Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ШАНСЪТ НА БЪЛГАРИЯ Е, ЧЕ ЩЕ ВЛЕЗЕ В ЕС С ВАЛУТЕН БОРД

НЕ ОТИВАЙТЕ ЗА ДОЛАРИ НАВЪН, ТЪЙ КАТО ВЕЧЕ ГИ ИМАТЕПроф. Алфредо Канавезе, икономист, пред в.БАНКЕРЪКаре: Проф Алфредо Канавезе е роден на 24 май 1945 г. в столицата на Аржентина Буенос Айрес. Дълго време преподава макроикономика в Държавния университет на Буенос Айрес, след което се премества в частния университет Торкуато ди Тейа. Член е на Националната академия за икономически науки на Аржентина. Консултирал е правителството на латиноамериканската държава при въвеждането на Валутния борд през 1991 година. В научните среди го смятат за един от капацитетите в тази сфера. Женен е. Има две деца. И определя себе си като щастлив човек.Г-н Канавезе, с какви макроикономически трудности се сблъскват страните, намиращи се във валутен борд?- Валутният борд ни връща към правилата на златния стандарт (бел. ред. - при него валутата на една държава е обезпечена със злато или с други благородни метали). Предназначението му е да се въведе стабилна монетарна политика, която от своя страна трябва да бъде подкрепена от разумна фискална политика. Това е главната задача при валутен борд. Ще споделя с вас опита на Аржентина, тъй като него познавам най-добре. Когато една държава въведе валутен борд, тя всъщност започва да изпълнява една цялостна програма, която е получила популярност под названието структурни реформи. Нейната същност е създаването на по-либерализиран местен пазар, отваряне на икономиката за външни инвеститори и насърчаване на конкуренцията в частния сектор. Винаги съм казвал, че валутният борд не е най-доброто решение на проблемите. Но, понякога е трудно да се предприемат други стъпки. В случая с Аржентина, преди да въведем валутния борд през 1991 г., ние преминахме през две хиперинфлации. Съществуваше риск разплащанията в страната да започнат да се извършват изцяло в долари, тъй като ние използваме долара паралелно с националната ни валута.Задачата на валутния борд бе да убеди аржентинците, че да имат песос в джоба си е същото нещо като да имат долари, тъй като всички искаха да притежават долари, а не песос. Все едно им казваш - добре, дай ми доларите си, аз ще ти ги пазя, а ще ти дам в замяна песос, чиито надписи са на испански и можеш да разбереш какво пише на тях, а когато си поискаш обратно доларите, ще ти ги върна. По този начин валутният борд в Аржентина работи успешно дълги години. Но правителството не проведе докрай структурните реформи и не съблюдаваше строга фискална дисциплина. Заради това държавата натрупа големи задължения, което доведе до рухването на валутния борд в страната в началото на 2002 година.Ако Аржентина бе приела долара като официална валута, това щеше ли да запази валутния борд?- Не мисля, защото ако доларът е дори вашата национална валута, това не пречи да натрупате огромни дългове, които в един момент няма да можете да обслужите. А основният проблем на Аржентина беше задлъжнялостта на правителството. Така че доларизацията не би могла да реши негови проблеми. Задлъжнялостта на правителството или на местните власти в Аржентина бе в основата на проблема?- И на двете - и на централното правителство, и на провинциите. Накратко казано, мисля, че това, което дръпна спусъка на проблемите, бе, че Аржентина не можеше да рефинансира външния си дълг, по който плащаше годишни лихви от 15 процента. Това са много високи лихви за емитираните от Аржентина държавни облигации в чуждестранна валута. Правителството предложи на местните търговски банки да купуват държавни облигации и те започнаха да правят това с депозитите на клиентите си, а хората си казаха: Добре, ако от чужбина не искат да дават пари назаем на правителството, тъй като се опасяват, че то не може да ги върне, а банките притежават държавни облигации, то те няма да могат да ни върнат парите. Това породи недоверие в банковата система на Аржентина и подрина стабилността й. Там се крият и причините за проблемите в моята страна. Вие в България обаче едва ли ще се сблъскате с тях, тъй като очаквате да ви приемат в ЕС след около две и половина години. Държа да подчертая, че сте взели едно разумно решение, защото от валутен борд ще се присъедините директно към Европейския валутен съюз и ще въведете като официална парична единица еврото, към което сега е привързана националната ви валута. Пред Аржентина няма подобна добра перспектива, тъй като страната ми не може да разчита, че ще бъде приета в ЕС или в САЩ или от някоя друга световна икономическа сила.