Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЩЕ ОЦЕЛЕЕ ЛИ И ТОЗИ ПЪТ БАНКЕР № 1 НА ПОЛША?

Ако си посегнал да се здрависаш с него, трябва добре да внимаваш да не ти отхапе ръката, казват за Богуслав Кот полските банкери. И наистина, Кот е несъмнено най-настървеният играч на финансовия пазар в Полша. Той е единственият поляк, успял да запази президентския си пост в създадената преди 16 години от него самия банка (първоначалното й име бе BIG-Bank, сега - Millenium Bank). Безспорно е, че Кот устоява на всички изпитания най-вече заради тесните си връзки с най-важните персони в страната. Твърде е възможно обаче при сегашния скандал с приватизацията на ПЗУ (PZU, полското съответствие на ДЗИ) да не излезе сух от водата.За момента всичко зависи от това, дали парламентарната комисия за разследване на тази приватизационна сделка ще открие доказателства, че банката на Кот е изкупила акциите на PZU с парите на... самата PZU. Ако това стане, близостта му с хората от голямото добрутро вече може и да не му помогне. Точно такива доказателства търсеха тайните служби, когато неотдавна извършиха обиск в дома на банкера.Кот си отреждазаплата от 400 хил. злоти месечно(над 180 хил. лв.), но няма навика да демонстрира богатството си. Той дори осуети включването си в списъка на стоте най-богати поляци, макар и да заслужава челно място в него. За личния му живот поляците знаят малко. Женен е, има дъщеря и син. Хоби: класическа музика и ветроходство. Почива заедно със семейството си на Мазурските езера, но не притежава дори скромна яхта. Което, разбира се, никак не му пречи да шие костюмите си при хайлафен шивач в Лондон.Преди с Кот да се заемат тайните служби, прокуратурата и парламентарната комисия по приватизацията на PZU, банкерът излезе чист от корупционния скандал с кинопродуцента Лев Ривин, който предизвика големи трусове в лявото политическо пространство, в това число и падането на червения премиер Лешек Милер (2004 г.).Впрочем във финансовите кръгове не без основания смятат Богуслав Кот за банкер на посткомунистическата левица. Неговото могъщество се създава именно по тази линия. Кот основава първата частна банка в Полша на 7 юни 1989 г. - само три дни след изборния триумф на Солидарност. Създаването на банката е важна част от общия процес по овладяване на националното богатство от номенклатурата. Около 98% от началния й капитал са набрани от държавните гиганти PZU, застрахователното дружество Варта, Полските пощи, звукозаписния монопол Универсал. Останалите 2%са изкупени от шефовете на същите фирми, както и от някои леви политици. Сред тях са сегашният президент Александър Квашневски, тогавашният премиер Мечислав Раковски, следващият премиер Лешек Милер, скандалният министър на информацията Йежи Урбан и др. В създаването на банката всъщност участват онези функционери на залязващата компартия, които имат най-добри стопански и политически перспективи при новия обществен строй.Не е ясно защо техният избор пада на Богуслав Кот. Четиридесетгодишният тогава Кот няма никакъв опит в банковото дело. По образование той е икономист, започва кариерата си през 70-те години на миналия век - като младши счетоводител в мебелната фабрика в град Олщин. Много скоро обаче е назначен във външнотърговския отдел на финансовото министерство, където работи цели 14 години. През 1988 г. Александър Квашневски, който тогава оглавява Полския олимпийски комитет, назначава Кот за главен финансист на организацията. Две-три години по-късно в банковите среди вече наричат Котличния банкер на господин президентаА това е вярно и в буквалния смисъл на думата - Квашневски действително държи спестяванията си в банката на Кот. Между другото: тъкмо издадената от BIG-Bank кредитната карта VISA бе едно от главните доказателства пред съда, че Квашневски не е бил на почивка заедно с руския агент Владимир Алганов. В противен случай полският президент вероятно щеше да падне от власт още при първия си мандат.Когато през 1992 г. BIG-Bank банк излиза първа на варшавската борса, полските финансисти без заобикалки заявяват, че това е банката на тъмните интереси. Кот обаче знае какво да им отговори. Не е работа на една банка да се задълбава в морала на своите клиенти. Тя само предлага услуги - както например правят таксиджиите. Не можем да се сърдим на шофьора на таксито, че е качил в колата и някой бандит.Мениджърът Яцек Меркел също не е съгласен, че шефът на BIG-Bank дължи успехите си само на големите си връзки. Той се сближава с Кот още по времето, когато двамата заседават заедно в надзорния съвет на музикалния монопол Универсал и добре познава неговите действия. Възможността на номенклатурата да оперира с държавна собственост наистина бе предимство, казва Меркел. Но това не беше достатъчно. Навремето всички външнотърговски централи бяха бъкани с апаратчици. Ала всички те фалираха една след друга, докато в същото време Кот постигаше успех след успех. И това е така, защото той бе един от малцината, които разбраха, че трябва бързо да се приспособят към новите условия. Именно затова той стана номер едно в банковия бранш.