Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СРЕДНАТА ЗАПЛАТА В БАНКИТЕ Е 1200 ЛЕВА

Битката за привличане на кадри в банковия сектор е не по-малко ожесточена от тази за клиенти и пазарни дялове. Набирането на подходящи служители за работа с клиентите, на началници на отдели и на дирекции вече е проблем за почти всички банки у нас. Изискванията към тях с всяка изминала година стават все по-високи. Освен финансово грамотни хората, работещи в клоновете, трябва да са комуникативни, да изглеждат добре и по възможност да владеят поне един западен език. Такъв тип кадри трудно можеш да наемеш за 300 лв. на месец.Консултантите, които някои банки започнаха да назначават, за да работят с гражданите и с по-малките фирми - в техните офиси, и които имат за задача да привличат нови клиенти, обикновено започват работа с месечно възнаграждение от 400-500 лева. Някои от тези хора обаче заявяват, че възнагражденията са крайно неприемливи за труда им и са решили да преминат на работа в която и да е друга банка, предлагаща им с по 100-200 лв. по-високо месечно възнаграждение. За привличането на шефове на отдели или на дирекции мизата вече е четирицифрено число. За началници на дирекции като Ликвидност, Корпоративни клиенти или Проблемни кредити например месечното възнаграждение се договаря от 3000 лв. нагоре. Банкови служители твърдят, че се носят легенди за случаи, при които клонове на чуждестранни кредитни институции у нас са предлагали месечно възнаграждение от 8 хил. лв., за да поемат определен сегмент от бизнеса им у нас.Шефове на някои от големите банки са убедени, че в момента у нас има дефицит на добре подготвени служители. Потвърждение за това са и обявите за търсене на персонал, които неизменно присъстват на сайтовете на кредитните институции. Което обяснява защо средните заплати в банковия сектор се увеличават всяка година. Този факт ясно се вижда и в разходната част на кредитните институции. За първите три месеца на 2005 г. банките са похарчили 80.7 млн. лв. за заплати и социални осигуровки Всъщност това е най-голямото перо в разходите за издръжка на кредитните институции. При това в сравнение с март 2004 г. общият размер на парите за възнаграждения и социално осигуряване са се увеличили с повече от 10.4 млн. лева. А ако се направи съпоставка с първите три месеца на 2003 г., ще видим, че разходите за заплати са скочили с близо 22 млн. лева. От статистическата информация на БНБ се вижда, че през изминалите четири-пет години има тенденция за увеличаване на средствата, които банковият сектор харчи за възнаграждения и осигуровки, с по десетина милиона лева. И причината за това не е в драстичното увеличаване на персонала в банковата система, а на средната работна заплата, която се покачва под натиска на конкуренцията. Факт е, че в края на март заетите в банковата система лица са били близо 22 800 души - с 600 повече, отколкото в средата на 2004 година. Средният размер на разходитекоито банките са правили за заплати и социални осигуровки през първите три месеца на 2005 г., са 1184 лв. на служител. В сравнение със средата на 2004 г. тази сума се е увеличила със 70 лева. На пръв поглед - нищо работа. Да, но през този период данъците върху доходите на физическите лица намаляха средно с 5 процента. След приспадане на вноските по данъка върху доходите на физическите лица и осигурителните вноски средният размер на трудовото възнаграждение в банковия сектор в края на март 2005 г. е приблизително 845 лв. срещу 789 лв. чист доход в средата на 2004 г., когато в банковата система са работили 22 300 души. За същото това време обаче покрай бързото увеличаване на заемите и работата на служителите в кредитните институции се удвои.Чисти 845 лв. средно на месец изглеждат доста солидно възнаграждение на фона на средната работна заплата в България, която според данните на Националния статистически институт в края на март 2005 г. е 309 лева. Това показва, че диференциацията между наемния труд във финансово-кредитния сектор и в останалите отрасли е солидна. Особено когато става дума за банките, станали пословични с високите заплати, които дават на служителите си. Например клонът на щатскатаСитибанк в София е похарчил - през първите три месеца на 2005 г., за заплати и осигуровки на 48-те си служители 1 268 000 лева. Това прави по 8805 лв. месечно на човекШокираща сума. Толкова не получават изпълнителните директори на много от банките у нас. При същите уговорки ще отбележим и високите средномесечни възнаграждения в клона на холандската ИНГ Банк - България - 4100 лв., в Българо-американска кредитна банка - 3000 лв., във френската БНП-Париба (България) - 3100 лв., и в дъщерната турска институция у нас Търговска банка Д - 2300 лева.