съкрати 23 700 служители - близо една трета от работната сила в Мерил, ограничи международния й бизнес и разшири нейната дейност в областта на търговията на инструменти с фиксиран доход, конвертируеми валути и деривативи. От началото на годината насам цените на акциите на Мерил поскъпнаха с 35% и изпревариха книжата на основните съперници Моргън Стенли (Morgan Stanley), Голдмън Сакс груп (Goldman Sachs Group) и Лиймън брадърс холдингс (Lehman Brothers Holdings). Откакто О'Нийл пое юздите на Мерил Линч, оставки подадоха седмина шефове на управления, а името на инвестиционната банка бе замесено в множество скандали за слаб вътрешен контрол. През март финансовата институция се съгласи да плати 80 млн. щ. долара, за да уреди извън съда обвиненията на щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси, че е помагала на фалиралия енергиен гигант Енрон в счетоводните измами. Месец по-късно Мерил се отърва срещу 200 млн. щ. долара от обвиненията на щатските и федералните контролни органи, че е допуснала конфликт на интереси на анализаторите на ценни книжа. Последният скандал бе свързан с името на Дениъл Гордън - бивш главен банков дилър на енергийни инструменти, който в момента е следствен за злоупотреба с 43 млн. щ. долара от инвестиционната банка през 2000 година. Според писмо на щатското Министерство на правосъдието, Мерил Линч не е отразила загубата в официалните си отчети. Гордън е отмъкнал парите и ги е изпрал с помощта на канадски офшорен банков консултант в своя фиктивна компания на Карибите. На 14 юли Мерил заяви на изслушване по гражданско дело, свързано със случая, че признава вероятността от евентуална измама.Ако всичко бъде доказано, това ще е най-голямата кражба на служител от финансова институция, отбелязва професор по право от Колумбийския университет. Гордън, който в момента е управител на Дейтикон (Daticon) - фирма за съхраняване на правни документи от Норуич, щата Кънектикът, не бе открит за коментар на обвиненията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във