Кот е първият финансист, който започва да изкупува други банки. През 1992 г. той слага ръка на Банката за развитие в големия град Лодз. Отново Кот пръв издава кредитни и дебитни карти, създава разплащателния център Полкард, въвежда лизинга и започва да рекламира банката си по телевизията. И скоро се случва невероятното -малката BIG-Bank поглъща голямата Гданска банкаЗа тази сделка сред банкерите кръжат какви ли не легенди. Според една от тях Кот изкупил Гданската банка с кредит, който изплатил със собствените й пари.Дали това е точно така, никой не се наема да каже със сигурност. Във всеки случай няма никакво съмнение, че Кот не е особено придирчив към методите, с които си служи. Не бива да забравяме, че в бизнеса няма място за сантименти, казва Януш Левандовски, бивш министър на приватизацията. - А и Кот съвсем не е от хората, които ще помогнат някому ей така - заради едното приятелство.Точно така постъпва Кот през 1996 г., когато забива нож в гърба на стария си партньор, президента на Универсал Дариуш Пшивечерски. Щом Универсал изпада във финансови затруднения, Кот незабавно разпродава всички акции, като оставя Пшивечерски на сухо. Без да изпитва никакви угризения на съвестта, че години наред е печелил отлично от сделките на Универсал и че именно Пшивечерски е подпомогнал създаването на BIG-Bank и дори е плащал наемите й за офиси.Кот впрочем умее не само да напада, но и да се отбранява. В това се убеждават на собствен гръб и някогашните му партньори Гжегож Вечежак и Владислав Ямрожи, бивши шефове на застрахователя PZU. През януари 2000 г. двамата се опитват да свалят Кот от президентското му място, като разчитат на помощта на Дойче Банк.Кот обаче отдавна е наясно, че Дойче Банк се готви да го погълне. Ето защо той своевременно търси в Европа стратегически партньор и го намира в лицето на португалската Банко комерсиал (Banco Commercial) - впоследствие португалците ще свършат много работа и в приватизацията на PZU.И така, на януарското събрание на акционерите от 2000 г. Ямрожи и Вечежак, подкрепени от привържениците на Дойче Банк, прокарват решение за освобождаване на Кот и на надзорния съвет на BIG-Bank. Мнозина вече мислят, че това е неговият край. Нолисицата Кот светкавично контраатакуваЗапочва най-голямата спасителна операция в полското банково дело. Още по време на общото събрание министърът на финансите Емил Вонсач се обажда двукратно на превратаджията Вечежак и му нарежда да направи всичко възможно, за да спаси Кот. Веднага след това е подета невероятна кампания в негова защита (включително с протести на граждани, облечени в раирани дрехи на концлагеристи от Освенцим, които скандират лозунги пред фашистката Дойче Банк). Според Вечежак винаги, когато има проблеми, Кот звъни на свой човек в канцеларията на Квашневски. Всеки такъв телефон, твърди той пред парламентарната комисия, предизвиква лавина от противодействия на всевъзможни равнища.Точно това става и в началото на 2000 година. Ръководството на Варшавската борса спира котировките на банката на Кот, което осуетява възможността Дойче Банк да изкупи акциите на BIG-Bank, притежавани от PZU. От срещата в Давос се връща по тревога Марек Белка, тогава съветник на президента, а днес премиер. Александър Квашневски пък прави изявления за медиите, че е много обезпокоен от създалата се ситуация.В крайна сметка Кот постига своето. Шефовете на PZU Вечежак и Ямрожи са отстранени от постовете им. А през февруари същата година съдът се произнася, че свалянето на Кот е било незаконосъобразно.Както изглежда, най-големия си успех Богуслав Кот постига на 4 октомври 2001 година. На тази дата министърът на финансите подписва договор за продажба на 21% от акциите на PZU на консорциума Еуреко-БИГ банк. Цялата операция е замислена от Кот, който знае, че това е пътят да установи контрол над застрахователя PZU. Както колегите си на Запад, и полякът се стреми да осигури на клиентите си комплексно обслужване - и банково, и застрахователно едновременно.Ала именно това е и сделката, която води до сегашните неприятности на Кот. В края на миналата година в полския Сейм са изнесени данни, че банкерът е купил акциите на ПЗУ с парите на самата PZU. Във връзка с това депутатите създават комисия за разследване на сделката, намесват се и правоохранителните органи. Медиите, разбира се, също правят своето. Не ще и съмнение, че ако обвиненията бъдат доказани, вече никой няма да подаде ръка на Кот. И то не от страх, че ще му я отхапе. Просто такива са законите на бизнеса, по които е действал самият Кот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във