Любопитен е фактът, че единствената държавна банка у нас - Насърчителна банка, също поддържа много висок стандарт на трудовите възнаграждения. При персонал от 88 души за първите три месеца на годината тя е похарчила за заплати и социални осигуровки 480 хил. лв., или средно по 1800 лв. на човек. По този показател Насърчителна банка е преди всички големи кредитни институции и пред повечето малки банки у нас. При повечето кредитни институции средното възнаграждение се движи между 1100 и 1600 лева. За БУЛБАНК например то е 1400 лв., за ОББ - 1200 лв., за Ейч Ви Би Банк Биохим - 1400 лв., за Първа инвестиционна банка - 1100 лв., за Райфайзенбанк (България) - 1400 лв., за Пощенска банка - 1600 лв., а за SG ЕКСПРЕСБАНК - 1300 лева. На опашката по трудови възнаграждения - по традиция, откакто има частен финансов пазар, е Банка ДСК, където един служител получава средно по 950 лева. Независимо че през ноември 2003 г. бе продадена на унгарската ОТР, Банка ДСК пак си остана с едни от най-нископлатените кадри. Що се отнася до възнагражденията на мениджъритев отделните банки те са много различни. Например при повечето кредитни институции - с балансово число до 500 млн. лв., изпълнителните директори вземат от 6 хил. до 7 хил. лв. на месец. В тази сума не се включват бонусите, които могат да достигнат до 30% от трудовото възнаграждение, и обикновено се изплащат в края на ноември или началото на декември. При големите банки - БУЛБАНК, Банка ДСК, ОББ, Ейч Ви Би Банк Биохим, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк (България), Пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК , ДЗИ Банк и СИБанк, мениджърските възнаграждения са доста по-високи. Едва ли някога ще научим колко точно получава изпълнителен директор на ОББ, на БУЛБАНК или на Ейч Ви Би Банк Биохим, но данните в одиторските доклади на някои от тях дават най-обща представа за мениджърските възнаграждения. Те са публични и не е проблем човек да се запознае с тях.Вестник БАНКЕРЪ вече писа, че през 2004 г. общата сума на възнагражденията, получени от деветчленния съвет на директорите на ОББ, е 879 709 лева. Ще рече по 8145 лв. средно на човек. Веднага трябва да се направи уговорката, че тримата изпълнителни директори на кредитната институция: Стилиян Вътев, Радка Тончева и Христос Кацанис, получават повече, отколкото останалите участници в директорския борд. В одиторския доклад на БУЛБАНК за 2004 г., изготвен от Кей Пи Ем Джи България, пък изрично е посочено, че членовете на управителния й съвет са получили общо 1 416 000 лева. С други думи, на всеки от петимата участници в него се падат по 23 600 лв. на месец. В доклада за резултатите на Ейч Ви Би Банк Биохим, който също е изготвен от Кей Пи Ем Джи България, няма данни за общия размер на възнагражденията, получени от членовете на управителния съвет на банката. Те са потопени в по-големите числа на графата Сделки със свързани лица, където е посочен общият размер на сумите по разплащателни сметки и по депозити на дружествата, свързани с банката, както и на служителите и на ръководството й. Дадена е и информация какъв размер заеми банката е отпуснала на свързани лица и колко кредитни линии (например от основния си собственик Банк Аустрия) е получила от тях. Според шефове на други големи кредитни институции възнагражденията на колегите им в Ейч Ви Би Банк Биохим са между 10 и 15 хил. лв. на месец. Тези суми се приемат като нормално заплащане за мениджъри на печеливша и бързоразвиваща се кредитна институция. Впрочем не мениджърските възнаграждения са проблемът за големите банки. Техните разходи за целта тепърва ще нарастват редом с неизбежното увеличаване на работните заплати за персонала. Просто финансовите стимули и за банките са най-ефективният начин да опазят знаещите и можещите си служители от опитите на конкуренцията да ги привлече на своя страна. А битката за кадрите в тях тепърва започва. Нещо, което други браншове изпитаха отдавна.

Четете още

Банкеръ Weekly

СРЕДНАТА ЗАПЛАТА В БАНКИТЕ Е 669 ЛЕВА

Месечната издръжка на един чуждестранен мениджър в българска банка се равнява на заплатите на 40 нейни служители, сочи проучване на в. БАНКЕРЪ. Средният размер на... Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във