Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СПОРАЗУМЕНИЕ С МВФ, НО КАКВО?

Когато преди месец председателите на икономическата и на бюджетната комисия към парламента Никола Николов и Йордан Цонев анонсираха инициативата на НИС на СДС да бъде проведен извънпарламентарен форум за широко обсъждане на идеята за подписване на ново споразумение между МВФ и българското правителство, сините лидери изглеждаха доста ентусиазирани. Днес, само дни преди първоначално обявената дата - 6 ноември, от ентусиазма им няма и помен, а смислено обяснение за безсрочното отлагане на събитието никой не дава.


През септември следващата година ще изтече сегашното тригодишно разширено споразумение с Международния валутен фонд (МВФ). Новото споразумение ще се обсъжда едва след парламентарните избори, които се очаква да се проведат в средата на юни догодина. Още отсега е известно, че експертите на Фонда ще изчакат избирането на новото правителство, с чийто икономически екип експертите на Фонда ще обсъдят нуждата на страната от финансиране.


Сега страната ни изпълнява тригодишно разширено споразумение (Extended fund facility- EFF). По принцип то е предназначено за страни със затруднения при финансирането на платежния си баланс, които са причинени от структурни проблеми. Затова обикновено срокът за изплащането на отпуснатите по такива споразумения кредити досега бе между четири и половина и десет години. Смята се, че този срок е достатъчен, за да се проведат реформи, с които да се преодолеят проблемите в платежния баланс.


Обикновено разширените споразумения се сключват за срок от три години, с възможност да бъдат удължени до четири години. При преговорите се уточняват мерките, които съответното правителство се ангажира да проведе. Договарят се и сроковете, в които обещанията трябва да се изпълнят.


Поне засега експертите смятат, че на новото българско правителство няма да му бъде предложено второ разширено споразумение. То по-скоро ще може да избира между още две възможности - стенд-бай споразумение (Stand-by Arrangement) и защитно споразумение (Preacautionary arrangement). Първото обикновено се сключва за срок от 12-18 месеца и кредитите се издължават за срок от три до пет години. Траншовете се отпускат на всеки три месеца и зависят от покриването на определени изисквания. Най-често те са свързани с конкретни параметри на бюджетния дефицит, валутния резерв, както и с ангажименти в областта на структурната реформа.


Втората възможност, която ще стои пред българското правителство, е защитно споразумение. Обикновено такъв тип споразумение се сключва със страни, които искат МВФ да гарантира пред чуждестранните инвеститори, че държавата управлява добре своите финанси. Срокът на споразумението може да бъде между една и три години. В този случай обаче от съответната страна се очаква да прибегне до кредита от Фонда едва след като изчерпи всички останали възможности за финансиране. Сключилите защитно споразумение държави набират необходимите им средства предимно от международните капиталови пазари, а парите на МВФ стоят като последен резерв, който се използва само в краен случай. Защитното споразумение се смята за успешно приключило, ако държавата не ползва договорения с МВФ кредит.


Целта на другите типове споразумения, предлагани от МВФ, е да осигурят средства за преодоляване на временни проблеми, свързани с кризи на международните капиталови и стокови пазари или с настъпването на природни бедствия. При подобни кредитни споразумения обаче предлаганите лихви са по-високи и срокът за изплащане е не по-дълъг от две години и половина.


Следващото българско правителство има смисъл да договори ново споразумение с МВФ, защото до 2004 г. плащанията по външния дълг на страната ни са значителни, а в последната година от периода може да достигнат 1.4 млрд. щ. долара. България все още има твърде нисък кредитен рейтинг - Б+ според Муудис, което прави неизгодно излизането на международните капиталови пазари. Лихвите на МВФ са значително по-ниски, а сроковете за погасяването на задълженията са два пъти по-дълги от тези, които бихме договорили на свободния пазар.


В момента представители на управляващото мнозинство намекват, че са по-склонни да преговарят за предпазно споразумение. То би дало висока оценка на управляващите, но все още не е ясно дали те наистина я заслужават. Защото, ако правителството сключи предпазно споразумение с МВФ и се наложи да усвои заема, това ще бъде възприето от международните капиталови пазари като лош сигнал за българската икономика. По тази причина според екипа на в.БАНКЕРЪ най-добрият вариант засега си остава договарянето на стенд-бай споразумение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във