Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЩЕ ДЪРПАТ УШИТЕ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ... КАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО

Идеите да се затегнат законовите санкции срещу недобросъвестните длъжници отдавна бродят из коридорите на властта. Но дългият им път до парламентарните комисии и пленарната зала отново ни връща към пораженията от банковия колапс през кошмарните 1996 и 1997 година. Време е родните законотворци да запретнат ръкави и да разчистят батаците наведнъж, както се прави в нормалните държави, вместо по почина На година по лъжичка. В този смисъл предложенията за промени в чл.206, ал.2 от Наказателния кодекс трябва ясно да внушат на кредитополучателите, че безплатният обяд може силно да горчи. Става дума за обсебването, при което извършителят е заплашен с лишаване от свобода до шест годиниако се разпореди с вещта, служеща за обезпечаване на взетия кредит, без да се е погрижил преди това да обезпечи правата на кредитора. Ако например съпругът е получил банков кредит, като е заложил семейната кола, а после съпругата (съсобственик на тази кола) я продаде, тя рискува да получи до шест години лишаване от свобода. Естествено при условие че не се е погрижила да даде на банката някакви други гаранции. Ако въпросната съпруга обаче със съгласието на кредитора е гарантирала заема на съпруга си с ценни книжа на достатъчна стойност, няма пречка тя да се разпореди със семейния автомобил. Независимо от това, че той е бил посочен като залог при получаване на кредита.Другата предложена промяна на чл.206, ал.2 от НК засяга залагането на чужда вещАко например човек иска да получи заем и посочи като обезпечение скъп компютър, предоставен му за временно ползване или оставен на съхранение, отново рискува да се окаже на държавна издръжка за срок до шест години. Проблемът не е в това, че този компютър изобщо не може да послужи като залог за заема. Напротив, може! Но ако собственикът му е уведомен и няма нищо против. Същото важи и ако до изтичане на срока на заема кредитополучателят продължава да владее заложената вещ. Обсебването ще се смята за престъпление, ако с това действие длъжникът затрудни обезпечаването на кредитора. Такова действие е връщането на компютъра на неговия собственик или продажбата му на трето лице. Има предложение да се промени и чл.216, ал.1 от НКкато в текста се добави, че който унищожи или повреди противозаконно и своя движима или недвижима вещ, която е ипотекирал или заложил, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Ако кредитополучателят е ипотекирал жилището си, взел е заема, а после е продал вратите и прозорците, разковал е паркета или е подпалил жилището, така че пазарната цена на ипотекирания имот силно е паднала, той ще се окаже под ударите на чл.216, ал.1. Ако, разбира се, измененията в Наказателния кодекс бъдат гласувани и влязат в сила. А това, според вносителите, би трябвало да стане на 1 април 2002 година.Доста повече са предложенията за промени в Гражданскопроцесуалния кодексОбщото между всички тях е, че са фокусирани около ахилесовата пета на българското гражданско процесуално право - изпълнителното производство. Така в чл.237 от ГПК, където са изброени актовете, които подлежат на принудително изпълнение, ще бъде добавена още една буква - извлеченията от Регистъра на особените залози да послужат като основание за издаване на изпълнителен лист и за започване на изпълнителното производство. Съгласно закона за особените залози този регистър е към Министерството на правосъдието и е публичен. Това означава, че всеки гражданин може да поиска справка или издаване на удостоверение за някакво обстоятелство, вписано в него. Според предложените изменения, ако една фирма закупи например френска поточна линия за хляб на лизинг или чрез банков кредит, тя може да заложи самата поточна линия. В този случай фирмата е длъжна да впише линията в централния регистър за особените залози. Ако в уговорения срок дългът не е изплатен, само въз основа на вписването, кредиторите ще могат да извадят изпълнителен лист и да започнат принудителното изпълнение. Не е ясно обаче защо в предложените изменения е отпаднало изискването изпълнителният лист да бъде подписан от районния съдия или от председателя на окръжния съд. В сегашната редакция на чл.246 от ГПК този подпис има удостоверително значение и предполага, че основанията за издаването на изпълнителния лист са проверени от компетентен орган.