Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ ДА СМЕ БАНКА НА ГОЛЕМИТЕ ФИРМИ

Пламен Илчев - управляващ директор на клона на Ситибанк в София, пред в.БАНКЕРЪ

Г-н Илчев, клонът на Ситибанк започна работа в България преди година непосредствено след като банката отпусна на българската държава 77 млн. долара кредит за АЕЦ Козлодуй. Това ли е конкретният повод за стъпването на най-голямата американска банка в София?
- Двете събития бяха просто съвпадение. Ситибанк присъства в нашата страна от 1998 г., когато открихме представителство в София. Цялата 1999 г. бе посветена на проучване и анализ на възможностите, които предлага България на такава голяма финансова институция като нашата. Решението за откриването на клона бе взето през февруари 2000 г., като през следващите пет месеца ние успяхме да намерим подходяща сграда, да изградим необходимата инфраструктура и да създадем екип. На 7 юли 2000 г. официално открихме клона на Ситибанк в София. Подготовката за това събитие съвпадна с подписването на заема, който банката отпусна на АЕЦ Козлодуй.

Защо Ситибанк не създаде своя структура у нас по-рано - още в началото на прехода?
- До началото на 1997 г. България не беше показала, че икономическото й развитие върви в правилна посока. Но през последните четири години бяха създадени необходимите условия, които да позволят на банка като нашата да развие успешен бизнес на българския пазар. От 34 човека, които са наши служители - 32-ма са българи. Това са специалисти, които познават местния пазар и особеностите на българските фирми и това ни помага успешно да се договорим с нашите клиенти.

Защо съсредоточихте дейността си само върху обслужването на големи корпоративни клиенти?
- Действително нашето внимание е насочено към големите местни и чуждестранни фирми и ние обявихме това още преди една година. Става дума за първите 100 дружества в България по обем на продажбите. Ние смятаме, че това са клиентите, на които най-пълноценно можем да предложим всички услуги на една глобална финансова институция, каквато е Ситибанк със своите 3500 клона в 104 държави. Решенията, които ние даваме на обслужваните от нас фирми, са базирани на най-новите постижения в областта на информационните технологии и електронното банкиране.
Когато преценяваме една фирма, която желае да стане наш клиент, ние наистина отдаваме голямо значение на обема на продажбите й. С не по-малко значение са и други фактори като: мениджмънта на фирмата, собствениците на капитала, финансовото й състояние, пазарната й стратегия и пазарното й присъствие. Има предприятия, които са големи, но не отговарят на другите ни условия и ние не работим с тях. Наши клиенти обаче са и дружества, които не покриват напълно условията за големи фирми, но са провокирали интереса ни, защото бизнесът им е перспективен и са в добро финансово състояние.
За изминалата една година от откриването на клона в София избраната от нас политика доказва своята ефективност. Към края на юни общият размер на активите ни е около 200 млн. лв., 60% от които (близо 120 млн. лв.) са кредити за предприятия. При положение че за банковия сектор като цяло отпуснатите заеми са около 30% от балансовото му число. Сравнете пропорциите и сами ще си дадете отговор какво е постигнал клонът на Ситибанк за 12 месеца присъствие на българския пазар.

Да, но вие сте клон и размерът на кредитите, които отпускате, не е ограничен от размера на капитала, както при банките. Не смятате ли, че успехите ви се дължат и на това обстоятелство?
- Това е една от силните страни на нашия клон, че той е част от една от най-мощните и стабилни финансови институции в света. Но това не означава, че ние пренебрегваме основните принципи за оценяване на предприятието, което иска заем. За всеки определен клиент ние трябва да решим какъв кредитен риск да поемем.

Много български банкери се оплакват, че възможностите за кредитиране са ограничени поради прекалено строгите изисквания за вида и размера на обезпечението, което трябва да получат по отпусканите заеми. Смятате ли, че техните забележки са основателни?
- В законодателството ни има някои постановки, които вероятно са отживели времето си, но аз смятам, че с течение на времето те ще отпаднат. Що се отнася до клона на Ситибанк в София, за нас основното обезпечение безспорно е бизнеспланът и начинът, по който предприятието, което получава кредита, генерира парични потоци, за да го изплати. Така че това са параметрите, върху които ние съсредоточаваме вниманието си, когато преценяваме дали да отпуснем заем на една фирма. И до момента не сме имали никакви проблеми с нашите клиенти. Нямаме нито един просрочен заем. Разбира се, има и отделни случаи, когато сме изисквали заемът да бъде обезпечен със стоки, с дълготрайни материални активи или със записи на заповед.

