Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СЛЕДОВАТЕЛИТЕ ПОГНАХА КРЕДИТОРИТЕ НА ПАРМАЛАТ

Разследването на измамите във фалиралата италианска групировка за млечни продукти Пармалат навлезе във втория си месец. Досега са арестувани девет души, макар че към нито един от тях все още не е предявено обвинение. Основателят на Пармалат Калисто Танци е в затвора за измами, а следствието привлича нови и нови участници в скандала с кредиторите на фалиралия гигант. Сред тях са едни от най-големите имена на Уолстрийт и в световния банков сектор.В САЩ на 5 януари бе заведено дело срещу бивши висши мениджъри, одитори и адвокати на Пармалат, в което са замесени имената и на щатския финансов гигант Ситигруп (Citigroup) и на Бенк ъф Америка (Bank of America). Както е известно, по сметка в Бенк ъф Америка е трябвало да има 3.95 млрд. щ. долара на името на италианската компания. Оказало се обаче, че подобни авоари никога не са съществували, а одиторите на Пармалат - Делойт енд Туш (Deloitte Touche) и Грант Торнтън (Grant Thornton), си прехвърлят топката на отговорността. Грант Торнтън се кълне, че е имал потвърждение от Бенк ъф Америка, а от банката съобщават, че въпросният документ е фалшив. Бившият шеф на италианското поделение за корпоративни финанси на щатската банка Лука Сала заяви за италианския всекидневник Ла република, че и той, и работодателят му са измамени. Всеки ден проклинам решението на тези луди хора да изберат Бенк ъф Америка за техните игри, жалва се Сала. Детайлите по казуса Пармалат пък навеждат на мисълта, че съмнителни транзакции с големи финансови институции вероятно са измамили инвеститорите. Името на Ситигруп е замесено във връзка със специален кредит, оформен като инвестиция. Банката е дала на заем на Пармалат 117 млн. евро - част през 1999 г., а друга - през 2001 година. Сделката е структурирана като инвестиция в поделение на Пармалат, което след това добавя и собствени пари, и дава сумата на кредит на други звена на компанията майка. По ирония на съдбата поделението на Ситигруп, което е отпуснало заема, се нарича Буконеро (Buconero), което в превод от италиански означава черна дупка. През 2002 г. то е реализирало 3.6 млн. евро печалба, или 3.1% от своята инвестиция. Онова, което прави сделката интересна (освен името), е, че Пармалат е можела да осчетоводи парите, връщани на Ситигруп, не като лихвен разход, а като плащане на миноритарен собственик на дял от печалба в поделение, което има и други собственици. Щатската банка не коментира сделката, но нейни представители заявиха, че тя е одобрена от одиторите на италианската компания. Ситигруп каза също, че не се гордее с операцията и вече ще прави подобни транзакции само ако клиентът даде повече информация за финансовото си състояние.Щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch) също има принос в скандала. Тя пък е осъществила сделка с обвързани с кредит ценни книжа, които Пармалат купува от нея през 1999 година. За някои финансови гимнастици това е просто обратно изкупуване на дълг и не е голяма работа. Операцията обаче има и други ефекти, защото на практика чрез нея Пармалат афишира, че е достатъчно платежоспособна да погасява заемите си, и намалява кредитния спред по дълговете си на пазарите. По-ниският кредитен спред пък прави по-силно впечатление на други кредитори и те могат да се съгласят да отпуснат заеми на компанията при по-ниски лихви. По ценните книжа на Мерил Линч се е плащала сравнително висока лихва и отчетеният от Пармалат доход е бил добър - нещо, което не може да стане, ако просто се откупи обратно дълг. В случая се касае за 24 млн. англ. лири (38 млн. щ. долара, когато е осъществена сделката през 1999 година). Това е твърде скромна сума за фирма като Пармалат, която по онова време е била печеливша.Италианските магистрати са подготвили въпроси и към най-голямата испанска банка - Сантандер сентрал Испано (Santander Central Hispano). Те се опитват да установят местонахождението на 250 млн. щ. долара на Пармалат, депозирани в едно от поделенията на финансовокредитната институция на Каймановите острови. Испанците са потвърдили, че бразилското им поделение Банеспа (Banespa) е работило с италианската компания в Бразилия, като е гарантирало и емисии на нейни ценни книжа. Банкерите са заявили, че бразилският клон на Пармалат е внесъл 250 млн. щ. долара в сметка на Каймановите острови, но те били гаранция по отпуснат кредит на Пармалат Бразилия. Междувременно банките започнаха да публикуват задълженията на Пармалат. Швейцарският банков първенец Ю Би Ес притежава облигации от компанията за 420 млн. евро, но не очаква значими загуби от тях. Бенк ъф Америка е отпуснала на италианската групировка 274 млн. щ. долара, холандската АБН АМРО (ABN AMRO) - около 70 млн. евро, а английската Барклейз (Barclays) - 45 млн. англ. лири. От италианските финансовокредитни институции най-големи експозиции към Пармалат имат Уникредито Италиано (UniCredito Italiano) - 150 млн. евро, Банка Интеса (Banca Intesa) - около 360 млн. евро, Банка Монте дей Паски ди Сиена (Banca Monte dei Paschi di Siena) - 183 млн. евро, Банка Национале дел Лаворо (Nazionale del Lavoro) - 110 млн. евро, Капиталиа (Capitalia) - 614 млн. евро, включително провизиите, Банка Пополаре ди Лоди (Banca Popolare di Lodi) - малко под 100 млн. евро, Банка Пополари Уните (Вanca Populari Unite) - около 100 млн. евро. Пармалат дължи общо и около 110 млн. евро на три други италиански финансови институции - Банка Ломбардия (Banca Lombardia), Кредем (Credem) и Банко Пополаре ди Верона е Новара (Banco Popolare di Verona e Novara).

Facebook logo
Бъдете с нас и във