Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СПОКОЙНА ВОДА, ТЕЖКА СЪДБА

В държавите, където реалните лихвени проценти са сред най-високите в света, банките не трябва да полагат особени усилия, за да правят пари. Докато съумяват да привличат евтини депозити, те ще откриват и печеливши места за влагането им. Една от тези страни е Бразилия, чиято основна лихва е 17.25%, а инфлацията - с десет процента по-ниска. Местните банки са майстори в печеленето на пари. Миналата година те обявиха почти рекордни печалби за сектора, докато икономиката, общо взето, вървеше надолу, а бизнесът изнемогваше. През деветте месеца на тази година четирите най-големи частни банки качиха печалбите си с още 17 процента. Безспорно най-изкусният играч сред бразилските финансовокредитни институции е Банко Итау (Banco Itau). Макар че по размер на активите си е едва четвърта в страната (след две други регистрирани на борсата банки и държавната спестовна банка Caixa Economica Federal), пазарната й капитализация от 36 млрд. реала (13 млрд. щ. долара) я прави най-рентабилна в Латинска Америка. Днес обаче правилата се променят. Лихвите паднаха рязко (от върхова стойност 16.5% през 2003 г.), местната валута се стабилизира на ниво под три реала за един щатски долар, а икономическият растеж вероятно леко ще се охлади през тази и през идната година. С други думи, Бразилия се превръща в нормална държава, а шампионът по финансов сърфинг Итау ще трябва да започне да плува в спокойни води.Вероятно тази задача няма да се окаже толкова сложна за ръководството на банката, чийто мениджмънт демонстрира талант именно в бързото адаптиране към честите промени във финансовите условия в страната. По думите на шефа й Роберто Сетубал тайната се крие в ясните цели, между които водеща е доходността на акциите. Онова, което отличава Итау от конкурентите й, е безмилостният начин, по който преследва набелязаните задачи, независимо дали става дума за поглъщането на други компании, за цената на продуктите й, или за заплащането на изпълнителните й директори. В това отношение основните й конкуренти имат по-тясно поле на дейност. Местният гигант Банко до Бразил (Banco do Brasil) e държавна собственост и в средата на ноември бе принуден да изгони главния си изпълнителен директор под политически натиск. А един от едрите акционери на втората в класацията банка Брадеско (Bradesco) - лидер сред частните кредитни институции, е благотворително дружество. За разлика от тях Итау е под контрола на две фамилии - Сетубал и Вилела. Когато през 1994 г. Роберто Сетубал поема ръководството на банката от баща си, кредитната институция променя и средата, в която работи, и поколението, което я управлява. По онова време правителството на Бразилия току-що е спряло да определя на кого и на каква цена банките да отпускат заеми и се опитва да ликвидира хиперинфлацията. Обученият в щатската Ситибанк (Citibank) Сетубал включва в системата на заплащане на изпълнителните директори опции по акции на Итау, а след това се впуска в пазаруване - през следващите шест или седем години купува по една банка годишно от предложените за приватизация или просто по-слаби съперници. Тези покупки, най-вече на банки за дребни услуги, удвояват потребителската база на Итау, без да се увеличава персоналът й. По данни на Пол Тъкър - анализатор в щатската Мерил Линч (Merrill Lynch), Итау има средно по 18.5 служители в един свой клон срещу 24 в Брадеско. Междувременно банковото ръководство устройва дейността й по такъв начин, че да печели от финансовите кризи в различни точки на света (Мексико, Азия, Русия и Аржентина) и накрая - в Бразилия. Банката няма единен център за ликвидност, а три отделни звена - за дребните клиенти, за корпоративните банкови услуги и за собствено управление на собствените средства. По този начин се стимулира конкуренцията и грижливото управление на ресурса вътре в институцията. Голяма част от печалбата на Итау през 2002 г. идва от облози срещу реала, който поевтиня драстично заради страховете на инвеститорите от избора на излъчения от левицата Луис Инасио Лула да Силва за лидер на страната. Което изобщо не попречи на Сетубал да се нареди сред първите ръководители на компании, подкрепили новия президент. По времето на Лула нещата се променят - по-ниските лихви, овладяният валутен курс и ограничаването на кредитите между 2002 и 2003 г. струват на Итау 450 млн. реала от приходите й. През първите девет месеца на тази година обаче нейната печалба вече е 1.1 млрд. реала - по-висока отпреди две години. Освен че фирмените фалити спряха, Итау успя да прекрои портфейла си от активи - отпуснатите заеми на физически лица скочиха с 59%, на малки компании - със 181%, докато пакетът от правителствени облигации бе намален с 18 процента. По-рано тази година банката образува съвместно дружество със собственика на веригата от супермаркети Пао де Ашукар, а през ноември, заедно с щатския финансов гигант Ситигруп, купи дела на местната Унибанко (Unibanco) в най-големия бразилски емитент на кредитни карти Кредикард. Една от големите слабости на Итау е, че не третира клиентите си толкова щедро колкото акционерите, което позволява на съперниците да отмъкват доста едри риби. Конкуренцията също се ожесточава и някои анализатори вече прогнозират, че Бразилия ще привлече вниманието на големи международни финансови институции от рода на Ситигруп и Ейч Ес Би Си (HSBC). Държавните банки ще бъдат принудени да притворят лихвената ножица, а частните ще трябва да ги последват. Освен това разходите на местните кредитни институции, включително и на Итау, са доста високи - в страната има двойно повече от необходимите банкомати - отчасти защото банките отказват да ги ползват съвместно. Тези промени могат да принудят съществуващите днес осем кредитни институции за дребни услуги да се обединят до не повече от три и една от тях да стане банката на бразилския частен сектор. Ако това се случи, всички шансове са на страната на Итау.

Facebook logo
Бъдете с нас и във