Банкеръ Daily

Финансов дневник

Скъпотията вдига цената на парите

Всеки преживял финансовите катастрофи от 1990-1991-а и 1996-1997 г. се стряска и на сън от заплахата "инфлация". А понеже властта, НСИ и БНБ се стараят да ни убедят, че в държавата почти всичко е наред, тръпките, които ни побиват от реалния живот, стават все по-отчетливи.

Миналата седмица (7-10 януари) индексът на тържищните цени - или цените на хранителните стоки на едро, е нараснал с цели 1.03%, отчита  Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Нещо поскъпва, друго леко поевтинява, но общият тренд е нагоре.

Според  НСИ  за ноември 2018-а имаме месечна дефлация  от  0.1%  спрямо октомври. Подобно поевтиняване може да се забележи само с чиновническа лупа. Иначе сме на нула в най-добрия случай. Поскъпването за ноември спрямо декември 2017-а е 2.7%, а годишната инфлация за същия период е 3.1 на сто. Което не е никак малко за държава във валутен борд, чиято национална парична единица е вързана към еврото.

На този фон бизнесът тръби за вероятно поскъпване през 2019-а. "Месните продукти ще поскъпнат след Нова година с около 4-5%", обяви малко преди Коледа Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите. "Общо 15% от нашите производствени разходи са за електроенергия. Няма как при предстоящото повишаване на тарифите - от 80 лв. в момента на 105-110 лв. след Нова година продуктите ни  да не поскъпнат", разясни той. "Ако кажем, че един колбас струва 10 лв, то увеличението ще бъде с около 50-60 стотинки", допълни Атанас Урджанов.

Най-лошото очаква и Марияна Кукушева - председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. "До 10% от стойността на всяка закуска и на всеки хляб е електрическа енергия", обяснява тя. "Една баничка в момента струва 1.20 лева. Когато вдигнем цената й с около 25 ст., тя става вече 1.45 лв., което е много", категорични са баничарите.

Впрочем дори човешкото незнание си прави лоши шеги с финансовия министър Владислав Горанов, създал оптимистичен  бюджет за изборната година. "Българска независима енергийна борса" прекрати работата си наскоро заради невиждан скок в котировките на търгуваната ел. енергия. По-късно ни съобщиха успокоителната новина - "причината се крие в техническа грешка на един от борсовите участници". Но този шок доказва само колко неразвит, безхаберен, плитък и изнервен е т. нар. свободен пазар за ел. енергия и, второ, колко е зависим от единствения крупен продавач - държавната НЕК. А също, че  там   липсват реални борсови инструменти, с чиято помощ  да се постигне една разумна и пазарно мотивирана  цена на тока, съгласно неговото търсене и предлагане.

Впрочем от януари тази година инфлацията удря здраво и транспортните услуги. Според Световната банка от 2019 г. всички товарни автомобили над 3 т и половина ще заплащат тол такси - по 12, 20 или 26 стотинки за километър. "Ако приемем, че в момента превозвач с един камион осъществява превози за около 100 хил. км годишно - и досега плаща годишна винетка от 1340 лв., във вариант тол такса от 20 ст/км  разходите му ще достигнат около 20 хил. лв.", жалва се пък Йордан Арабаджиев от Съюза на транспортните превозвачи. Това е близо 15 пъти повече и си влиза в цената на всяка стока, която се пренася по някакъв начин от производителя към търговеца.

На пръв поглед тези драстични ценови скокове са трудно обясними, защото България е във Валутен борд и левът е вързан към еврото. Следователно би трябвало ценовите равнища у нас да следват с някакво отклонение нагоре или надолу динамиката на цените в еврозоната, където те са значително по-ниски, защото по необходимост се ориентират към равнището на инфлацията в Германия. А там цените са по-ниски дори от Франция - другият стълб на еврото, сочат индивиди, прескочили за уикенд пазаруване от Петата република в държавата на Меркел. Защо е така никой не коментира, дори БНБ.

Ясно е и друго: България навлиза в период, в  който приключват и годините на нищожна инфлация след световната финансова криза 2007-2009 година. На този фон възниква естественият въпрос: как ще се отрази нарастващата инфлация у нас върху лихвите и оттам - върху достъпността на парите и привлекателността на спестяванията. Според банковата статистика засега много трезори поддържат ниски лихви дори при ускоряващата се инфлация в България. Причината е на пръв поглед лесно обяснима - така БНБ и ЕЦБ облагат и свръхрезервите на търговските банки - съответно с -0.6 и с -0.4 на сто. Другият фактор обаче е слабото кредитиране на бизнеса и на населението, при което трезорите не могат да печелят от лихвения марж между своите пасиви и активи.

Налице са обаче и първите сигнали, че времето за лесни и евтини пари изтича. Рано или късно тази година БНБ ще започне да ограничава търсенето на пари, следвайки ЕЦБ, а тяхната цена ще скочи. Не е ясно обаче по коя траектория ще поеме левът в тези нови условия. Дали ще следва немската - на относително стабилни цени, или италианската - на слаби и объркани държавни и частни финанси? Отговор засега няма, въпреки че е знайно: тази година ЕЦБ обяви своите планове - повишаване на лихвите (поне засега) с 0.25% на полугодие.

Затова, ако не искаме съвсем скоро българската икономика да се разболее от инфлационен махмурлук или да простенва под бремето на лихвената преса, трябва бизнесът да е уверен накъде ще поеме БНБ. Неутралната политика на Централната банка, изглежда,  неясна за пазара, а трупащите се проблеми могат  да  подронят устоите на валутния борд при задълбочаващ се структурен и регионален батак в българската икономика.

Вече е ясно - според проучване на Института за пазарна икономика, че в България около  1/3 от страната движи 86% от българската икономика. Друг структурен проблем е липсата на собствени средства в общините. Затова там  през последните години  се наблюдава едно повишаване на местните данъци, което усилва и усещането за по-висок инфлационен натиск сред най-маргинализираните слоеве на населението. Което пък е гаранция за сериозни бъдещи социални протести - не толкова срещу скъпотията, колкото срещу усещането за скъпотия. А такива нагласи  нарастват дори в София и в другите големи градове на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във