Банкеръ Weekly

Финансов дневник

SG ЕКСПРЕСБАНК РАЗВАЛИ ПРОКЛЯТИЕТО ПЛАМА

Нова Плама - правоприемникът на плевенската рафинерия, започна да подписва споразумения с банките си кредиторки, с които да уреди своите задължения към тях. Вестник БАНКЕРЪ научи, че в последните работни дни на 2001 г. подобен документ е бил сключен с варненската SG ЕКСПРЕСБАНК. Засега двете страни предпочитат да запазят в тайна детайлите му, но финансисти, които са надникнали малко зад завесата на тайнствеността, твърдят, че банката е готова да продаде вземането си от Нова Плама в размер на 2.7 млн. лева, ако получи за него 10% от номиналната му стойност, или 270 хил. лева. Това означава, че французите - като хора с опит, знаят колко могат да изцедят от нередовен длъжник и предпочитат малкото пред нищото.Дългът на рафинерията към базираната във Варна банка не се обслужва от края на 1996 г. и кредиторът отдавна го е отнесъл в графата загуба и го е провизирал на 100 процента. Затова парите, които ще получи от продажбата му, автоматично ще освободят заделените за провизии пари и ще бъдат отчетени като печалба. Другата възможност е SG ЕКСПРЕСБАНК да чака тридесет и две години с надеждата Плама да й върне целия дълг. Явно френските мениджъри на кредитната институция, която в края на 1999 г. бе купена от банковия гигант Сосиете Женерал, са предпочели бързо да изчистят дълговите си взаимоотношения с рафинерията, вместо да чакат още три десетилетия. Преговори за откупуване на задълженията на Нова Плама се водят с почти всички банки, които са нейни кредиторки. Още в средата на 2001 г. шефовете на рафинерията проведоха първите разговори с изпълнителните директори на Обединена българска банка - Стилиян Вътев и Радка Тончева, на която Нова Плама дължи 17 млн. лева. В процеса на преговорите двете страни са постигнали споразумение, че дългът може да бъде откупен при цена, която е равна на 10% от номиналната му стойност. Тогава шефовете на ОББ са се съгласили, че по принцип сделката може да бъде осъществена, но само при условие че на останалите банки не бъдат предложени по-изгодни условия.Първа източна международна банка също е получила предложение вземането й от рафинерията в размер на 2.4 млн. лв. да бъде откупено на цена, равна на 10% от номиналната му стойност. Подобна оферта е направена и на Йорсет Холдингс (България) ЕООД, който през лятото на 2000 г. купи фалиралата Първа частна банка и наследи от нея вземания от Нова Плама в размер на 34 млн. лева.Тепърва ще се уточняват дълговете на рафинерията към РОСЕКСИМБАНК, която през февруари 2001 г. стана собственик на активите на фалиралата МИНЕРАЛБАНК. В счетоводните книги на обявената в несъстоятелност кредитна институция плевенското предприятие фигурираше със задължения от 15 млн. щ. долара. Но още през септември 2001 г. в интервю за в. БАНКЕРЪ председателят на надзорния съвет на Нова Плама Жан Кристоф Вотрен заяви, че дълговете на рафинерията към МИНЕРАЛБАНК не надхвърлят 100 хил. лева. Открит остава и въпросът за размера на задълженията на рафинерията към фалиралата БАЛКАНБАНК. Претенциите на тази институция са за 11 млн. лв., но според собствениците на рафинерията тя й дължи само половината от споменатата сума, а останалите средства са изтекли по линия на аферата Полирубко. През 1995 г. фирмата е завлякла плевенското предприятие с 1.38 млн. щ. долара. Тя взела от него 5000 т масла, които е трябвало да продаде на украинския пазар, а получените пари да преведе на БАЛКАНБАНК и с тях да бъде погасено задължението на Плама. От цялата тази схема е осъществена само продажбата на стоката. Парите, които банката, управлявана от Иван Миронов, е трябвало да получи, са се изпарили в небитието. Очевидно е, че хората, които са ги погълнали, знаят къде са отишли. Необяснимо е обаче защо правоохранителните органи не са разкрили и до днес тази дребна далавера.През май 2000 г. собствениците на Нова Плама информират главния прокурор Никола Филчев за извършената през 1995 г. финансова машинация между БАЛКАНБАНК, Полирубко и тогавашното ръководство на рафинерията и оспорват дълга от 11 млн. лв. към фалиралата банка. Какво е станало оттук нататък с нищенето на аферата, не е ясно. Но решаването на проблема с този дълг може да се ускори, ако БАЛКАНБАНК бъде купена от РОСЕКСИМБАНК. За разлика от синдика на фалиралата банка, който не може да договаря редукция или разсрочване на вземанията й, РОСЕКСИМБАНК ще има това право. И най-вероятно мениджърите й ще предпочетат да вземат някакви пари от рафинерията веднага, вместо да водят дълги съдебни спорове и да се надяват на разсрочени плащания в рамките на 30 години. Както се казва, дотогава я камилата, я камиларят.Като най-сложни се очертават бъдещите преговори за откупуване на дълговете на рафинерията от държавата и от БИОХИМ. След като през 2001 г. съдът прехвърли на Агенцията за държавните вземания активите на ЕЛИТБАНК, ТСБанк, АГРОБИЗНЕСБАНК, Частна земеделска и инвестиционна банка и Международна банка за инвестиции и развитие, в нея попаднаха вземания от Нова Плама в размер на 60 млн. лева. Още 40 млн. лв. рафинерията дължи на бюджета по неплатени акцизи и данъци. За уреждането на тези задължения ще се водят специални разговори. Междувременно основните виновници за натрупването на този дълг - държавният директор Никола Пукалски и първите приватизатори от Евроенерджи холдинг заедно с безкрайната им плеяда от консултанти, кротко оглозгват останките от солидните суми, получени от държавната Плама. Платени синдикалисти от онова време още ръчкат в раните на потърпевшите от провала работници. Банките пак се държат неадекватно. А правителствените мъже се ослушват - никой и дума не казва за изначало обърканата приватизационна стратегия. Може би защото така е по-лесно.Най-големият кредитор на рафинерията, пред който по време на социалистическото правителство на Жан Виденов бяха ипотекирани всичките й активи, засега нехае по отношение на преговорите. И въпреки че банката има да си взема от Нова Плама 67 млн. лв., а премиерът не е Жан Виденов, а Симеон Сакскобургготски, мениджърите на БИОХИМ смятат, че предложената цена в размер на 10% от номиналната стойност на вземането е твърде ниска. Съвсем сигурно е, че новите собственици на банката, която ще се приватизира, няма да чакат 30 години, за да открият основа за водене на преговори. Мотивите на сегашните й мениджъри са, че цялата рафинерия е ипотекирана пред БИОХИМ и това прави банката привилегирован кредитор. Затова до края на октомври шефовете й смятаха, че могат да искат по-висока цена за вземането на БИОХИМ. Собствениците на рафинерията обаче атакуваха в Софийския градски съд валидността на ипотеката и случаят забуксува някъде из колелата на мудната ни съдебна система.Най-малко мениджърите на БИОХИМ ще пришпорват решаването му, тъй като банката влиза в процедура на приватизация.Мениджърите на Нова Плама пък имат по-голям шанс да се споразумеят за обратното изкупуване на дълга й с бъдещите собственици на банката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във