Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СИСТЕМАТА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ ЩЕ СИ СМЕНЯ ЧИПА?

При фалит на банка Фондът за гарантиране на влоговете ще изплати на всеки засегнат гражданин и фирма до 25 хил. лв. от депозита и сметката в обявената в несъстоятелност кредитна институция. Това предвижда промяната в Закона за гарантиране на влоговете, която от септември 2004 г. отлежава в Народното събрание. Увеличаването на гаранцията, която в момента е 15 хил. лв., е съобразено с графика за хармонизиране на българската система и защитава парите на гражданите и фирмите в банките съобразно изискванията на ЕС. Според тях всички средства на физически лица и нефинансови търговски дружества до 20 хил. евро трябва да бъдат гарантирани. До влизането на страната ни в ЕС през 2007 г. тази сума, или по-точно равностойността й от 39.8 хил . лв., трябва да бъде гарантирана и в България. След като парламентът гласува поправката в Закона за гарантиране на влоговете и увеличи защитения размер на депозитите от 15 хил. до 25 хил. лв., под защитата на този нормативен акт ще се намират 97% от всички средства на гражданите в банките. Статистиката на БНБ показва, че депозитите до 25 хил. лв. са 10.96 млн. броя от общо 10.99 млн. сметки на физически лица.Практиката до момента е показала, че Фондът изплаща гарантираните от него пари до месец и половина след обявяването на банковата несъстоятелност. Така стана при затварянето на Кредитна банка през 1999 г. и при обявяването на фалита на Балканска универсална банка през 2000 година.Веднага трябва да уточним, че ако дружество или гражданин има депозит от 30 хил. лв. в една банка и тя фалира, фондът пак ще им преведе полагащите им се 15 хил. лева. Останалите 15 хил. лв. гражданинът или фирмата може да се надява да получи, ако синдикът на фалиралата кредитна институция събере достатъчно средства от осребряване на активите, с които да покрие дълговете й към нейните кредитори по ред, определен в чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност. Според неговите разпоредби първо се изплащат задълженията към кредитори, които притежават издадени от банките ипотеки или в чиято полза е учреден особен залог, след това се покриват разноските за процедурата по несъстоятелност и едва след това синдикът може да погасява задълженията към Фонда за гарантиране на влоговете и към гражданите и фирмите. При това положение е ясно, че гражданите и фирмите имат много малък шанс да си получат, макар и част от негарантираните от фонда пари. И за да са сигурни в спестяванията си, добре е те да държат в една банка не повече от 15 хил. лв., които могат да увеличат до 25 хил. лв. след приемането на поправката в Закона за гарантиране на влоговете. Шефовете на някои големи институции - тези с балансово число над 500 млн. лева, обаче недоволстват от системата за набиране на средства в гаранционния фондТя е регламентирана в чл.15 и чл.16 от Закона за гарантиране на влоговете. При учредяването си всяка кредитна институция трябва да преведе във фонда сума, равна на 1% от от акционерния си капитал, но не по-малко от 100 хил. лева. Пример за това е Банка Запад-Изток. Тя бе учредена през август 2003-а с капитал от 15.8 млн. лв., а встъпителната вноска, която плати на фонда, бе 158 хил. лева. Големите разходи за кредитните институции обаче започват след учредяването им, тъй като всяка година те трябва да внасят във фонда по 0.5% от общия размер на средствата по сметки на граждани и фирми. За БУЛБАНК, Банка ДСК, ОББ и Ейч Ви Би Банк Биохим това са между 5 млн. и 12 млн. лв. разходи. Тези банки превеждат до 60% от общия размер на вноските, които всяка година до 31 март постъпват във фонда. Някои шефове на големи кредитни институции са на мнение, че това са неоправдани харчове. Според тях не е необходимо банките да плащат толкова много живи пари на фонда. Този проблем тепърва ще се обсъжда от Асоциацията на търговските банки и вероятно ще бъде една от темите за дискусии на пролетната среща на АТБ. Още о сега обаче някои банкери смятат, че за част от дължимите вноски в полза на фонда могат да бъдат издавани гаранции, които при необходимост той да осребри. Обсъждат се и идеи размерът на вноските да не зависи само от размера на привлечените средства от граждани и фирми, а и от стабилността на кредитната институция. Целта е колкото по-надеждна става тя, толкова по-малък процент върху депозитите си да плаща на фонда. Големият въпрос е кой и по каква система да прави оценката на риска на отделните банкии на тази база да определя вноската или гаранцията, която те ще дават пред Фонда за гарантиране на влоговете. Възможно е това да става на базата на международните рейтинги, които и в момента получават няколко от българските банки. Например, ако оценката за платежоспособността, която една от тях получи от Стандарт енд Пурс, е равна на тази по дълга на държавата, кредитната институция ще плаща на Фонда вноска, равна на 0.2% от привлечените си средства (или ще предоставя гаранция в подобен размер). В случай че рейтингът й е по-нисък от държавния, вноската (или гаранцията й) ще е 0.5% от депозитите и сметките на граждани и фирми, които тя управлява. Ако пък няма рейтинг от международна агенция, вноската ще е 0.7 процента.В България управление Банков надзор оценява банките (два пъти годишно) по своя вътрешна методология. Това са системите КАМЕЛ и КАМЕЛС, резултатите от които също могат да послужат като база за определяне на вноските във Фонда за гарантиране на влоговете.По света няма единна практика за определяне на начина, по който се гарантират средствата на гражданите и фирмите в кредитните институции. Според председателя на УС на АТБ Димитър Костов, в някои държави като Канада самите гаранционни институции имат собствена система за оценка на риска на отделните банки, но пък и не ги задължава да правят вноски. Банките дори не издават гаранции в полза на гаранционния фонд, а поемат ангажимент да покрият разходите му по изплащане на защитените влогове, ако някоя от кредитните институции фалира. В други страни като Франция банките са задължени да правят вноски. В Германия пък този ангажимент се разпростира само върху спестовните каси и кредитните институции на отделните области - т.нар. лендер-банки, а за останалите кредитни институции е въпрос на желание и, разбира се, на престиж. Друго е, когато клиентите на банката знаят, че тя участва в системата за гарантиране на влоговете.Според Димитър Костов евентуалната промяна на системата за защита на парите на населението и на фирмите ще породи много дискусии, тъй като засяга много и различни интереси - на агресивните банки, които сегашната схема на вноските ги устройва, на консервативните кредитни институции, които не желаят да покриват риска на останалите си колеги, и на клиентите, чиито права задължително трябва да останат ненакърнени. Във всеки случай промяната на схемата за гаранционните вноски ще бъде една от темите, които ще предизвикат горещи дискусии в банковата общност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във