Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ШЕСТДЕСЕТ И ЕДИН БЪЛГАРИ СА ВЗЕЛИ ЗАЕМИ НАД 500 ХИЛ. ЛЕВА

Близо 878 хил. броя кредити за граждани и домакинства са отпуснали българските банки до края на март 2003-а, показва статистиката на БНБ. Излиза, че всеки четвърти трудоспособен човек (според данни на Националния статистически институт, работоспособните българи са 3 237 000) у нас е длъжник на банките. Ако вземем за база гражданите, които не са безработни - те са 2 780 000 души, се получава, че почти всеки трети работещ българин е взел заем. Според статистиката на БНБ, преобладаващата част от кредитите - 780 хил. броя, са в размер до 5000 лева. Ако трябва да сме точни, средният им размер е 1400 лв., а срокът, за който те са взети, е до пет години. Тези данни навяват на мисълта, че потенциалът на банките да отпускат заеми за гражданите ще бъде изчерпан не по-късно от края на 2004-а. Не за друго, а тъй като няма да останат достатъчно платежоспособни българи, които да не са задлъжнели. Да не говорим, че много от сегашните кредитополучатели са и поръчители по най-малко един потребителски заем. Преди време членът на УС на Банка ДСК Виолина Маринова уж на шега заяви, че почти всички граждани на България са станали свързани помежду си лица заради това, че си поръчителстват един на друг при вземането на кредити. Шегата си е шега, но това е много сериозен проблем, тъй като поръчителството формира скрита задлъжнялосткоято при неблагоприятно развитие на икономиката - или увеличаване на безработицата, ще излезе наяве с гръм и трясък. Опасността се засилва и от факта, че в момента не съществува единна система във финансовия сектор, която да води статистика за това, кой човек, колко поръчителства е дал. Такива данни липсват дори в единния кредитен регистър, който се поддържа при БНБ. От 1 юни 2004-а в него се отчитат всички отпуснати заеми, независимо от размера им, но не се събират данни за това, кои точно лица са поръчителите по потребителските заеми. Излиза, че банката няма как да провери дали кандидатът за заем не е поръчител по един или два кредита. По този начин кредитните институции не са в състояние да установят истинската задлъжнялост на отделния гражданин, за да направят точна оценка какъв риск поемат, като им отпускат заем.Статистиката на БНБ показва и още една интересна закономерност - расте броят на хората, които са получили кредити за над 500 хил. лв. като физически лица. В края на 2003-а (по-нови данни няма) те са били 61 човека. А година по-рано - през 2002 г., такива заеми са получили само 13 души.За отбелязване е фактът, че въпросните 61 човека са взели банкови кредити за общо 50.5 млн. леваили средно по 827.9 хил. лева на човек. С други думи, ако някои от тези 61 човека са теглили кредити за по 600 хил. - 700 хил., то други са взели заеми за над 1 млн. лева. Резултат на естествено любопитство е въпросът кои са тези граждани, имащи възможност да получат персонални кредити от над 1 млн. лева? Те се дават само срещу обезпечение с левов или валутен депозит или с ипотека. Е, очевидно вече има много богати граждани, които притежават недвижимости за над 1 млн. лева. Ами луксозно жилище в престижните квартали на София се продава за по 1000-1200 евро (около 2000 лв.) квадратния метър. За да отпусне на гражданин заем от 1 млн. лв., банката ще иска от него да го обезпечи с ипотека, чийто размер е минимум 120% от стойността на заема, или 1.2 млн. лева. При положение че квадратен метър луксозно жилище в престижен квартал като Лозенец струва 1000-1200 евро, цената на един апартамент от 200 квадрата ще излезе между 200 хил. и 240 хил. евро (между 400 хил. и 520 хил. лева). Сметките показват, че човек, който притежава три подобни имота, спокойно може да получат банков кредит от 1 млн. лева. По-интересното обаче е да се знае какви са доходите на лицата, обслужващи заеми за по 1 млн. лева и колко данъци са платили по тях? Ако длъжникът погасява своя кредитен милион за 20 години, месечната вноска, която той прави в банката, е над 10 900 лева. Подобен разход би трябвало да си позволява човек, чиито месечни доходи са eдин и половина до два пъти по-големи. Ако се замислим, такива заможни граждани в България не липсват. Повечето мениджъри на големи западни банки и компании у нас получават месечни възнаграждения между 15 хил. и 20 хил. лева. Някои съдружници в големи адвокатски кантори вземат за месец и по-големи суми. Точно от този калибър хора са онези 61 души, които са получили заеми над 500 хил. лева.Виж, при депозитите на физическите лица и домакинствата в банките картината не е чак толкова стряскаща. Статистиката на БНБ показва, че в края на 2003 г. 6400 души притежават влогове над 50 хил. лв. в национална и чуждестранна валута. Общият размер на тези спестявания в банките е 673.5 млн. лв. - средно по 105 200 лв. на депозит. В сравнение с персонално получените заеми сумата не е чак толкова голяма, но какви ли пари трябва да получава човек и какви данъци да плаща на държавата, за да може да си позволи да остави на персонален влог над 100 хил. лева. Впрочем това си е задачка, върху която данъчните власти могат да поумуват. По-важното обаче е друго - че от тази статистика на БНБ си личи каква бананова република е България. Спестяванията на няколко хиляди души в страната са повече от половин милиард, докато средната сума по 9.4 млн. депозита в банковата система е 90 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във