В края на миналата година предложихте на БКК да управлявате поне част от свободните й средства, чийто размер след продажбата на БУЛБАНК надхвърляше 370 млн. евро. Защо според вас, управляваната от Петър Жотев компания не прие?
- Ние не сме правили оферта, тъй като БКК не поиска от нас подобно нещо. Но ако бъдем поканени да участваме в подобен конкурс, ние ще се включим в него. Сигурен съм, че клонът на Ситибанк в София може да предложим комбинация от много добри условия както от гледна точка на риска, който се поема, така и от гледна точка на възвръщаемостта, която може да се постигне.

Споделяте ли мнението на Антония Първанова от икономическия екип на НДСВ, която се спряга като бъдещ здравен министър, че здравната каса трябва да се управлява от банкер?
- Институция като здравната каса, в която има значителни средства, действително трябва да се управлява от хора професионалисти. Предполагам, че един банкер, който е доказал професионализма си, би свършил добра работа. По принцип винаги е хубаво хората, които се занимават с управление на пари, да имат професионален опит, за да могат ресурсите на институцията да се управляват по най-ефективния начин. Според мен това правило важи и за здравната каса, която разполага с големи суми пари, от които зависи развитието на здравната реформа в бъдеще.

От 1991 до 1996-а бяхте директор в ЕБВР за България, Полша и Албания. Каква оценка бихте поставили на банковите системи на тези държави сега - пет години по-късно?
- Общото между тези страни е, че банковите им системи се развиваха с темповете на икономиките им. Полша естествено постигна един по-бърз напредък в банковото дело, тъй като икономическите реформи там бяха много по-бързи и радикални. Що се отнася до България, след 1996 г. икономическата реформа тръгна с по-бързи темпове и за това днес - в 2001 г., говорим за банкова система, в която преобладаваща роля играе частният капитал и в която участват големи и стабилни финансови институции както от Западна Европа, така и от САЩ.

Беше ли неизбежен банковият срив в България през 1996 година?
- Ако говорим за 1996 г., тогава банковият срив вече бе неизбежен, тъй като банковата система беше декапитализирана. Нещо повече, дупката в общия размер на капитала й бе около 1.5 млрд. лева. Бе ясно е, че по този начин не може да се продължава и е необходимо да се извърши едно болезнено преструктуриране. Затварянето на декапитализираните банки и изваждането им от пазара даде възможност на останалите да оцелеят и да станат основата за изграждането на една здрава финансовокредитна система.

След раздялата си с БНБ известно време бяхте в клона на Ситибанк в Русия. Всъщност как ви откри Ситибанк?
- Колегите са търсели хора, които да поемат създаването на клон на Ситибанк у нас. Явно България е била на дневен ред и по неведомите пътища на съдбата са стигнали до мен. В началото на 1997 г. ми предложиха да поема тази задача и аз приех. След това известно време работих за Ситибанк в Полша, а в края на годината отидох в Ситибанк - Русия. Там се занимавах с различни проекти и преминах обучение, което е задължително за всеки, който се включва в структурите на Ситибанк. От работата си в Русия ще запомня кризата през 1998 година. За мен бе интересно да правя паралели между събитията в България през 1996 г. и това, което се случваше в Русия две години по-късно.

Навсякъде ли в Източна Европа Ситибанк е открила клонове, или има и дъщерни банки?
- България е първата страна от Източна Европа, където Ситибанк присъства с клон. Но винаги банката е стъпвала в държавите от този регион, като е създавала собствена структура, а не като е купувала местни банки. Тя има свои дъщерни банки в деветте страни от региона, включително и в Турция, но ние сме първият клон. Всички други са дъщерни банки. В Полша и в Унгария местните структури на Ситибанк впоследствие купиха Банк Хандлови и унгарската Ай Кей Банк (IKBank).

Защо в България Ситибанк създаде клон, а не дъщерна банка?
- Такава бе преценката на ръководството. Според мен тя е следствие от съвкупност от съображения и е направена, след като са взети предвид всички подробности около режима на лицензиране на банки и на клонове на чуждестранни кредитни институции в България.

Кои ще бъдат основните приоритети в политиката на клона на Ситибанк - София, през следващата година?
- Политиката ни ще продължи да е насочена към големите фирми. Задачата, която сме си поставили, е да разширим кръга от клиенти и броя на услугите, които им предлагаме. Ще продължим да развиваме електронното банкиране, услуга, в която сме много силни. Над 90% от разплащанията на клиентите ни се извършват по електронен път. До момента това става чрез използването на телефон и модем. В края на тази година ще въведем и електронно банкиране чрез ИНТЕРНЕТ. През ноември ще имаме и уеб-страница на Ситибанк в България, която ще предлага информация за услугите ни и за валутните пазари. Чрез нея ще има достъп и до страницата на Ситикорп, част от която е и Ситибанк.

Facebook logo
Бъдете с нас и във