Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ШЕФОВЕТЕ НА БОРИКА ПОЛУЧИХА ЕДНОГОДИШЕН МАНДАТ

Първото общо събрание на частното дружество за картови разплащания Борика АД мина като по ноти. На 14 юни 2005 г. в столичния хотел Рила управителят на БНБ Иван Искров, новият подуправител Димитър Костов и неговият предшественик Божидар Кабакчиев, заедно с представители на 24 банки и клонове на чуждестранни кредитни институции, приеха състава на съвета на директорите на националния картов оператор и промениха устава му. На събранието, както се и очакваше, не присъстваха представители на Обединена българска банка, чиито шефове още преди седмица заявиха, че не са съгласни с предложената от БНБ структура на съвета на директорите на Борика, тъй като тя не отразявала правилно позициите на банките на картовия пазар. Изпълнителните директори на ОББ настояваха банката, която е лидер на пазара на дебитни и кредитни карти и първа създаде свой картов център, да има представител в този съвет на директорите. Това тяхно искане обаче срещна мълчалив отказот страна на останалите банки. На разширено заседание на АТБ на 10 юни те се консолидираха около предложението на БНБ, която притежава 36.34% от капитала на Борика. А то бе да бъде избран седемчленен съвет на директорите, в който да има един представител на Централната банка, трима от големите кредитни институции, сред които един от членовете задължително да представлява банките със собствени картови центрове, и двама души от малките банки. Седмият член бе изпълнителният директор на Борика Александър Матрозов, който бе посочен от БНБ като човека, който ще продължи да осъществява оперативното ръководство на картовия оператор.Изпълнителните директори на ОББ настояваха именно тяхната банка да представлява интересите на институциите със собствен картов център и бяха против това Матрозов да продължи да управлява Борика. След като стана ясно, че не могат да намерят съмишленици за тези свои искания, шефовете на ОББ се дистанцираха от структурирането на новия съвет на директорите и от вземането на решения за промени в устава на Борика.Според някои финансисти, повечето банки са решили да не подкрепят ОББтъй като се опасяват, че ако тя получи контрол над управлението на националния картов оператор, шефовете й ще насочат по-голямата част от инвестициите в дружеството не към разработването на нови продукти и услуги, а към разширяване на информационната инфраструктура, поддържаща връзката между Борика и картовите центрове на банките, които имат такива и обработват постъпващата от тях информация. Става въпрос за огромен обем данни за преводи и теглене на пари, който с всяка изминала година ще нараства все по-бързо, тъй като всички западни анализатори прогнозират рязко увеличение на картовите операции в България. А по-големият обем данни означава постоянна модернизация на компютрите, поддържащи връзката между картовите центрове на банките и Борика.Шефовете на ОББ обаче твърдят, че опасенията на колегите им са безпочвени и са породени от непознаване на спецификата на хардуера и софтуера, поддържащ картовите разплащания. Но е факт, че подобно мълчаливо противопоставяне между институциите с картови центрове и банките, които не разполагат с такива, съществува. И тъй като последните са повече (само три банки в момента разполагат със свой картов център), искането на ОББ е било игнорирано.На общото събрание на Борика бе прието предложението на АТБ да бъде избран седемчленен съвет на директорите В него влизат подуправителят на БНБ Димитър Костов, Александър Матрозов, който остава изпълнителен директор на дружеството, председателят на УС на Банка ДСК Виолина Маринова, председателят на УС на БУЛБАНК Левон Хампарцумян, изпълнителният директор на SG ЕКСПРЕСБАНК Красимир Жилов, колегата му от ЦКБ Виктор Мечкарски и изпълнителният директор на ИНВЕСТБАНК Кирил Григоров.