Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Синдик на КТБ не става за... синдик!

Протежето на братя Мондешки - Кристи Маринова,, се провали на изпита за синдици по търговска несъстоятелност с гръм и трясък. Оказа се, че е въпиещо некомпетентна за длъжността си.

 

Доживяхме поредния абсурд - синдик да управлява банков фалит за милиарди, но да е негоден да поеме несъстоятелност на ООД с капитал от 2 лева. Държавата е България, а лицето - Кристи Маринова, все още синдик на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Година и четири месеца след като незнайно как зае позицията, счетоводителката от Троян  изпадна още в първия кръг на провеждания от правосъдното министерство изпит за синдици по търговска несъстоятелност. От общо 185 кандидати писмения изпит са издържали 121, но Маринова остава под летвата и не е допусната до устния изпит в края на този месец. Тя е отговорила правилно на 28 от общо 40 въпроса, а според правилата минимумът е 30 верни отговора.

Както вече писахме, парадоксалната ситуация илюстрира удобната "дупка" в българското законодателство във връзка с органите по несъстоятелността. Банковата несъстоятелност е уредена в едноименния закон, докато уредбата за несъстоятелността на търговските дружества е в Търговския закон. И въпреки че първият е специален закон, поради което се ползва с предимство, в него няма изискване за провеждане на изпит, каквото е налице във втория. Назначаването на банковите синдици става с решение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, а той ги избира от списък, който съставя и поддържа БНБ.

Именно това позволи фалитът на КТБ да бъде поверен на човек, за чиито способности и опит в тази насока никой не беше чувал. Кристи Маринова беше назначена за синдик на КТБ в средата на ноември 2015 г. след оттеглянето на Росен Ангелчев. Заедно с нея беше назначен и  Ангел Донов, който е адвокат и е вписан в списъка на синдиците по търговска несъстоятелност. Точно преди рокадата БНБ обнови списъка на банковите синдици, който набъбна от 25 на 32-ма души. Така и не стана ясно обаче по какви критерии са избрани новопопадналите в него.

Маринова беше представена като икономист от Троян и управляващ съдружник в местна счетоводна къща, която обслужва банки и компании, работещи в областта на финансите, производството, търговията и услугите. Но изобщо не стана известно участвала ли е поне частично в производства по търговска несъстоятелност. Имената на дружества не бяха посочени, но пък бързо стана ясно, че Маринова е обслужвала бизнеса на фамозните троянски братя Младен и Момчил Мондешки.

Последният получи популярност като "врата" към Търговското отделение на Софийския градски съд, а "брокерските" му позиции лъснаха в записите "Яневагейт". Свързани с братята фирми пък се оказаха печеливши в придобиването на имущество на КТБ на занижени цени. След назначението на Ангел Донов и Кристи Маринова фалитът на банката продължи да се управлява на тъмно, а одобряваните от синдиците на КТБ разходи за правни услуги се оказаха една от големите тайни.

В последните месеци тандемът влезе в епистоларна война с мажоритарния собственик Цветан Василев, който периодично изнася данни за грабежа на активи, чрез които се източва масата на несъстоятелността. Синдиците пък отвръщат със списъци за некоректни длъжници от кръга на Василев, които им пречели да събират вземанията. Но не само банкерът има лошо мнение за работата на Донов и Маринова. Миналия месец дясната формация "Нова република" поиска смяната им в писмо до служебния министър на финансите Кирил Ананиев.

Бившите народни представители  от т. нар. Група за натиск - Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, поискаха още специалните вложители и цесионери да бъдат проверени за принадлежност към тоталитарните служби, а ДАНС - за бездействието й по време на фалита и след него. Ексдепутатите настояват и за ангажиране на международна компания за връщане на източените активи. В писмото беше дадена еднозначна оценка за работата на Донов и Маринова, които продължиха пълното затъмнение около ставащото в банката.   

Димитров и Славов отправиха същите въпроси през януари към тогавашния финансов министър в оставка Владислав Горанов, но той дори не си направи труда да им отговори. В първия си отговор по заявление за достъп до обществена информация администрацията на президента пък отказа публичен достъп до прословутата "Стенограма КТБ" от срещата при предшественика му Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 година. Това е трети отказ на президентството да разсекрети истината за политическото решение КТБ да бъде фалирана.

Преди нова година в свой отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ Десислава Атанасова синдиците на КТБ признаха, че са събрали едва 4.5% от търсените милиарди. При предявени от синдиците искове за повече от 15 млрд. лв. беше отчетена обща маса на несъстоятелността в размер на 1.38 млрд. лв., според оценката на "ПрайсУотърхаусКупърс" и "Инжинерингсервиз-София". След затварянето на банката политическото говорене бе, че реалните пари в трезора не се увеличават и си остават около 600 млн. лева.

Това беше потвърдено в края на февруари, когато беше публикувана първата частична сметка за разпределение на събраните досега средства. От нея стана ясно, че наличната сума е 570 млн. лв., от които 534 млн. лв. са определени за разпределение между 7022 кредитори начело с Фонда за гарантиране на влоговете. Останалите средства са заделени за спорни вземания, за които се водят дела. Съпоставката на тези числа потвърди тезата на "Нова република", че към началото на 2017 г. синдиците са събрали едва около 180 млн. лв. и повечето от тях са похарчени за разноски в производството по несъстоятелност.
 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във