Банкеръ Weekly

пети опит

Ще падне ли таванът на плащанията на ръка?

S 250 3bef270d 2171 4c84 8146 3bf3162fddd6

Таванът на плащанията в брой ще бъде свален от сегашните 10 бона на 5 хил., или компромисно на 7000 лв., заяви преди дни премиерът Бойко Борисов. Той обяви, че с финансовия министър Владислав Горанов е успял да привлече подкрепата на вицето и съпредседател на "Обединени патриоти"  Валери Симеонов за намаляване на разплащанията в брой.

Тук трябва да припомним, че това е четвъртият опит за орязване на максимално разрешената сума за плащания на ръка. Последният спорен проектозакон за ограничаване на кеш плащанията претърпя крах миналото лято. Той беше приет на първо четене от парламента и... дотам. В него бе записано, че от 1 август миналата година  летвата за плащане кеш трябва да падне на 5000 лева. От 1 януари 2018 г. сумата трябваше да стане 3000 лв., а от 1 януари 2019 г. - 1000 лева. За това настояваше финансовото министерство, което силно разчита на тази мярка в борбата си срещу сивия сектор.

За и против плащането кеш или безналично може и има всякакви мнения. Но едно е безспорно - ако се приложи цивилизационният критерий, целевата ориентация към бъдещето, кешът ще намалява непрекъснато. Удобството и сигурността на безналичните плащания е безспорно, стига да се спазват някои елементарни правила.

Показателно е, че 60% от българите са убедени, че използването на електронни разплащания и намаляването на употребата на пари в брой ще ограничат сивата икономика - показва го и проучване на Мастеркард. Над 80% от анкетираните обаче смятат, че във всички търговски обекти трябва да има ПОС терминали.

Така че от гледна точка на бъдещето май няма какво да коментираме. Но мненията, съображенията и грубият лобизъм са интересни.

Мярката предизвиква ожесточени спорове. Например Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) отбелязва, че понижаване на тавана за разплащанията може да доведе до административни затруднения и до по-високи разходи за малкия бизнес. При последните обсъждания те поискаха прагът да падне на 5 хил. лв. и да се запази поне година, за да може да се оцени ефектът от промяната. Едва след това да се решава дали кешът да се свива още, или не.

"Разплащанията в брой за две години да бъдат ограничени до 1000 лева. Няма такава практика в Европа. Това няма да подпомогне и няма да ограничи сивата икономика и всички ние добре го знаем", извиси глас червеният икономически ас Георги Търновалийски. Той смята, че през последните години банките печелят основно от такси и комисиони - за откриване на банкови сметки, от такси за обслужване, от такси за поддържане на банковата сметка, за закриването й. "Сега ще се наложат и такси за ПОС-терминали по малките магазини, ако позволим това да се случи", отбеляза депутатът. Подобна рестрикция ще доведе до нови, немалки и ненужни разходи за малкия и средния бизнес, а и за хората, предупреди той.

Както винаги, в тези случаи масовото обяснение е, че подготвяните промени са резултат от груб лобизъм на банките. А те по принцип допускат такъв. Те единствени имали интерес банкнотите да не се "разхождат" като свободни кокошки, а да ги приберат при тях, за да им снасят такси.

 "Това се прави в услуга на няколко банки, които ще останат и ще циментират единния съюз между олигархия, властващи политици, банки и силови структури. Ние сме вече в нова фаза на общественото развитие - проолигархичен политически режим, възпроизвеждащ властта си чрез формално демократични процедури". Тези гениални догадки споделя проф. Николай Слатински.

Банките обаче нямат пряко отношение към този законопроект, но определено той е стъпка в правилната посока към изсветляването на икономиката. Истината е, че всъщност банките печелят изключително много от кешовите плащания, защото безналичните плащания са много по-евтини. Всъщност ако идеята на правителството бъде приета от парламента, това ще окаже влияние и върху приходите на банките от такси, но не в положителна посока, напротив - постъпленията им ще намалеят.

На това обръщат внимание редица анализатори. "Сега сме свидетели - в последните десетина години - на сериозни ограничения за плащанията в брой не само в България", каза  Стефан Христов от фондация "Граждани без бюрокрацията". Eкспертът обясни, че самото поддържане на кеш е по-скъпо за банките, тъй като има сериозни изисквания за сигурността в преноса, а и на касите. У нас се наблюдава и тенденция хората по-често да се разплащат чрез картите си, а не да получават заплатата си в тях, но да я теглят от банкомата, за да се разплащат в брой.

