Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СЕДЕМТЕ ЖИВОТА НА БКК

ЛИКВИДАЦИЯТА НА КОМПАНИЯТА ЩЕ ДОНЕСЕ 390 МИЛИОНА ЕВРО НА АКЦИОНЕРИТЕ ЙБанковата консолидационна компания се подготвя да остане в историята, след като на 2 октомври 2003-а прехвърли акциите на Банка ДСК на унгарската OTP (О Ти Пи). След тази сделка БКК вече не притежава дялове в български кредитни институции. С продажбата на Банка ДСК БКК изчерпа предмета на своята дейност, каза още на 22 май 2003-а за в. БАНКЕРЪ председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Иван Искров (два дни след като консолидационната компания подписа предварителния договор за продажбата на спестовната ни институция). В края на май финансовият министър Милен Велчев, който е и председател на съвета на директорите на БКК, заяви, че парите от продажбата на Банка ДСК трябва да влязат в хазната до края на 2003 година. Четири месеца и половина след неговото изказване вече е ясно, че желанието му е практически неизпълнимо. Причината е че Министерството на финансите не може да бръкне в сметките на БКК, независимо че притежава 99.5% от капитала й, тъй като компанията е акционерно дружество, учредено по Търговския закон. Както е известно, според неговите разпоредби ликвидацията е единственият начин БКК да бъде закрита, а активите й да се разпределят между акционерите й. Решение да се открие такава процедура те ще вземат на общо събрание и то ще бъде регистрирано в Софийския градски съд, който ще назначи ликвидатори. Те пък от своя страна са длъжни да поканят всички кредитори на дружеството да предявят вземанията си. След като бъдат изплатени задълженията му, останалото имущество ще се разпредели между акционерите - според техния дял в капитала. Към това може да се пристъпи не по-рано от шест месеца след обнародването на поканата към кредиторите в Държавен вестник (такова е изискването на чл. 272 от Търговския закон).Преди да започне самата ликвидационна процедура, консолидационната компания трябва да уреди изпълнението на няколко ангажиментаТе са основно към Банк Аустрия, която през октомври 2002 г. купи БИОХИМ за 82.5 млн. евро, и към унгарската банка OTP (ОТП), която на 2 октомври 2003-а придоби акциите на Банка ДСК срещу 311 млн. евро. Неразделна част от договорите по двете сделки са гаранциите, които БКК даде на купувачите. А именно, че след като платят за придобивката си, няма да бъдат неприятно сюрпризирани от неочаквани финансови и правни проблеми. За да не се получи това, БКК откри в полза на двамата купувачи специални (ескроу) сметки, в които са блокирани суми, равняващи се на 10% от платената цена. Срокът, през който тези сметки ще са валидни, е една година. Но в момента единствено OTP се ползва от тази екстра, тъй като срокът на ескроу сметката в полза на Банк Аустрия изтече в началото на октомври 2003-а.Освен това БКК подписа с Банк Аустрия и с OTPгаранционни споразуменияс които се ангажира да покрие загубите на инвеститорите при неблагоприятни промени в българското данъчно законодателство. Споразумението с Банк Аустрия е петгодишно, а размерът на гаранцията е до 35% от платената цена. Споразумението с унгарската OTP e шестгодишно и БКК е поела ангажимент да плати на унгарците за щети, които не надхвърлят 25% от платените за Банка ДСК 311.1 млн. евро. Все още е в сила и гаранционното споразумение, подписано през юли 2000 г. с УниКредито Италиано - купувача на БУЛБАНК. То влезе в сила през ноември същата година, когато БКК прехвърли акциите си от БУЛБАНК на италианската банка и изтича след месец - през ноември 2003 година. Тези ангажименти не са пречка за ликвидацията на БККНо за да стане тя факт, е необходимо гаранциите, дадени от консолидационната компания на Банк Аустрия и на OTP, да бъдат поети от държавата. Все още обаче се дискутира под каква форма да стане това. Единият вариант е да се приеме закон, по силата на който всички дадени от БКК гаранции да се трансформират в държавни. В този случай финансовото министерство трябва да предложи своя проект за одобрение от правителството и ако го получи, той да бъде гласуван от Народното събрание. Този подход обаче ще създаде прецедент, тъй като със закон ще бъдат уредени взаимоотношенията между държавата и едно акционерно дружество, регистрирано по Търговския закон, каквото е БКК. Някои експерти се опасяват, че това ще отприщи исканията със специален закон да се уреждат проблеми на други дружества, например на Булгартабак, БТК и т. н.Вторият вариант е по-лесно осъществим - държавата в лицето на Министерството на финансите да поеме споменатите ангажименти на БКК към купувачите на БИОХИМ и Банка ДСК. В този случай ще се наложи да се подпишат тристранни споразумения между консолидационната компания, финансовото ведомство, Банк Аустрия и унгарската OTP.