Когато една държава е във валутен борд и има голям дефицит по текущата сметка, как тя би могла да реши този проблем?- Зависи от това какви са причините за този дефицит. В началото, след въвеждането на валутния борд, е съвсем естествено да има дефицит по текущата сметка, тъй като със стабилизирането на икономиката започва приток на капитали. Ако тези парични потоци се използват за внос на машини, съоръжения и оборудване, с които впоследствие ще се произвеждат конкурентоспособни стоки, дефицитът по текущата сметка не е проблем. Но ако с тези пари се купуват предимно потребителски стоки, страната няма да може да преодолее дефицита по текущата сметка. Нещо повече, така тя ще увеличи външната си задлъжнялост и ще стигне до положението, при което възникнаха проблемите в Аржентина.В България казват, че голяма част от дефицита по текущата сметка се дължи на потребителските кредити и от БНБ се очаква да предприеме мерки за ограничаване на заемите за граждани. Според вас това правилно ли е?- Да, ако БНБ подозира, че парите отиват за стоки за потребление, е добре да направи опит за ограничаване на този вид кредитиране. А в Аржентина имахте ли проблем с бързия ръст на потребителските кредити?- При нас проблемът не беше с потребителските кредити, а с правителствения дълг. Вие имате много строга фискална политика. През първите пет години от въвеждането на валутния борд в Аржентина структурните реформи се провеждаха активно. Но след това те бяха спрени, разходите на правителството се увеличиха и дефицитът ставаше все по-голям. Това беше всъщност проблемът в Аржентина.Какви бяха възможните изходи от кризата в Аржентина?- Правителството трябваше да продължи със структурните реформи и да се опита да води по-строга фискална политика. По този начин можехме да избегнем кризата и вероятно все още бихме имали действащ валутен борд. Но това не бе направено. Така се стигна до кризата в банковата система, която много трудно можеше да бъде овладяна. Това, което направихме в Аржентина, бе в края на 2001 г. да замразим изплащането на депозитите и да разрешим прехвърлянето им, но само от една местна банка в друга, а не и изнасянето им чужбина. По този начин ограничихме и обмяната на песото срещу конвертируема валута. Сега правителството доларизира всички депозити, като по този начин казва на хората: Не отивайте за долари навън, тъй като вече ги имате. След като тази мярка вече е предприета, ако аз имах власт, бих се опитал да емитирам нови пари, които ще съществуват редом с песото. Всъщност в Аржентина вече имаме подобие на такива пари, тъй като правителството започна да емитира безлихвени държавни ценни книжа, които се използват не само за търговия на финансовия пазар, но и за плащане на държавни разходи, както и на заплатите на държавните служители. И така, аз бих предложил в Аржентина да се емитират нови пари - като втора национална валута, редом с песото. А обменният курс между двата вида пари да бъде фиксиран. С новата валута ще може да се плаща на държавните служители. С нея те ще купуват стоки на местния пазар и така тя ще навлезе в частния сектор. Тези нови пари могат да се използват дори за плащания на част от данъците. Възможно е дори на банките да се даде право да изплатят с новите пари замразените депозити на гражданите. Така тази валута ще стане търсена, доверието в нея ще се повишава и кризата ще бъде преодоляна. Но засега това е само една идея, която все още не е одобрена от официалната власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във