Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СКАНДАЛНИЯТ ЧЛ.282 ОТ НК ТОРМОЗИ ПРАВОРАЗДАВАНЕТО

ПОТЪРПЕВШИ СА НЕ САМО БАНКЕРИ, НО И СЛЕДОВАТЕЛИ И ПРОКУРОРИОт една дузина наказателни дела срещу шефове на банки, които бяха заведени през последните седем години, досега държавата - в лицето на прокуратурата, не е спечелила нито едно. А става въпрос за дела, в които от обвиняемите се търси отговорност, че са нанесли щети за милиони, а понякога и за десетки милиони левове. Какви са причините за провала на държавното обвинение? Дали те трябва да се търсят в слабата подготовка на следователите и на прокурорите (все пак става въпрос за сложни финансови операции), или пък кесията на подсъдимите е била твърде дълбока, за да блокира всяко действие на държавното обвинение, е отделна тема.Прави впечатление, че наказателното преследване срещу всички шефове на банки бе основано на чл.282 от Наказателния кодекс (НК) - за престъпления по служба. За последен път прокуратурата загуби по този член делото срещу председателя на надзорния съвет на Общинска банка Любомир Павлов и срещу изпълнителния й директор Васил Пиралков. Двамата бяха обвинени, че като длъжностни лица не са изпълнили служебните си задължения и са допуснали прехвърлянето на акции на банката от общинските фирми Пътища и съоръжения, Водоснабдяване и канализация и Софинвест към четири частни дружества: Софийски аптеки, Софстрой, СМФ - Монтаж и инсталация на уредби и БКС-Средец. След тази операция делът Софийската община и дъщерните й фирми в капитала на банката е намалял от 80.5 на 70.5 процента. Така общинските сателити изгубиха възможността да определят бъдещето на кредитната институция, тъй като според устава й решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от 75% плюс една акция. Според прокуратурата с действията си Павлов и Пиралков са нанесли на СОС щети за 16 млн. лв., а на общинските фирми - за 1.5 млн. лева. Само че при разглеждането на иска на държавното обвинение за задържането на Павлов и Пиралков под стража Софийският апелативен съд категорично отхвърли възможността срещу двамата да бъде образувано наказателно преследване по чл.282 от НК.Апелативният съдия Татяна Кънчева обори на 28 януари 2005 г. иска на прокуратурата с аргумента:Обвиняемите не са субекти на престъплението по чл.282 от НК. Няма спор, че и двамата имат качеството на длъжностни лица, но дейността на ръководните длъжности лица в едно търговско дружество не се включва в обекта на защита на престъпления по служба. Обект на защита по чл.282 от НК са обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и неговите органи.Всъщност от 2003 г. досега това е петото поред съдебно решение, което отхвърли претенциите на прокуратурата - шефове на търговски банки да бъдат съдени за престъпления по служба в съответствие с чл.282 от НК. Текстовете на този член са приети в началото на седемдесетте години на миналия век и за последно са променяни през 1982 година. През 1997 г. към него е добавена ал.4, която засяга нарушения на лица, извършващи охранителна дейност. Три години по-късно - през 2000-а, е прибавена и нова ал.5, която засяга дейността на длъжностни лица, отговарящи за контрола върху търговията и разпространението на наркотични вещества. Разбира се, шефовете на търговските банки, които са или са били обвиняеми по чл.282, не попадат под квалификациите на тези алинеи. Мнозина юристи си задават въпроса логично ли е финансистите да бъдат подведени под отговорност по точно този цитиран член, след като той попада в глава осма на Наказателния кодекс, озаглавена Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации?За и против чл.282Според някои следователи повдигането на обвинения срещу шефове на търговски дружества по чл.282 от НК се основава на тълкувателното постановление №2 на Пленума на Върховния съд от 9 юни 1980 година.Вярно е, някои хора ще кажат, че то е прието при съвсем различни социално-икономически отношения. Но докато постановлението не бъде отменено, то е задължително за съдилищата, заяви за в. БАНКЕРЪ следователят Румен Василев. Във въпросното тълкувателно решение е записано, че квалифициран състав (бел.