Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СПУКА ЛИ СЕ БАЛОНЪТ ИЗГОДНИ СТУДЕНТСКИ ЗАЕМИ?

Опитите на правителството и в частност на Министерството на образованието и науката да подпомогне студентското кредитиране у нас със законодателни промени са на път да претърпят пълен провал. Причината е, че не е намерено разрешение на основния проблем - как да бъдат стимулирани банките, когато са готови да отпускат заеми за учащите. Това е основният извод, който може да бъде направен от разпоредбите на законопроекта за кредитиране на студенти и докторанти, който Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене на 20 януари. С него се предвижда, както и досега, заемите да се отпускат от банките, като държавната подкрепа ще се изразява в това, че ще поема част от дълга на студента. Конкретният размер на сумата, с която ще се намалява задължението, ще е различен за всяка година от следването му - от 10 до 30%, и ще зависи от два фактора. Основният е колко са заделените за тази цел пари в държавния бюджет, а другият е колко е общият брой на кредитополучателите. Като начало за 2006 г., откогато се очаква да започне отпускането на средства по тази програма, са заделени 1 млн. лева. Според законопроекта, за кредит могат да кандидатстват всички студенти или докторанти, които са на възраст до 35 години, не получават стипендии и имат успех не по-нисък от добър (4). Схемата е следната - желаещите да получат такъв заем отправят искане до Комисията по социално-битовите въпроси в университета, в който учат. Тя класира получените кандидатури по два критерия - месечния доход, който получава семейството на студента, и средния му успех. Университетът издава удостоверение на одобрените, с което те могат да кандидатстват за кредит във всяка банка, която е сключила договор с Министерството на образованието и науката за отпускане на тези заеми. Финансирането е целево и се отпуска направо по сметка на университета, ако става въпрос за плащане на такси за обучение и директно на студента, ако му е необходимо за издръжка по време на следването. И в двата случая усвояването на средствата става на равни траншове за всяка от годините, които остават до дипломирането на учащия. Предвижда се до приключване на обучението студентът да не плаща нищо, т.е. за него това ще бъде гратисен период по отпуснатия заем, през който обаче ще се трупат лихви. Ролята на държавата е, че ще поеме за своя сметка част от размера на кредита. Така например, ако заемът на студента е 10 000 лв., от които той ще получава всяка година до завършването си по 2000 лв., а върху тях банката начислява лихва от 10%, в края на първата година задълженията му към кредитната институция ще бъдат 2200 лв. (главница и лихва). От тях обаче държавата ще изплати на банката например 25%, или 550 лева. Така задълженията на студента към кредитната институция ще бъдат не 2200 лв., а само 1650 лева. Проблемът според Петър Димитров, депутат в бюджетната комисия от квотата на Коалиция за България обаче е, че държавата не се нагърбва с издаване на държавна гаранция, която да накара банките да начисляват по-ниски лихви по този вид кредити. А това означава, че дори и с опрощаването на част от заема, което ще е за сметка на бюджета, те няма да станат по-привлекателни за студентите. Предоставянето на гаранция за част от отпусната сума ще има, но механизмът, по който ще става това, ще бъде подробно описан в специална наредба, която ще бъде разработена след приемането на закона, обясни заместник-министърът на финансите Илия Лингорски, който защитаваше законопроекта пред депутатите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във