Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СИБАНК СЪДИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ

Борч не гние, обичаше да казва покойният банкер Георги Найденов. И българската действителност постоянно дава примери за правдивостта на тези негови думи. За пореден път те може би ще бъдат потвърдени, ако СИБАНК успее да докаже в съда, че държавата й дължи пари по проекта за изграждане на миннообогатителния комбинат Кривой Рог в Украйна. Банката е завела иск срещу Министерството на финансите за над 500 хил. лв., но нейните експерти твърдят, че общият размер на вземането й от държавата е за 52 млн. лева. Засега предявените претенции пред Софийския градски съд са за около 10% от сумата. Ако спечели делото, СИБАНК има намерение да заведе второ - на което ще си поиска останалите около 51.5 млн. лева. Решаването на този спор ще отнеме доста време и вероятно ще се превърне в една от съдебните саги, тъй като историята с украинския дълг е доста оплетена. На практика СИБАНК я наследи от фалиралата Стопанска банка, чиито активи купи за 1 лев в средата на 2000 година. По това време проблемът Кривой Рог вече бе с дванадесетгодишна давност.Участието на България в проекта за изграждането на миннообогатителния комбинат Кривой рог е регламентирано с договор между правителствата на НРБ и СССР от 21 юли 1988 г. и възлиза на 24.9 млн. марки. С постановление на Министерския съвет N44 от 30.12.1988 г. Стопанска банка е задължена да внесе във Внешэкономбанк сумата за закупуване на дяловете на НРБ в Кривой рог и тя изпълнява партийно-правителствената повеля. По онова време обаче - когато всичко в държавата е държавно, на никого и през ум не му минава да върне парите на банката. Така правителството се превръща в неин длъжник.През 1994 г. Стопанска банка настоява украинското й вземане от държавата да бъде преоформено в дългосрочни облигации по Закона за уреждане на необслужваните кредити (скандално известния ЗУНК). Общата сума на задълженията, предявени от всички банки пред Министерството на финансите, обаче превишава размера на определения в закона лимит от 1808 млн. щ. долара. Затова финансовото ведомство намалява с по 4% размера на лошите кредити, които банките са предложили да бъдат преоформени. Извън списъка остава и сумата от 24.9 млн. г. марки - главницата по кривойрожкото вземане на Стопанска банка. Държавата трансформира в облигации по ЗУНК само лихвите, натрупани до момента по него.С това свое решение Министерството на финансите на практика признава своето задължение към Стопанска банка. Затова ние не сме го отписали от балансите на кредитната институция, коментира през 1996 г. за в.БАНКЕРЪ тогавашният изпълнителен директор на банката Пламен Петров. Пламен Орешарски, който по това време е началник на управление Държавно съкровище и дълг към Министерството на финансите, а през 1997 г. стана заместник-финансов министър, категорично отстоява позицията, че след преоформянето на вземанията на Стопанска банка в държавни облигации по ЗУНК правителството вече не й дължи дори и пфенинг. Този спор позамря след юли 1997 г. когато банката бе обявена в несъстоятелност, но през целия период от затварянето до продажбата й на СИБАНК квесторите и сидниците са начислявали лихви върху главницата. Така дългът на държавата постепенно набъбва до 52 млн. лева. Сега СИБАНК - новият собственик на фалиралата институция, извади казуса на бял свят. И ако в крайна сметка съда обяви, че държавата й дължи тези 52 млн. лева, банката може да покрие с тях потенциалното си задължение към бюджета от 37.4 млн. лв., което също е наследено от Стопанска банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във