Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СИСТЕМАТА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ РАБОТИ, НО Е ОВЕХТЯЛА

Обявяването на Международна банка за търговия и развитие в несъстоятелност за пореден път показа несъвършенствата на системата, по която се набират парите във Фонда за гарантиране на влоговете. Именно той изплаща сумите на гражданите и фирмите във фалиралите банки до размера, определен със Закона за гарантиране на влоговете - 25 хил. лева. От създаването на фонда през 1998 г. досега, а и занапред, парите в него се набират от всички търговски банки, работещи в страната. Схемата, по която става това, е регламентирана в чл.15 и чл.16 от Закона за гарантиране на влоговете. Всяка банка при учредяването си трябва да преведе във фонда сума, равняваща се на 1% от акционерния й капитал, но не по-малко от 100 хил. лева. Пример за това е Банка Запад-Изток. Тя бе учредена през август 2003 г. с капитал от 15.8 млн. лв., а встъпителната вноска, която плати във фонда, бе 158 хил. лева. Големите разходи за кредитните институции обаче започват след това, тъй като всяка година те трябва да внасят във фонда по 0.5% от общия размер на средствата, натрупани в сметките на гражданите и фирмите. За БУЛБАНК, Банка ДСК, ОББ и Ейч Ви Би Банк Биохим тези разходи варират между 5 млн. и 12 млн. лв. (за всяка от банките). На тях се падат до 60% от общия размер на вноските, които всяка година до 31 март постъпват във фонда. През 2005 г. във фонда постъпиха общо 63.1 млн. лв., но 37 млн. от тях са дошли само от четирите споменати по-горе кредитни институции. При това банките дават безвъзмездно тези пари на фонда, за разлика от вноските по задължителните им минимални резерви в БНБ, които те могат да използват временно при недостиг на средства.За шефовете на банките всяка стотинка е ценна и те приемат болезнено изплащането на големи вноски във фонда за гарантиране на влоговете, който за тях е своеобразен данък сигурност. Някои изпълнителни директори на големи кредитни институции недоволстват, че на практика сигурните и стабилни банки са принудени да правят разходи, за да покриват риска от фалит на зле управляваните кредитни институции. Несъстоятелността на МБТР е последното потвърждение за това. Фондът за гарантиране на влоговете ще трябва да плати на вложителите на фалиралата кредитна институция 26 млн. лв. - а вноските на банката във фонда от 1999 г. (когато започна натрупването на парите) до момента не надхвърлят 200 хил. лева. С други думи, сумата за изплащане на защитените влогове в МБТР ще бъде взета почти изцяло от вноските на другите кредитни институции във фонда. Шефовете на някои големи банки смятат, че подобна практика стимулира безотговорността и безгрижието на техните конкуренти, които в желанието си бързо да се разраснат на пазара водят прекалено агресивна и високорискова кредитна политика, която финансират, като привличат депозити от граждани и фирми, предлагайки им неоправдано високи лихвени облаги. Ще припомним, че преди да бъде затворена, МБТР предлагаше по валутните депозити шокиращите 8.5% годишна лихва, докато при останалите банки тя не надхвърляше 5 процента. Сега голяма част от привлечените, чрез тази некоректна политика, депозити ще се изплащат именно от фонда. Банковите мениджъри вече близо година и половина обсъждат възможността вноските във фонда за гарантиране на влоговете да не зависят само от размера на привлечените средства от граждани и фирми, а и от стабилността на кредитната институция. Целта е колкото по-надеждна става тя, толкова по-малък процент върху сумата на привлечените депозити да плаща на фонда. Големият въпрос е кой и по каква система да прави оценката на риска на отделните банкии на тази база да определя вноската или гаранцията, която те ще дават пред Фонда за гарантиране на влоговете. Възможно е това да става на базата на международните рейтинги, които и в момента получават няколко от българските банки. Например, ако оценката за платежоспособността, присъдена им от Стандарт енд Пурс, е равна на тази по дълга на държавата, кредитната институция ще плаща на фонда вноска, равна на 0.2% от привлечените си средства (или ще предоставя гаранция в подобен размер). В случай че рейтингът й е по-нисък от държавния, вноската (или гаранцията й) ще е 0.5% от депозитите и сметките на граждани и фирми, които тя управлява. Ако пък няма рейтинг от международна агенция, вноската ще е 0.7 процента.В България управление Банков надзор оценява банките (два пъти годишно) по своя вътрешна методология. Това са системите КАМЕЛ и КАМЕЛС, резултатите от които също могат да послужат като база за определяне на вноските във Фонда за гарантиране на влоговете.Възможен е и вариант самият фонд да разработи и да прилага своя система за оценка на риска на банките и съобразно нея да определя вноските им. В разговор с репортер на в.БАНКЕРЪ председателят на фонда Бисер Манолов заяви, че се обмисля въвеждането на система за събиране на вноските според рисковия профил на банката. За момента обаче той се въздържа да коментира каква конкретна схема ще предложат експертите на фонда. Във всеки случай това трябва да стане чрез проект за промяна в закона за гарантиране на влоговете, а при сегашната липса на работещ парламент подготовката и внасянето на какъвто и да е документ в него е губене на време.До половин година обаче Законът за гарантиране на влоговете трябва да бъде променензащото държавата ни е поела ангажимент пред ЕС до приемането й за постоянен член да хармонизира българската система за защита на парите на гражданите и фирмите в банки с изискванията на Европейския съюз. Според неговите правила всички средства на физически лица и нефинансови търговски дружества до 20 хил. евро трябва да бъдат гарантирани. До влизането на страната ни в ЕС (евентуално през 2007 г.) тази сума, или по-точно равностойността й от 39.8 хил. лв., трябва да бъде защитена и в България. А това може да стане само чрез промяна в Закона за гарантиране на влоговете.При сегашния размер на гаранцията от 25 хил. лв. тя обхваща 97% от всички средства на гражданите в банките. Статистиката на БНБ показва, че депозитите до 25 хил. лв. са 10.96 млн. броя от общо 10.99 млн. сметки на физически лица. След като сумата на защитения влог се увеличи до 39.8 хил. лв., броят на гарантираните сметки ще нарасне допълнително. А това означава, че и парите, с които разполага фондът - в момента те са 320 млн. лв., трябва да се увеличат. И това може да стане, ако банките, водещи по-агресивна политика, бъдат принудени да плащат по-висока цена за риска, на който излагат спестяванията на своите клиенти. В случай че това не стане, стабилните кредитни институции ще продължат да правят прекомерно високи разходи, за да осигурят защитата на влоговете в банките, които си позволяват неоправдани рискове в името на печалбата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във