Банкеръ Daily

Финансов дневник

След кражби за милиарди дебатът за неравенството в Дания се изостри

Бо Нилсон

Бо Нилсон е името, което Дания ще свързва винаги с получената от него колосална сума от 75 млн. щ. долара, предизвикала национално негодувание. Като главен изпълнителен директор на фирмата за цифрови разплащания Nets, той отнесъл вкъщи грубо 1500 пъти по-голяма сума от годишната заработка на редовия датчанин и над 300 пъти повече от възнаграждението на премиера. 

Неравенството изпъкна като ключова тема преди общите парламентарни избори в Дания на 5 юни. По данни на ОИСР дисбалансът на доходите в страната се е увеличил с 22% от 1995-а насам - най-силният ръст в клуба на богатите нации. Данните от последното проучване на датския институт Deloitte and Kraka показват, че най-заможният 1% от датчаните вече притежава 11% от общия доход в държавата срещу около 7% през 90-те години на миналия век. Това съответства по-скоро на страни като Великобритания, отколкото на скандинавските норми. Задълбочаващото се социално и икономическо разделение заплашва капитализма и демокрацията и увеличава популярността на крайно левите антикапиталистически движения и на популистите.

Нилсон постъпва в Nets като главен финансов директор през 2013-а, когато фирмата вече се е утвърдила в района на Скандинавия. Година по-късно става главен изпълнителен директор, а скоро след това започва да работи по първоначалната публична оферта на акциите й. Той оправдава възнаграждението си с персонална инвестиция в компанията преди книжата й да излязат на борсата, което крие сериозен риск - твърдение, което вестникът на борсата в Копенхаген оборва като посочва, че Nets е помогнала да се финансира програмата и така е отнела част от риска.

Според съобщения в датските медии от онова време въпросното предлагане се е оказало скъпо удоволствие и за него (през 2016-а) инвестиционните банкери са получили три пъти повече в сравнение с подготовката и осъществяването на първоначалната публична емисия на Dong Energy също през 2016-а. Въпросните 500 млн. крони (или грубо 75 млн. щ. долара) за Нилсон не включвали допълнителните премии за работата му по контрола върху офертата. През миналата седмица пък вестникът на борсата в Копенхаген съобщи, че Nets е приела нова програма за стимулиране на висшите си мениджъри под формата на акции на обща стойност 1 млрд. щ. долара, която може да добави нови 280 млн. долара към персоналното възнаграждение на Нилсон.

Десноцентристкият премиер на Дания - Ларс Льоке Расмусен, коментира, че опитите да се регулира начина, по който частните компании плащат на служителите си, "ще е грешка, подкопаваща растежа и благосъстоянието".

Датските политици обаче, видели резултатите от популизма във Великобритания и в Щатите, побързаха да се застраховат, че подобно нещо няма да се случи и в техния ъгъл от глобуса. Те се опитаха да порицаят неравенството на доходите, но пък недоволството от корпоративната алчност се разпространи и на други фронтове. На няколко събрания на акционерите през март най-големият датски пенсионен фонд - ATP, заклейми изпълнителните директори, че получават прекомерно големи пакети от възнаграждения. Което, според професор Бент Греве от университета в Роскилде, е "индикатор, че и инвеститорите казват: Бъдете внимателни."

 

Мете  Фредериксен

 

Лидерът на социалдемократите Мете Фредериксен - дамата, която повечето социологически прогнози посочват за победител на изборите на 5 юни и за следващ премиер на Дания, също "въстана" срещу екстремните премии на датския корпоративен елит. Сред нейните предизборни обещания са по-стриктен таван върху бонусите на фирмените мениджъри и удвояване на данък наследство за активи над 450 хил. щ. долара. Хенрик Сас Ларсен пък, който е кандидат за следващ финансов министър, обеща да се заеме приоритетно с възнагражденията на корпоративните лидери.

Всъщност, когато става въпрос за корпоративни излишества и за престъпленията на "белите якички", 2018-а бе кошмарна за датчаните. Скандалът за "изпраните" от Danske Bank 230 млрд. щ. долара ще влезе в историята на страната като една от най-срамните саги за пране на мръсни пари. Тя провокира масови призиви за търсене на сметка на виновните в общество, смятано до неотдавна за едно от най-слабо корумпираните в света.

Доверието в датските институции също понесе тежък удар след като гражданите на страната научиха, че грубо 2 млрд. долара държавни приходи са откраднати от финансистите, възползвали се от вратичка в наредбите за данъчни отстъпки по получените дивиденти. Според последното проучване на "Прайсуотърхаус Купърс" датските гласоподаватели в момента вярват на банкерите дори по-малко отколкото на политиците и на данъчните чиновници.

Всъщност, в по-голямата си част политическите блокове са съгласни да се борят с финансовите престъпления. Правителството на Расмусен затегна значително законите срещу прането на мръсни пари като увеличи със 700% глобите за подобни деяния и улесни вкарването на виновните мениджъри зад решетките. Въпросът е дали следващият кабинет ще иска да вземе още по-сурови мерки в тази насока. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във