Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Спорна година за застрахователите

Фалити, оставки и митични проектозакони белязаха изминалата 2018 -а на българския застрахователен пазар. Събитията в нея  препънаха не един шеф на застрахователния надзор както и различни  добри  идеи  в застрахователния бранш.  

Скъп януари

Още първите януарски дни на 2018-а загорчаха на родните застрахователи, брокери и агенти. С благословията на парламента таксата им за надзор скочи ударно, след като бе приета промяна в Закона за Комисията за финансов надзор (КФН), според която комисията трябва да се самоиздържа чрез такси, събирани от поднадзорните си лица. До този момент дейността на КФН се финансираше със солидна бюджетна субсидия на сума  9-10 млн. лева. Обикновено тя се утвърждаваше в рамките на процедурата за гласуване на държавния бюджет. След тази нормативна промяна бяха създадени  специални приложения, в които  подробно бе описано за каква надзорна услуга (даване на лиценз, приемане на проспект и други подобни), каква такса ще плащат поднадзорните лица.  

При сборуването на таксите за общ надзор и за конкретни надзорни услуги някои суми изглеждат доста високи - до 2.15 млн. лв. годишно. За застрахователите  например само текущите такси за общ финансов надзор варират от 100 хил. до 140  хил. лева.

Най-бурна реакция обаче предизвикаха таксите, налагани на застрахователните брокери. Те се увеличиха от 1500 на 5000 лева. 

Опитът за бунт, естествено, не закъсня. Антимонополният орган откри съответното производство  заради жалба на Цветан Петров от 23 януари 2018-а, в която той твърди, че  увеличението ще предизвика  затварянето на по-малките застрахователни брокерски фирми, защото таксата е твърде висока за тях.

След като направи няколкомесечен анализ как ще се отрази самоиздръжката на КФН върху резултатите на застрахователните посредници и по-конкретно на брокерите, КЗК заключи, че  новата нормативна постановка  създава условия за ограничаване на конкуренцията.

Лов на длъжници

Като цяло по-голямата част от дружествата в бранша безропотно заплати новите таксите. Появиха се  обаче и куп длъжници. През пролетта на 2018-а те  неколкократно бяха  подканени  да заплатят задълженията си и бяха вписани в своеобразни "черни списъци".

Фалит по олимпийски

Тема номер едно през лятото на 2018-а без съмнение бе  фалитът на кипърската застрахователна компания "Олимпик" и "ужилването" на българските й клиенти.

Как обаче се стигна до тази "олимпийска" драма без никой от отговорните за застрахователния пазар у нас да се усети  какъв риск се крие в точно този застрахователен фалит? Въпреки  че сигнали не липсваха: от публичните изявления на премиера Бойко Борисов, на финансовия министър Владислав Горанов и дори на самата Комисия за финансов надзор, отговорна за застрахователния пазар. Това така и не стана ясно.

Въпреки че индикации за предстоящата драма на застрахованите в "Олимпик" наистина не липсваха, за българския зрител всичко се разигра в рамките на няколко дни. От 14 август, когато регулаторът съобщи, че договорите по "Гражданска отговорност", сключени с клона на "Олимпик" у нас , ще бъдат автоматично прекратени до самата дата, на която това реално се случи - 17 август. В този срок потърпевшите трябваше да се застраховат наново.

Така след ударното презастраховане на повече от 200 хил. автомобила започнаха протестите на потърпевшите.

Опозиция и управляващи влязоха в спор  може ли Българският гаранционен фонд да плати обезщетенията на гражданите, които са пострадали от фалита на кипърския застраховател. (Оказа се, че не може). Финансовият министър обвини Комисията за финансов надзор, че не е довършила работата по споразумението с Кипърския гаранционен фонд, което би позволило в случая  българите с полици от "Олимпик" без проблем  да си получат обратно парите.

След скандалите около фалита заместник-председателят на КФН, отговарящ за застрахователния надзор - Ралица Агайн, подаде оставка, а за изпълняващ длъжността беше посочен членът на комисията  Владимир Савов.

