Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЩЕ ЗАРЕЖАТ БКК НА ТРИФОН ЗАРЕЗАН

Дойде ред Банковата консолидационна компания (БКК) да прекрати съществуването си, след като дванайсет години бе призвана да управлява държавното участие в банките. А то бе внушително. През този период БКК ту ги консолидираше, ту ги преструктурираше, ту правеше в тях всякакви абракадабри, като смени на ръководствата им (най-често по политическа поръчка) и т.н. Силната си позиция обаче БКК придоби през 1997 г., когато започна да приватизира. Но и това шоу стигна своя край с продажбата на Банка ДСК (на 20 май 2003-а, когато БКК подписа с унгарската банка ОТР договор за приватизацията й). Същевременно срокът на съществуване на консолидационната компания (БКК) - по-известна от 1997 г. до днес като продавача на българските банки, изтичанавръх Трифон Зарезан- т.е. на 14 февруари 2004 година. През този период БКК пласира на чуждестранни инвеститори преобладаващите държавни дялове в ОББ, в Пощенска банка, в ЕКСПРЕСБАНК, в ХЕБРОСБАНК, в БУЛБАНК, в БИОХИМ и в Банка ДСК. След ликвидацията на БКК малцина ще си спомнят, че още при учредяването си през 1992-ра тя бе заложила тригодишен срок, през който ще приключи дейността си. При прохождането си компанията се управляваше от трима изпълнителни директори - Пеньо Хаджиев, Михаил Янакиев и Елен Георгиев, контролирани от надзорен съвет, в който по онова време участваха подуправителят на БНБ Ганчо Колев, изпълнителният директор на Централната банка Емил Хърсев, Иван Костов (министър на финансите в тогавашното правителство на Филип Димитров), министърът на промишлеността Иван Пушкаров и председателят на съвета на директорите на БУЛБАНК Чавдар Кънчев. Година по-късно - през 1993-а, надзорният съвет на БКК е премахнат и тя вече се ръководи от съвет на директорите, в който участват Ганчо Колев, Емил Хърсев, Чавдар Кънчев и изпълнителните директори Елен Георгиев и Пламен Петров (през 1994 г. двамата бяха освободени от заеманите длъжности и на тяхно място бе назначен сегашният председател на управителния съвет на Банка ДСК Красимир Ангарски). Преди десет години обаче като юридически лица в борда на БКК влизат още министерствата на финансите, на промишлеността, на търговията и на териториалното развитие и жилищната политика (сега Министерство на регионалното развитие и благоустройството). Смяната на правителствата през годините неизбежно води до кардинални промени и в директорския борд на БКК. Но и на тези рокади им се вижда краят.С продажбата на Банка ДСК БКК изчерпа предмета на своята дейност, каза на 22 май 2003-а за в. БАНКЕРЪ председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Иван Искров. Според финансовия министър Милен Велчев, който е и председател на съвета на директорите на БКК, парите от продажбата на Банка ДСК трябва да влязат в хазната до края на 2003 година. Но изпълнителният директор на компанията Нели Кордовска и юристът й Иглика Логофетова смятат, чепроцедурата по ликвидация ще продължи не по-малко от шест месеца. Логофетова обясни, че БКК е дружество, регистрирано по Търговския закон, и ликвидацията му ще бъде извършена според неговите изисквания. За започването на процедурата се взема решение от общото събрание на акционерите. То се регистрира в Софийския градски съд, който назначава ликвидатори. Те пък от своя страна са длъжни да поканят всички негови кредитори да предявят вземанията си. Цялото останало имущество на дружеството (след удовлетворяването им) се разпределя между акционерите - според техния дял в капитала. Според чл. 272 от Търговския закон това разпределяне може да започне не по-рано от шест месеца след обнародването на поканата към кредиторите в Държавен вестник. По тази причина Кордовска и Логофетова с основание подчертават, че ликвидацията на БКК ще отнеме поне половин година.Основните ангажименти на БКК са към Банк Аустрия, която през ноември 2002 г. купи БИОХИМ за 82.5 млн. евро, и към унгарската банка OTP (ОТП), която на 20 май 2003-а подписа договор за покупката на 100% от акциите на Банка ДСК срещу 311 млн. евро. Неразделна част от тези договори са гаранциите, които БКК дава на купувачите, че след като купят кредитните институции, няма да бъдат неприятно сюрпризирани от финансови и правни проблеми, за които не са и подозирали. БКК открива в полза на купувачите специални (ескроу) сметки, равняващи се на 10% от платената цена. Според Нели Кордовска срокът, през който е договорено да действат тези сметки, е година и половина за Банк Аустрия, а за OTP той ще е една година. От тях външните инвеститори могат да теглят пари, ако установят, че в придобитите от тях банки има юридически и финансови нередности, с които те не са били запознати.Освен това с Банк Аустрия и с OTP са подписанигаранционни споразуменияспоред които БКК се ангажира (в рамките на пет години) да покрие загубите на инвеститорите при неблагоприятни промени в българското данъчно законодателство. Подобно споразумение, чийто срок на действие обаче бе три години, бе подписано през юли 2000 г. с УниКредито Италиано - купувача на БУЛБАНК. То влезе в сила през ноември същата година, когато БКК прехвърли акциите си в БУЛБАНК на италианския купувач, а срокът му на действие изтича през ноември 2003 година. И този ангажимент няма да бъде пречка за приключването на ликвидацията на БКК. Но за да бъде тя осъществена, е необходимо гаранциите, дадени от консолидационната компания на Банк Аустрия и на OTP, да бъдат поети от държавата. По тази причина експертите на дружеството вече са подготвили проект на закон, според който всички дадени от БКК гаранции се трансформират в държавни. Той ще бъде прегледан от Министерството на финансите и от Министерския съвет и ако те го одобрят, ще бъде предложен за гласуване в парламента. След приемането му от Народното събрание всички пари на БКК по ескроусметки, както и останалите й средства (които са блокирани като обезпечения по гаранционните споразумения) ще бъдат освободени. Те ще се присъединят към т. нар. ликвидационна маса, в която ще бъдат включени всички парични средства на консолидационната компания. Още е рано да се правят каквито й да е изчисления за размера й. Нели Кордовска уточни, че след като OTP плати всичките 311 млн. евро за Банка ДСК, по сметките на БКК ще има около 450 млн. евро, а не 700 млн. евро, както в. БАНКЕРЪ писа в миналия си брой. Печалбата на консолидационната компания за 2002-ра е 160 млн. лв. (около 80 млн. евро) и ако общото акционерно събрание вземе решение тя да бъде разпределена като дивидент, това допълнително ще намали парите, които ще останат в БКК. Тъй като вероятно ликвидацията на консолидационната компания няма да приключи до края на 2003-а, през следващата година тя отново ще трябва да плаща данъци и едва тогава ще може да се пресмята каква ще еликвидационната квота на всеки от акционерите на БКК. Тя се изчислява в зависимост от техните дялове в капитала на дружеството. Министерството на финансите ще получи например 99.5% от парите на БКК, Софийската община - 0.45%, а останалите акционери в консолидационната компания ще си поделят 0.05% от стойността на активите. Според юриста на БКК Иглика Логофетова, всички тези дребни акционери (чийто брой е над 1000) или техните наследници трябва да бъдат издирени. На всеки от тях БКК ще открие сметка, по която ще им преведе парите, полагащи им се като ликвидационен дял. Това, според Логофетова, ще отнеме доста време, но ако издирването започне веднага, до приключването на ликвидационната процедура БКК ще е наясно какви сметки да разкрие и по коя от тях колко пари да преведе.

Facebook logo
Бъдете с нас и във