Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СОС РЕШИ ДА ЗАМЕЗИ С ОБЩИНСКА БАНКА

Дали да си софийски общинар е пост или е диагноза? Като че ли вторият вариант печели по точки, като се има предвид какви, меко казано, неадекватни решения взе Столичният общински съвет на своето заседание от 22 април 2004 година. Символът на реалната власт в Софийската община е Общинска банка, сочи практиката от последните години. Казано по друг начин, силният в столичното кметство е онзи, който го представлява на годишните й общи събрания, където се делят позиции и дивиденти. Явно това е причината общинарите да влагат толкова много стръв и време, за да отнемат правото на кмета на Стефан Софиянски да гласува на събранието на банката с всичките 67% от акциите, които владее общината. За да постигнат целта си, представителите на различните политически партии в столичния парламент достигнаха до абсурдни решения. В четвъртък председателят на СОС Владимир Кисьов предложи на общинарите да изберат свои представители, които да гласуват на събранието на банката, обявено за следващия ден. С това предложение Кисьов хвана неподготвен лидера на Гергьовден и вожд на антикметски настроените общинари Любен Дилов-син. Той му се противопостави. Участници в заседанието обаче веднага повдигнаха въпроса кой ще представлява общината, притежаваща две трети от капитала на банката по време на нейното общо събрание. Секретарят на кметската администрация Росен Желязков се опита да успокои духовете, като посочи, че според закона за местната власт това трябва да прави кметът. Но вместо да уталожи страстите, това изказване буквално ги взриви. Общинарят от БСП Данаил Кирилов скочи като опарен и остро репликира Желязков, като заяви, че според закона за местната власт на общото събрание на банката трябва да бъде представен СОС, а не кметската администрация. Между тях се завърза горещ правен спор, който останалите общинари изтраяха само няколко минути. Край на юридическите дебати сложи общинарят от НДСВ Владимир Каролев. Неговото предложение обаче отпуши нов абсурден кръг в дебата. Именно Каролев метна идеята всяка една от групите в съвета да излъчи по един свой представител и те всички вкупом да гласуват на общото събрание на банката с 67-процентния пакет на Софийската община. Смаян от това предложение, Росен Желязков отново се опита да прокара тезата, че на събранието на Общинска банка с акциите на столицата трябва да гласува нейният кмет. Шансовете му да убеди колегите си в своята правота обаче бяха нулеви. Пред тях стоеше по-примамлив вариант. Перспективата Софиянски да бъде детрониран като единствен представител на общината в общото събрание на банката се хареса на представителите на почти всички политически сили, представени в СОС, и те вкупом се впуснаха да осъществят този преврат, без да се замислят какво точно ще правят след това. В залата на СОС започнаха да валят различни предложения за това, колко човека да гласуват с 67-процентния пакет акции на общото събрание на Общинска банка. Един от съветниците дори поиска това да направят всичките 61 членове на СОС, което предизвика бурна обща веселба. Докато участниците в заседанието се забавляваха, Любен Дилов вече бе успял да се поокопити и предложи на общото събрание на банката с 67-процентния общински пакет да гласуват петима души - председателят на СОС Владимир Кисьов като представител на СДС, Мичо Райковски от БСП, Милан Миланова - от Съюза на свободните демократи, чийто лидер е Стефан Софиянски, Станимир Зашев, който да представлява политическата коалиция Гергьовден, БЗНС - Народен Съюз и Демократическа партия, по-известна като Баба, дядо и внуче. Това предложение бе гласувано в късния следобед на 22 април след петчасово заседание на общинарите. Може би затова, след като утвърдиха предложените от Дилов пет човека, съветниците веднага започнаха да се разотиват. Не ги спря дори подхвърленият в залата въпрос, че петимата избраници нямат мандат как точно да гласуват по отделните точки на общото събрание. Запитан какво ще правят петимата, ако имат различни позиции по някоя от точките, Владимир Кисьов отново се опита да теоретизира, като заяви, че тогава акционерният пакет ще бъде разделен на пет части и всеки ще гласува със своя дял. Коментарът е излишен. Защото при тази схема на гласуване дори и след приключването на общото събрание на банката ще остане отворена вратата за съмнението дали представителството на СОС е било легитимно. Решенията на СОС подсказват и друг проблем - пременените като общинари политици въобще нехаят за доброто име и за нормалната работа на банката и са готови да замезят с нея само и само да решат междупартийните си спорове. Само че членовете на СОС пропускат, че поставяйки банката в неловко положение, те си играят не само с общинските пари в нея, но и с парите на останалите й клиенти - граждани и фирми. Добре че Общинска банка е в добро финансово състояние. За 2003-а тя отчита печалба от 1.84 млн. лв., която е с 79% по-висока от тази през 2002-ра, когато бе 1.03 млн. лева. През 2003-а кредитната институция увеличи с 48% своите клиенти и вече обслужва повече от 200 000 граждани и фирми, които са й поверили да управлява по сметките им над 273.25 млн. лева. Вярно е, че на общото събрание, което се проведе на 23 април, петимата представители на СОС се въздържаха от ексцесии и гласуваха единодушно с 67-процентния пакет на Софийската община. Освен че бе приет отчетът на изпълнителните директорите на банката за дейността й през 2003 г. ,бе гласувано и 1.2 млн. лв. от печалбата й да бъде разпределена като дивидент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във