"Ралица Агайн-Гури никога и по никакъв начин не е предупреждавала останалите членове на КФН и/или председателя на комисията за евентуални рискове, произтичащи от  фалита на ЗК "Олимпик' - Кипър", пишеше в съобщение, публикувано на сайта на Комисията. Тази позиция на  КФН бе доста странна, защото  от началото на месец май миналата година на сайта на Комисията бе оповестено  неколкократно под формата на решения, какво точно се случва с кипърския застраховател и го призоваваше да започне да плаща дължимото на клиентите си. Самите решения бяха подписани лично от председателя на комисията - Карина Караиванова. 

Застрахователите да "лекуват" здравеопазването?

През есента на изминалата година се прокраднаха идеи за два алтернативни модела за здравно осигуряване.

Първият вариант на нова здравна система предвиждаше пълна демонополизация на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) и създаване на условия за конкуренция между нея и здравните застрахователи. Иначе казано, хората сами да избират къде да отиде вноската им за здравеопазване - в касата или при застраховател. А  Националната агенция по приходите ще акумулира вноските на всички здравноосигурени пациенти и ще ги превежда на месечна база към НЗОК или към съответния застраховател.  

Вторият модел на осигуряване се основава на три стълба - задължителна здравна осигуровка, задължителна здравна застраховка под формата на премия от около 12 лв.  и доброволно здравно осигуряване. Алтернативният вариант предвижда касата да покрива лечението в болница до определен праг. Тук идеята е да се  позволи на болниците да работят на цени, различни от национално договорените. В този случай  разликата спрямо договорените ще се поема от пациента или чрез доброволната му застраховка, ако има такава.

И двата модела срещнаха и противници, и поддръжници, и най- вероятно догодина ще видим някакво раздвижване около здравнозастрахователната реформа.

Вакантен шефски пост

Изненадващо и без обосновка няколко месеца след драмата с фалиралия застраховател "Олимпик", на 5 декември, стана ясно, че председателят на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова ще поеме нов пост от 1 март 2019-а. Министерският съвет реши тя да стане представител на България в съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която длъжност до този момент изпълняваше Калин Митрев.  

"Искам да уверя бизнеса и обществото, че до евентуалното ми преминаване на новата позиция в ЕБВР ще продължа да изпълнявам задълженията си като председател на КФН  принципно и енергично, до окончателното решение по издигнатата кандидатура", обяви Карина Караиванова.

Кой ще я заемени като председател на КФН все още не е ясно. В медийното пространство  се спряга името на бившия шеф на Националната агенция по приходите Бойко Атанасов, който в момента е заместник-председател на комисията и  отговаря  за инвестиционния надзор. Който и да бъде назначен на нейно място обаче, той ще трябва да довърши  мандата й, изтичащ през юли 2022 година. 

Коледен подарък - мониторинг

За финал на неособено бляскавата година  в началото на декември България бе поставена под мониторинг по "Зелена карта" на автомобилните застраховки заради влошаването на ликвидността и платежоспособността на сектора. Санкцията ни  наложи  Съвета на бюрата "Зелена карта", тъй като структури  от страната  не плащат щети от катастрофи с български автомобили в чужбина. На този етап страната остава в гаранционната схема и проблемът няма да засегне водачите, които пътуват зад граница.

До мярката  се стигна, след като няколко наши застрахователи отказаха да плащат част от претенциите, предявени по  системата "Зелена карта" заради застрахователни измами на територията предимно на Румъния и Италия.

Както "БАНКЕРЪ" вече писа, според неофициална информация повод за строгата санкция е проблем с изплащането на обезщетения при инциденти в чужбина  основно от две български застрахователни компании - "Лев Инс" и "Дал Бог Живот и здраве". 

И като естествено продължение на тазгодишния лайтмотив -  скандал оставка, поста си  освободи председателят на "Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи" Орлин Пенев. Официалната версия тук беше, че оставката е подадена по здравословни причини.

Догодина "бонус" или "малус"

В края на годината на финалната права, но все още неприложим е големият проект на КФН, а именно въвеждането на системата "бонус-малус, за която у нас се говори повече от две десетилетия. От последните изказвания на председателя на КФН обаче става ясно, че за справедливата "Гражданска отговорност" ще почакаме още - поне докато бъдат туширани основните критики към нея. Очакванията са справедливата "Гражданска отговорност" да ни зарадва през новата година. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във