Банкеръ Daily

Финансов дневник

Сребърният фонд патинясва

В Сребърния фонд, който след време трябва да допълва основните пенсии на българите, има 2.902 млрд. лв., показват последните данни на финансовото министерство. Сумата е с около 117 млн. лв. по-голяма, отколкото е била в края на 2017 година. От тях 103 млн. лв.  са дошли от концесии. От приватизация са влезли символичните 770 хил. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите са 2 млн. лева.
Данните са засечени към 31 май - крайният срок, в който по закон в Сребърния фонд трябва да се внесат всички постъпления, дължими към него за  предишната година.

Както се вижда и  с невъоръжено око, постъпленията са повече от смешни. А идеята на Сребърния фонд е да подкрепя пенсионната система. Но средствата в него са толкова малко, че биха стигнали за изплащането на пенсиите за няколко месеца само.

През 2060 г. недостигът на средства в държавната пенсионна система ще надхвърли 9% от БВП на страната, колкото е сега целият разход за пенсии. Тази прогноза на НОИ, естествено, е условна, но засега не се виждат отникъде предпоставки за драматично позитивен обрат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на населението. А това очертава  неприятна дилема за тогавашните управляващи - да намалят парите за други сектори или пък да увеличат данъците за все по-малкия брой  работещи хора.

Въпреки бюджетните излишъци през 2016 и 2017 г.  по това перо няма постъпления. Но по закон 25% от реализирания излишък на държавния бюджет трябва да се превеждат във фонда.

Така на практика концесиите са единственият източник на приходи в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация отдавна са пресъхнали, а от бюджетния излишък в него не е преведен  нито един лев.
При създаването на резервния пенсионен фонд преди десетина години идеята бе той непрекъснато да се пълни от приходите  от приватизация и от концесии, а средствата да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия и законов регламент. За този период обаче фондът нито се управлява, нито се пълни по закон.
По време на първото правителството на ГЕРБ - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе създаден законов механизъм за отклоняване на постъпленията от приватизация и използването им за други цели. Държавни дружества се прехвърляха в Държавна консолидационна компания, която на практика ги продаваше и превеждаше постъпленията като дивидент към държавата. Според експерти от БСК по този начин са отклонени около 500 млн. лева.
Опитите да се заобиколи попълването на фонда продължават и през тази година. В Закона за държавния бюджет за 2018 г. има текст, че очакваните 480 млн. лв. еднократен приход от концесията на "Летище София" няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по закон. Парите от тази планирана от години концесия трябва да отидат за погасяване на борчовете на фалиралите на практика "Български държавни железници".

Най-вероятно ще бъде одобрен и търгът за 42 нови мотриси за подвижния състав на железниците, съобщи финансовият министър Владислав Горанов. Това означава, че сумата ще дойде не от бюджета, а от концесионната такса за летището.

Министърът на финансите  настоява решението за търга за мотрисите да бъде взето от правителството в един ден с решението за концесията на "Летище София", за да няма проблеми с осигуряване на финансирането. Горанов уточни, че концесията ще е факт в следващите две-три седмици.

Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на страни  членки от ЕС, до 30% - в акции на трети страни, и до 30% - в облигации, парите на фонда стоят на годишни депозити в БНБ. Така вместо да се множат, на практика те се топят. За 2017 г. БНБ определи отрицателна лихва от минус 0.10%, което означава, че за съхранението на парите Централната банка е удържала около 2.8 млн. лева. За да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет, т.е. липсващите пари се взимат от джоба на българските данъкоплатци.

През ноември 2017-а правителството прие Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата от него за периода 2018-2020 година. Двата документа са одобрени от управителния съвет на фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход: активите да се управляват, като се спазват принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност.

Пазарните условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски равнища на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда ще продължи да става под формата на депозит в Българската народна банка или чрез други инструменти, използвани от нея. Предвижда се всяка година двата документа да бъдат актуализирани, така че при промяна в пазарната среда да бъде променяна и инвестиционната политика .Сребърният фонд бе създаден от правителството на Сергей Станишев и реално започна да функционира в края на 2008 г. Целта му е да подпомага държавната пенсионна система, когато тя започне да се задъхва, като дотогава в него се заделят определени финансови резерви. Целта е в него да се трупат спестявания в продължение на поне десет години, преди те да могат да бъдат харчени, като според сегашния закон въпросният срок изтича на 14 ноември 2018 г.

Чакаме ноември.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във