Важно изменение е предложено и в чл. 348 от ГПК. То засяга възможността длъжникът и кредиторите му да се споразумеят, преди вещта да е продадена. В сегашните разпоредби последният срок, в който длъжникът може да си запази вещта или имота, които са изнесени за публична продан, е самият ден на продажбата. Ако например апартаментът на гражданина Петров е обявен за публична продан, според сега действащите разпоредби потенциалните купувачи могат да вписват своите предложения в наддавателния лист при съдия-изпълнителя в рамките на един месец. След като изтече срокът, този, който е дал най-много, разполага с още пет дни, за да внесе цялата сума и едва тогава става собственик на апартамента. През тези допълнителни пет дни обаче, ако длъжникът Петров внесе на своите кредитори 20% от сумата, която дължи, и се задължи писмено да внася на всеки три месеца по 10% от дължимия остатък, той ще може да запази апартамента си. Ако измененията в чл.348 на ГПК бъдат гласувани, длъжникът ще може се възползва от описаната процедура само при условие, че внесе тези първоначални 20% от сумата най-късно до деня, предхождащ крайния срок на наддаването. Тоест би разполагал с поне шест дни по-малко, отколкото сега. Освен това, пак според предложените промени, щом длъжникът е търговско дружество или друго лице, извършващо търговия, може да се възползва от описаната процедура, в случай че внесе 50% от дълга си в указания срок и през всеки следващ месец внася по 10 на сто от него.За да се гарантират по-добре вземанията на кредиторите, се предлага и нов член - 360а. Той гласи, че могат да се продават принудително и още необрани плодове. Те трябва да се опишат поне четири седмици преди традиционното време за събирането им. Тоест, ако един земеделски стопанин има картофена нива или ябълкова градина, съдия-изпълнителят ще може да опише картофите и ябълките и щом узреят да ги продаде. Как точно ще съвмести професионалните с търговските и прочие комерсиални функции този съдия-изпълнител, законодателят не казва. Но звучи абсурдно и нелепо.В предложените по-нататък изменения на чл.367, ал.4 се предвижда необраните насаждения и плодове да бъдат продадени не по-рано от една седмица преди времето за брането им. А какво ще стане при условие, че не се намери купувач? Ако все пак реколтата може да бъде продадена, като узрее, възниква въпросът кой ще я събере и ще плати за транспортирането й до пазара или борсата? Може ли да бъде принуден самият длъжник да направи това? Или ще се наложи съдия-изпълнителят да се преквалифицира в търговец на плодове и зеленчуци? Иначе казано, от целия този чл. 360а и да излезе нещо, ще е ядове за всички по веригата.Интересни са предлаганите изменения в чл.370 от ГПК. Според тях в бъдеще съдия-изпълнителят ще се проявява и като спикер, защото публичната продан на движими вещи ще се извършва с явно наддаване. В момента всеки потенциален купувач записва своето предложение в наддавателен лист и се подписва срещу него. Ако измененията бъдат приети, съдия-изпълнителят ще обявява цената три пъти. Щом някой от участниците в търга даде знак, че приема, се обявява следваща по-висока цена и тъй нататък. Доста по-подробни са предложените промени на ГПК относно принудителното изпълнение върху ценни книги и дялове от дружества.В чл. 398 от ГПК, който сега съдържа само една алинея, се предвижда да бъдат вписани още два текста. Налагането на запор върху наличните ценни книжа ще става чрез опис, изземване и влагане в банка от съдия-изпълнител. Доста по-сложна ще е процедурата по налагане на запор върху безналичните ценни книжа. В предложения нов чл.398а се предвижда съдия-изпълнителят да уведомява освен дружеството и Централния депозитар, който от своя страна трябва да извести съответния регулиран пазар за наложения запор. Ако пък става дума за държавни ценни книжа, известие ще се изпраща и до лицето, което води регистъра на държавните ценни книжа. Централният депозитар и лицето, водещо регистъра на държавните ценни книжа, ще са задължени в тридневен срок да съобщят на съдия-изпълнителя какви други ценни книжа притежава длъжникът и дали върху тях вече има наложени запори.Особен е режимът, който ще се въведе с новия чл.398б от ГПК. Според него запорът върху дял на събирателно дружество, командитно дружество и ООД ще става чрез изпращане на известие до окръжния съд по регистрация на дружеството и вписване в Търговския регистър. Ако длъжникът е неограничено отговорен съдружник, съдия-изпълнителят ще може да овласти взискателя да поиска прекратяване на дружеството по изискванията на Търговския закон. Ако съдружникът е ограничено отговорен, съдия-изпълнителят ще има право да овласти взискателя да поиска прекратяване участието на длъжника в дружеството. Какъв ще е ефектът, ако това дружество е декапитализирано - ще се досети всеки. Ясно е, че предлаганите промени целят да се облекчи положението на кредиторите, но те не предлагат решение за трудноподвижната съдебна система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във