ред. - това е юридическия термин за престъпление) по чл.282, ал.2 от НК е осъществен, когато от деянието са настъпили значителни вредни последици и тук от значение са вредните последици от имуществен и неимуществен характер. Значението на вредните последици се определя от абсолютната стойност на материалните щети за учреждението, предприятието, кооперацията или обществената организация...Следователят Николай Дешев подчертава, че чл.93 от Наказателния кодекс дава изрична дефиниция за това какво е длъжностно лице. Според въпросния текст това е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.Дешев смята, че в очертания кръг влизат и шефовете на търговските банки, особено на тези, в които има държавно или общинско участие. Само че съдиите в България явно са на съвсем друго мнение: че чл.282 е неприложим при търсенето на наказателна отговорност спрямо банковите шефове.Още през 2002 г. доцентът по наказателно право Момяна Гунева пише в сп. Адвокатски преглед, че приложното поле на глава осма от Наказателния кодекс (бел. ред. - в която е включен и чл.282) се ограничава в рамките на дейността на държавните институции. Става дума за посегателства, ситуирани в специфичната дейност по осъществяване на държавната власт.Интересен е и коментарът на доц. Гунева по въпроса за приложението на чл. 282 спрямо шефовете на банките: По чл.282 от НК се квалифицират както деяния, засягащи визирания от законодателя обект (бел. ред. - става дума за престъпления срещу държавни институции и обществени организации), така и действия, извършвани в търговски дружества и в други юридически лица. С други думи, правораздаването излиза далеч извън обекта на престъплението по раздел втори глава осма от НК. Изглежда, че дори съображенията на законодателя не са в състояние да спрат победоносното налагане на тази порочна практика. Би било редно например да се постави питането: защо през 1997 г., когато се криминализираше даването на кредит без покритие (чл.220 ал.3 от НК - отменен в началото на 2002 г.), текстът бе включен като допълнение към сключването на неизгодна сделка - едно от общите стопански престъпления, а не сред престъпленията по служба? Това доказва, че законодателят е счел, че неправомерното отпускане на кредити не може да бъде престъпление по служба, доколкото банките не са държавни органи, пише доц. Гунева. Тя твърди, че повдигането на обвинения по чл.282 в съчетание с чл.93 от Наказателния кодекс е абсолютно неправомерно и нарича тази практика порочна.Практиката на съда показваче до момента магистратите също споделят вижданията на доцента по наказателно право. На 14 февруари 2003-а Софийският градски съд, председателстван от съдия Блага Димитрова, отхвърли всички обвинения срещу двама от изпълнителните директори на ПИБ, базирани на традиционно използвания в тези дела чл.282 от Наказателния кодекс. Три месеца по-късно - на 7 май, съдия Димитрова мотивира оправдателната присъда с обяснението, че банкерите не са длъжностни лица по смисъла на чл.282 от Наказателния кодекс и следователно не може да им се търси отговорност за неправомерни действия при отпускането на кредит, ползван от приватизаторите на Инкомс телеком. Още по-категорично, прилагането на чл.282 спрямо шефове и длъжностни лица в банките, бе отхвърлено по време на наказателното дело срещу Петко Каменов - директор на софийския клон Надежда на поставената през май 1996 г. под особен надзор Първа частна банка, а по-късно - в началото на 1998 г. и обявена в несъстоятелност. Прокуратурата обвини Каменов, че е нарушил служебните си задължения, като е отпуснал необезпечени заеми, които впоследствие не са били върнати, и е забранил извършването на банков превод, вследствие на което за банката са настъпили значителни вредни последици.