В сравнение с първоначално предложения от БНБ състав на съвета на директорите на Борика в него има само една промяна. На срещата на АТБ на 10 юни банките се договориха в директорския борд да влезе изпълнителният директор на Ейч Ви Би Банк Биохим Мария Илиева. Условието бе, че тя ще бъде заменена от Красимир Жилов, ако бъде оповестено, че собственикът на БУЛБАНК - италианската УниКредито, сключи сделка за сливането си с германската банка Ейч Ви Би и за придобиването на дъщерната й структура Банк Аустрия, която пък притежава Ейч Ви Би Банк Биохим и ХЕБРОСБАНК. Новината, че такава сделка ще има, бе съобщена от президентите на италианската УниКредито Алесандро Профумо и на германската Ейч Ви Би Дитер Рампъл в неделя - 12 юни. Ето защо на 14 юни в действие влезе резервният вариант и за член директорския борд на Борика бе избран Красимир Жилов. Общото събрание на Борика гласува директорския борд да е с едногодишен мандаткато му възложи да изготви проект за изменение и допълнение на устава на националния картов оператор. Промените в устава трябва да уредят пропорционалния принцип на акционерното участие на търговските банки и алгоритъма за изчисляването му, както и принципите и правилата за представителност на акционерите в съвета на директорите на дружеството.Според договореностите между кредитните институции делът на всяка една банка в капитала на Борика се определя на базата на броя на извършените картови плащания и на издадените от нея дебитни и кредитни карти. Тъй като тези показатели се променят постоянно, акционерните дялове на отделните банки също би трябвало да се коригират през определен период от време. Подобен принцип се ползва и при разпределението на капитала на Банксервиз - дружеството, което поддържа междубанковите плащания в страната. При него акционерните дялове се актуализират на всеки три години. За Борика този срок вероятно ще е по-кратък - една или две години, тъй като картовият пазар се развива много по-динамично от този на междубанковите плащания.В устава ще залегне клауза, която точно да определя принципа за прехвърляне на акции от една банка на друга, чиито картови операции значително са увеличили обемите си. Вероятно това ще става срещу заплащане при определена цена. Но всички тези въпроси предстои да бъдат уточнени до края на септември. Очаква се те да бъдат гласувани на следващото общо събрание на Борика, което поне засега се предвижда за ноември 2005 година. Поставените пред съвета на директорите на националния картов оператор задачи въобще не са леки. Ще припомним, че според устава на дружеството нито един негов акционер, с изключение на БНБ, която притежава 36.34%, не може да държи пряко или косвено повече от 10% от капитала му. Това веднага постава въпроса какво ще стане със сегашните акционерни участия на БУЛБАНК, Ейч Ви Би Банк Биохим и ХЕБРОСБАНК. След обединението на УниКредито и германската Ейч Ви Би новата европейска мегабанка ще контролира и трите български кредитни институции, а те съвкупно притежават 247 броя от акциите на Борика, или 13.88% от капитала й. БУЛБАНК е собственик на 133 броя ценни книги, които са 5.32% от капитала, Ейч Ви Би Банк Биохим държи 118 броя акции, или 4.72% от капитала, а ХЕБРОСБАНК е с 96 броя ценни книги, които формират 3.84% от капитала на Борика. Излиза, че след като сделката между УниКредито и германската банка Ейч Ви Би стане факт (очаква се това да се случи до края на ноември 2005 г.) трите български кредитни институции ще трябва да продадат на останалите акционери в Борика пакет от 100 ценни книги, за да намалят общия си дял в капитала й до 10 процента. Струва си да се припомни, че всяка от 25-те банки, които в момента притежават 63.76% от националния картов оператор, закупиха от БНБ акции на дружеството по цена 3906 лв. за ценна книга при номинал от 1000 лева. И едва ли някой ще се съгласи да се раздели с част от акциите си на по-ниска цена. Всички въпроси трябва да получат отговори в предложенията за промени на устава на Борика, които ще бъдат гласувани на следващото общо събрание. Вероятно дотогава ще бъде намерен и начин за изглаждане на взаимоотношенията с ОББ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във