Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СИТИГРУП СЕ ОКОПАВА В МЕКСИКО

От години предимно испанските банки купуват мексикански финансовокредитни институции. В края на миналата седмица обаче на сцената излезе и базираният в Ню Йорк финансов гигант Ситигруп (Citigroup). Банката обяви, че ще се интегрира с Групо Финансиеро Банамекс-Акивал (Grupo Financiero Banamex-Accival) - втората по големина кредитна институция в Мексико, известна също като Банаки (Banacci). Покупката ще струва на американците 12.5 млрд. щ. долара, половината от които ще бъдат платени в брой, а останалата половина - с акции от Ситигруп.
Сделката ще осигури водеща позиция на щатския играч в Мексико, а по всяка вероятност и в цяла Латинска Америка. Тя ще е израз и на вярата на големите банки в един от най-важните пазари в света, както се изрази главният изпълнителен директор на Ситигруп Санфорд Уейл.
Банаки, която приключи 2000 г. с активи на стойност 31.5 млрд. щ. долара и печалба от 8.9 млрд. щ. долара, се надява с помощта на американците да си възвърне лидерската позиция на мексиканския финансов пазар. Тя я загуби през юни миналата година, когато испанската Банко Билбао Виская Аргентария (Banco Bilbao Vizcaya Argentaria) купи основния й местен съперник Групо Финансиеро Банкомер (Grupo Financiero Bancomer), в резултат на което бе създадена най-голямата финансова групировка в Латинска Америка.
Сделката е поредното доказателство за растящата интеграция между икономиките на САЩ и Мексико - процес, движен от Робърт Рубин още по времето, когато бе министър на финансите в администрацията на президента Бил Клинтън. В момента Рубин е изпълнителен директор и член на борда на Ситигруп и именно той бе водещ в преговорите с мексиканците. Преди това и той, и другият изпълнителен директор на щатския колос Уйлям Роудс участваха в разрешаването на редица финансови кризи в Латинска Америка. Като финансов министър на САЩ Рубин отговаряше за спасителния пакет от кредити, които бяха предоставени на Мексико в началото на 1995 година. Роуд пък през 80-те години ръководеше преговорите за латиноамериканския дълг, започнали след национализацията на мексиканските банки през 1982 година.
Покупката на Банаки от Ситигруп бе одобрена от директорите на двете финансови институции и се очаква да бъде оформена до четвъртото тримесечие на тази година. Съгласно споразумението Роберто Хернандес - управител на Банамекс, и Алфредо Харп - президент на Банаки, ще запазят постовете си и ще станат членове на борда на Ситигруп. Робърт Рубин, заедно с други двама изпълнителни директори на щатската групировка - Виктор Менезес и Уйлям Роудс, ще влязат в бордовете на Банаки и на Банамекс.
Ако сделката бъде одобрена от акционерите на двете банкови групировки и от регулиращите органи, чрез 1300-тата клона на Банамекс Ситигруп ще успее да разшири международните си банкови операции на дребно и в Мексико. Щатският колос ще получи огромен пазарен дял, както и потенциал да използва местната банка за обслужване на увеличаващото се мексиканско, мексикано-американско и испанско население в САЩ. Обединението между мексиканското поделение на Сити - Конфия (Confia), с Банаки ще осигури американците 25% дял от пазара на финансови услуги в Мексико. Без проблеми ще бъде постигнато и заложеното съкращаване на разходите с 200 млн. щ. долара годишно, защото обемът от депозити на Банамекс и слабо развитият банков сектор в Мексико дават огромни възможности за ръст на оперативните приходи. Освен това щатската банка заяви, че възнамерява да регистрира акциите си на фондовата борса в Мексико, с което ще се превърне в първата международна компания, чиито ценни книжа се котират на местния борсов пазар. Нещо повече, американците със сигурност ще променят финансовия сектор в страната, привлякал добре капитализирани играчи от Испания и Канада, но игнориран от САЩ. Със своята пазарна капитализация от 240 млрд. щ. долара Ситигруп ще сложи в джоба си испанската Банко Билбао Виская Аргентария с нейните 40 млрд. щ. долара. Ако пък канадската Скотиабенк (Scotiabank) погълне Банорте (Banorte) - друга мексиканска банка, тук ще останат само пет големи банки - всичките с национално присъствие, но четири от тях - собственост на чужденци.
Разширяващата се инвазия на корпоративна Америка в Мексико засили опасенията на мексиканското правителство, че масовото предлагане на щатски долари може да повиши курса на мексиканското песо. То вече се търгува под 9 песо за един щатски долар - най-високата му цена от три години насам. На 18 май централната банка на страната поотпусна монетарната политика и пусна повече пари в обращение след тригодишен период на стриктна парична дисциплина. Освен това тя прекрати практиката да продава и купува щатски долари при непредвидени обстоятелства, защото чуждестранните й валутни резерви достигнаха 40 млрд. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във