Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЩАСТЛИВИТЕ ФИНАНСОВИ БРАКОВЕ С ЮЖНА КРЪВ

Малко държави изглеждат подходящи за успешни брачни съюзи между банки и застрахователи. Съвместният им бизнес процъфтява в Италия и Испания, и върви добре във Франция и държавите от Бенелюкс. Тези бракове обаче никога не са имали успех във Великобритания - най-големия застрахователен пазар в Европа. А в Германия водят твърде посредствено съществуване, макар че най-голямата местна застрахователна компания Алианц (Allianz) не е загубила надежда да оправи нещата след покупката на Дрезднер банк (Dresdner Bank) през 2001 година. Швейцарската Креди Суис груп (Credit Suisse Group) трябваше да налее милиарди швейцарски франкове в застрахователното си поделение Уинтъртур (Winterthur). А в САЩ комбинацията между банки и застрахователи изобщо не вирее, отчасти и поради нормативни ограничения.На теория едновременната продажба на банкови и застрахователни продукти би трябвало да понижава разходите, да стимулира дейността и да носи по-високи оперативни приходи. Кредитните институции прибират допълнителни комисиони от предлагането на полици в клоновете си, а застрахователите печелят от по-големия обем дейност. Затова трудно може да се даде обоснован отговор, защо съюзът им дава добри резултати само на определени места, и най-вече в Италия и Испания.Една от версиите е, че в икономиките на двете държави има някои общи черти. В Италия и Испания, и до известна степен във Франция и държавите от Бенелюкс, местните банки са могъщи и имат прекалено много банкови клонове, трудовите закони са безкомпромисни, а застрахователните продукти са прости. Частните пенсионни осигуровки са рядкост в континентална Европа (изключение е Холандия), докато във Великобритания и САЩ те са по-развити, потребителите имат по-висока финансова култура, а работодателите могат по-лесно да освобождават и да наемат работна ръка. В Испания и Италия съюзите между банки и застрахователи получиха голяма популярност през последното десетилетие, когато кредитните институции реализираха добри печалби от продажбата на животозастрахователни полици. Доминго Суграньес - главен изпълнителен директор на най-голямата испанска застрахователна компания Мапфре (Mapfre), твърди, че най-мощните местни банки дълго са пренебрегвали застрахователните си поделения преди да започнат да ги обновяват. Мапфре се съюзи с втората по големина спестовна банка на Испания Каха Мадрид (Caja Madrid) през 2000 г., за да се конкурира по-ефективно с най-сериозната си местна съперница от бранша - компанията Кайфор (CaiFor). Тя е основана през 1992 г. като съвместно дружество между каталонска спестовна банка и белгийско-холандската финансова групировка Фортис (Fortis). За всички застрахователи, които искат да навлязат в Испания, мощните локални спестовни банки са идеални партньори. Те са под контрола на местните власти и депозанти. В Италия еквивалентните институции са регионалните банки, контролирани от благотворителни фондации, в чиито бордове участват местни политици. Английският застраховател Авива (Аviva) е подписал пет договора за продажба на услугите си чрез спестовни банки в Испания и четири с регионални кредитни институции в Италия. През последната седмица на юли Авива подсили италианския си джойнт-венчър Камършъл юниън вита (Commercial Union Vita) с водещата финансовокредитна институция Уникредито (Unicredito), като купи италианското животозастрахователно поделение на холандската Ай Ен Джи груп (ING Group).Освен важното място, което заемат в локалните общности, банките се оказват и много находчиви при предлагането на взаимно обвързани продукти на домакинствата, като например ипотечен кредит и имуществена застраховка. В Испания потребителите имат високо доверие в обслужващите ги кредитни институции и са склонни да купуват различни услуги от тях. Същото се отнася и за Италия, където хората нямат доверие в застрахователните агенти. В други държави клиентите предпочитат брокери. Съюзите между банки и застрахователни компании са най-ефективни в областта на животозастраховането. Те държат над две трети от този бизнес и в Италия, и в Испания. В Италия например делът на кредитните институции на животозастрахователния пазар се е утроил от 1995 г. насам. За да подсилят съвместната си дейност, водещият италиански застраховател Алеанца асикурациони (Alleanza Assicurazioni) - част от групировката Дженерали (Generali) - и една от най-големите местни банки Интеса (Banca Intesa), създадоха през юни Интеса вита (Intesa Vita). Това е нова компания, която обединява всичките им операции в областта на банково-застрахователното дело. Риунионе Адриатика ди секурита (Riunione Adriatica di Securita) - поделение на Алианц, регистрирано в Триест, има съвместни структури с три банки - Уникредито (UniCredito), Монте дей Паски ди Сиена (Monte dei Paschi di Siena) и Санпаоло ИМИ (Sanpaolo IMI). Застрахователят Торо (Toro) пък, който автомобилният гигант Фиат продаде неотдавна на издателската групировка Де Агостини (De Agostini), е обвързан с местната банка Капиталиа (Capitalia). От гледна точка на печалбите, съвместните дружества между кредитни институции и застрахователни компании облагодетелстват по-скоро банките. Те прибират голям дял от комисионите за продажба на застрахователните продукти, докато цялата работа по издаването им пада върху застрахователите. В момента, въпреки че им липсва опит, банковите служители се справят добре с реализацията на полици, вероятно защото са доста по-прости от тези, които се предлагат в други държави. Нещата ще се променят, когато Италия и Испания направят структурни реформи и прехвърлят основната част от пенсионните осигуровки на частния сектор. Когато пенсионният пазар понатрупа възраст, банково-застрахователните структури може и да не се окажат достатъчно конкурентни, в сравнение със специализираните животозастрахователи. Но тъй като в Испания и Италия те не са обединени, а партньорски структури, разводите им няма да представляват проблем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във