Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СИБАНК СЪДИ ДЪРЖАВАТА ЗА ПАРИТЕ, ПОТЪНАЛИ В КРИВОЙ РОГ

Съдебният сблъсък между СИБАНК и Министерството на финансите може да се превърне в делото на 2002 година. Банката претендира, че държавата й дължи 52 млн. лв. по проекта за изграждане на миннообогатителния комбинат Кривой Рог в Украйна, дадени в далечната 1988 година. Но засега СИБАК е завела иск в Софийски градски съд за 1% от сумата, равняващ се на около 500 хил. лева.Ако спечели делото, банката има намерение да заведе второ - при което ще си поиска останалите около 51.5 млн. лева. Първото съдебно заседание по иска на банката трябваше да се състои на 7 декември 2001 г., но тогава то бе провалено заради анонимно телефонно обаждане за поставена бомба в Съдебната палата. На 25 януари 2002 г. магистратите дадоха ход на делото, но заседанието продължи не повече от 30 минути. На него представителите на финансовото министерство поискаха специална счетоводна експертиза, която да даде допълнителна информация за операциите, свързани с финансирането на проекта Кривой рог. Тя трябва да бъде представена на следващото съдебно заседание, което ще се проведе през април 2002 година. Още отсега е ясно, че решаването на спора между СИБАНК и финансовото ведомство ще отнеме доста време, тъй като историята с украинския дълг е доста оплетена. На практика СИБАНК я наследи от фалиралата Стопанска банка, след като купи активите й за 1 лев в средата на 2000 година. По това време проблемът Кривой Рог вече бе с дванадесетгодишна давност.Участието на България в проекта за изграждането на миннообогатителния комбинат Кривой рог е регламентирано с договор между правителствата на НРБ и СССР от 21 юли 1988 г. и възлиза на 24.9 млн. марки. С постановление на Министерския съвет N44 от 30.12.1988 г. Стопанска банка е задължена да внесе сумата за закупуване на дяловете на НРБ от Кривой рог във Внешэкономбанк и тя изпълнява партийно-правителствената повеля. По онова време обаче - когато всичко в държавата е държавно, на никого и през ум не му минава да върне парите на банката. Така правителството се превръща в неин длъжник.През 1994 г. Стопанска банка настоява пред Министерството на финансите украинското й вземане от държавата да бъде преоформено в дългосрочни облигации по Закона за уреждане на необслужваните кредити (скандално известния ЗУНК). Общата сума на задълженията, предявени от всички банки пред финансовото ведомство по онова време, обаче превишава размера на определения в закона лимит от 1808 млн. щ. долара. Затова чиновниците в МФ намаляват с по 4% размера на лошите кредити, предложени за преоформяне от банките. Извън списъка остава и сумата от 24.9 млн. г. марки - главницата по кривойрожкото вземане на Стопанска банка. Държавата трансформира в облигации по ЗУНК само лихвите, натрупани до онзи момент по него.С това свое решение Министерството на финансите на практика признава задължението си към Стопанска банка. Затова ние не сме го отписали от балансите на кредитната институция, коментира през 1996 г. за в.БАНКЕРЪ тогавашният изпълнителен директор на банката Пламен Петров.Началникът на управление Държавно съкровище и дълг към Министерството на финансите по това време - Пламен Орешарски, категорично отстоява позицията, че след преоформянето на вземанията на Стопанска банка в държавни облигации по ЗУНК правителството вече не й дължи дори и пфениг. Този стар и дълъг спор, на който в. БАНКЕРЪ посвети много страници в миналото, позамря след юли 1997 г., когато банката бе обявена в несъстоятелност. Но фактът, че през целия период от затварянето до продажбата й квесторите и синдиците са начислявали лихви върху главницата, показва, че те не са забравили за дълга на държавата. Така той постепенно набъбва до 52 млн. лева. В края на 2001 г. СИБАНК - новият собственик на фалиралата Стопанска банка, извади казуса на бял свят. Решаването му е от важно значение за банката, тъй като, ако спечели делото, ще може да си спести разходи за 37.4 млн. лв., които по друга сметка дължи на държавата. Но и задължението й към бюджета също е наследено от бившата Стопанска банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във