Август е и да се гадае какво ще се случи в парламента наесен е наивно. Увереността на премиера за подкрепа в Голямата коалиция изглежда логична, но не бива да се забравя, че преди броени месеци "Обединени патриоти" твърдо застанаха зад тезата, че прагът от 10 хил. лв. за плащанията в брой трябва да се запази.

Депутатите от ДПС са твърдо против намаляването на прага за кеша. "Свиването на обема на кешовите разплащания ще удари дребния бизнес и туристите. В Европа можеш да носиш кеш до 10 000 евро, а за разплащания в брой прагът е 2-3-4 хил. евро, различно е. "Това коментира специално за "БАНКЕРЪ" Йордан Цонев,  заместник-председателят на парламентарната група на ДПС. Според него подобна ограничителна мярка би била полезна за банките и за фиска, но от гледна точка на гражданите ще из създаде редица неудобства.

"В БСП не сме коментирали проблема за намаляване на прага на разплащанията в брой, но мисля, че България има доста по-сериозни финансови и фискални проблеми, за да се занимаваме с глупости." Това пък коментира за "БАНКЕРЪ" депутатът от БСП Петър Кънев, председател на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм.

В парламентарната група на ГЕРБ също няма единомислие. Според депутата от ГЕРБ Валентин Николов прекалена ниски граници за кешови разплащания на практика представляват "лишаване от индивидуална свобода". Николов смята, че е заплашено правото на човек да избира дали да плаща с кредитна карта, на гише в банка, или на ръка, дали да има, или не сметка в банка.

Дали тази мярка ще постигне ефекта на намаляване на сивата икономика? Не смятам, заяви Николов. Депутатът обясни, че сегашният лимит - до 10 000 лв., е приемлив, защото 80% от българите изобщо не разполагат с такива суми в брой. Според Николов и сега администрацията имала достатъчен инструментариум, за да се бори със сивата икономика.

По света и у нас

Държави без лимит за плащания в кеш: Германия, Малта, Унгария, Кипър, Финландия, Естония, Словения, Исландия, Австрия, Литва, Дания, Великобритания, Швеция.

Страни с  висок лимит: Франция - 15 000 евро за потребители, Словакия - 15 000 евро, Чехия - 14 000 евро на ден, Испания - 2500 евро за резиденти и 15 000 евро за нерезиденти, Белгия - 5000 евро.

Държави с нисък праг на допустими плащания в кеш: Португалия - 1000 евро, Гърция - 1500 евро.

България - 5000 евро (засега).

 

По околовръстното

При сделки с имоти, ако договорената цена е 10 000 лв. и нагоре, всичко се плаща единствено по банков път. Но и тази строга разпоредба се заобикаля по Околовръстното. 

Да, законът задължава сделките да се изповядват на реалната стойност, но масовата практика е в нотариалния акт да се вписва по-ниска от реалната цена. Ако някой клиент може да спести, било то и малка част от страничните разходи за сделка, той със сигурност го прави. Най-често използваният вариант е страните пред нотариус да обявяват ниска цена, а разликата се разменя тайно, без за нея да се сключва какъвто и да било договор. Често използван вариант по думите на нотариусите е в нотариалния акт да се записва само част от сумата, а отделно се изготвя т.нар. контралетър - обратно писмо. В него се отбелязват действителната цена на сделката, както и други скрити при изповядването факти. Обратното писмо служи за разписка, ако е добре изготвено, и може да послужи като доказателство при евентуален съдебен спор.

Не е рядкост и банките доброволно да стават част от скриването на реалната сума по сделките с имоти. Често се случва да се отпускат ипотечни кредити, при които близо половината от сумата се отпуска под формата на ипотечен заем, а останалата - като заем за ремонт. По този начин дори и покупката да е финансирана с банков заем, няма проблем сделката да се изповяда на по-ниска цена.

От друга страна, минаването през банка не е проблем, защото - дори да няма произход на средствата, лесно може да се вземе финансиране срещу наличния кеш.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във