На 26 юни 2003 г. софийският районен съдия Вера Чочкова постанови, че Каменов е невинен по всички повдигнати обвинения, като в мотивите към присъдата си пише: Приложното поле на нормите в глава осма (бел. ред - Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации) се ограничава в рамките на дейността на държавните институции. В този смисъл е и решение №19/12.10.1995 г. на Конституционния съд по конституционно дело №17/95 година. В последното е посочено, че престъпният състав на престъплението по чл.282 от НК охранява дейността на държавните органи и обществените организации. Следователно разпоредбата на чл.282 от НК е неприложима спрямо действия, извършени в организации и институции, намиращи се извън държавните органи и обществените организации, каквито са банките, които са търговски дружества.По-ясно от това едва ли може да се каже. Още повече че в мотивите си за приложимостта на чл.282 от НК съдия Чочкова се опира на решение на Конституционния съдкоето стои над останалите съдебни и законови разпоредби. Представители на следствието обаче опонират, че както всички съдебни решения, така и тези на Конституционния съд действат за времето след датата (12 октомври 1995 г.) на тяхното обнародване, а не преди нея. Ако това е така, излиза, че решението на Конституционния съд не важи за действия, преследвани като престъпление, извършени преди 12 октомври 1995 година. А повечето заеми, заради които са повдигнати обвинения, са отпуснати преди тази дата. В хода на тези разсъждения се стига до въпроса: не е ли по-добре вместо да има чуденки по въпроса, пленумът на Наказателната колегия към Върховния касационен съд да излезе с тълкувателно решение за приложимостта на чл.282 от Наказателния кодекс?Според някои юристи е добре да има напълно нови текстове както в глава осма от НК, където са визирани престъпления срещу държавните и обществените институции, така и в глава седма - за стопанските престъпления. Народното събрание имаше възможност да коригира регламентациите през 2002 г., когато бяха подготвени и гласувани поредните промени в Наказателния кодекс. Но както писа в своя брой 37 от 20 септември 2002 г.Параграф 22 приложение на БАНКЕРЪ, депутатите ремонтираха Наказателния кодекс на парче и дори не се и докоснаха до членовете в глава седма и глава осма на НК. Защо ли? Едва ли причината е била в това, че те не се нуждаят от цялостен или частичен ремонт. Напротив те плачат за коренна промяна.Не е за вярване и версията, че народните представители не са имали достатъчно правен капацитет, за да внесат адекватни изменения в тези две глави. Все пак промените в НК се подготвят от правната комисия в парламента, където са събрани все известни юристи, пък и депутатското съсловие изобилства от съдии, следователи, прокурори, адвокати и преподаватели по право. Тогава каква е причината? Обществена тайна е, че при междинните гласувания (първо и второ четене) на всеки закон се намесват различни икономически лобита, които прокарват една или друга поправка в своя изгода. За адвокатите, ангажирани в наказателния процес, както и за по-заможните им клиенти няма нищо по-удобно от двусмислени и спорни текстове в Наказателния кодекс. Така винаги ще се намерят вратички за спасителен изход.Струва си да се отбележи още нещо... За никого не е тайна, че много често дела срещу богати граждани се вдигат на трупчета, ако това е подплатено с подходящ финансов стимул. Което навежда на мисълта: Дали обвиненията срещу шефове на банки не се повдигат по очевидно безполезния за тези случаи чл.282 от НК точно за да им напомни, че свободата им има цена? Ако я платят... добре, делото се забравя.

Четете още

Банкеръ Daily
В новите учебници по история

Турското робство вече ще се нарича "съвместно съжителство"

Издателите сами ще решават дали да използват понятията владичество или робство
Учителите няма да намаляват оценките, ако ученик използва думата "робство". Още »
Банкеръ Weekly
Следователят Бойко Атанасов

В ход ли е "опраскването" на Цацаров

Главният прокурор е изправен пред най-тежкия скандал от началото на мандата си Още »
Банкеръ Daily

Цветан Василев: Майката на Пеевски притежава 80% от "Булгартабак"

"Бойко Борисов трябва да направи всичко възможно да скъса опашката си. Въпросът е дали тази опашка не е отишла прекалено нагоре по гръбначния стълб", отбелязва банкерът. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във