Правителството и Народното събрание ще трябва да изберат една от двете схеми, преди общото събрание на БКК да обсъди решението за откриване на процедура по ликвидация на консолидационната компания. Според председателя на икономическата комисия в парламента Валери Димитров ликвидацията на БКК не е сред най-належащите въпроси, които управлението на държавата трябва да решава.Сега се занимаваме с промените в Закона за обществените поръчки, върху който сме съсредоточили цялото си внимание. След като парламентът ги приеме, ще мислим как да решим проблема с ангажиментите, поети от консолидационната компания към чуждестранните инвеститори. До момента лично аз не съм решил дали е по-добре това да стане със закон, или с тристранни споразумения, заяви Димитров. Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Иван Искров (който на 9 октомври бе избран за управител на БНБ) пък заяви, че не е запознат с конкретните схеми за уреждане на взаимоотношенията между консолидационната компания и купувачите на БИОХИМ и Банка ДСК. Тези изявления са твърде озадачаващи, тъй като, според изпълнителната директорка на БКК Нели Кордовска, разработка с вариантите за прехвърляне и уреждане на ангажиментите на компанията към Банк Аустрия и OTP е депозирана както в правителството, така и в парламента. Но времето за съответните обсъждания и одобрения не е много, като се имат предвид различните технологични и законови срокове - например един месец е само времето между обявяването и провеждането на акционерното събрание. А както е известно - 14 февруари 2004-а е крайният срок на съществуване на консолидационната компания, определен от нейните акционери. През близо 12-те години, през които тя съществува, се видя, чеБКК е като котките - има няколко живота. Вярно е, че не са чак девет, но откакто е учредена компанията, срокът на съществуването й е удължаван шест пъти. При създаването й през 1992 г. бе обявено, че той ще е три години. През тях БКК трябваше да приключи с раздържавяването на банковия сектор. Но тогава държавните банки бяха повече от 70 и задачата бе явно неизпълнима. След това се роди идеята за консолидация на банковия сектор, която приключи през 1995 г., и на българския пазар останаха единадесет държавни кредитни институции. Три от тях - МИНЕРАЛБАНК, Стопанска банка и БАЛКАНБАНК, бяха поставени под особен надзор през следващата година, а през 1997-а бяха обявени в несъстоятелност. Ямболската банка, която също бе под особен надзор, в началото на 1997 г. бе продадена на застрахователния холдинг България (сега Алианц България холдинг). Банковата приватизация започна през юни 1997-а, когато ОББ бе купена за 3 млн. щ. долара от консорциум, в който участваха БУЛБАНК, ЕБВР, американският инвестиционен фонд Опенхаймер и Ко (през 2000-а те на свой ред продадоха ОББ на Национална банка на Гърция за 206 млн. евро). През следващите пет години бяха продадени Българска пощенска банка, ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК, БУЛБАНК и БИОХИМ (виж таблицата). Веригата от приватизационни сделки приключи преди десетина дни с продажбата на Банка ДСК. Именно затова няма никакъв смисъл БКК да получи правото на още един животНо това може да се случи, ако управляващите забавят коментираните тук решения и БКК не бъде обявена в ликвидация до 14 февруари 2004 година. Нито правителството, което в лицето на Министерството на финансите притежава 99.5% от акциите на БКК, нито останалите й акционери - Софийската община и близо хиляда частни фирми, са заинтересовани животът на консолидационната компания да се удължи. След последната продажба - на Банка ДСК, по сметките на БКК има около 390 млн. евро. Това е остатъкът от всичките приходи - около 870 млн. евро, които компанията е получила от продажбата на ОББ, Българска пощенска банка, ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК, БУЛБАНК, БИОХИМ, Банка ДСК, както и от продажбата на 32.7% от акциите на ЦКБ, които в края на 2001-ва бяха купени за 6 млн. лв. от Химимпорт.Тъй като ликвидацията на консолидационната компания не може да приключи през 2003-а, през следващата година тя отново ще трябва да плаща данъци и чак тогава ще може да се пресметне каква ще е ликвидационната квота на всеки от акционерите на БКК. Тя, както е известно, се изчислява в зависимост от дяловете им в капитала на дружеството. Министерството на финансите ще получи например 99.5% от парите на БКК, Софийската община - 0.45%, а останалите й акционери ще си поделят 0.05% от стойността на активите. Сред тези собственици на малки пакети от акции са фирмите Химимпорт, Нитекс, както и ОББ, ХЕБРОСБАНК, СИБАНК, РОСЕКСИМБАНК и ЦКБ. Според юристите на БКК част от ценните й книжа са собственост на фирми, обявени в несъстоятелност или в ликвидация. Независимо каква е съдбата на тези дребни акционери (чийто брой е над 1000), те или наследниците им трябва да бъдат издирени. На всеки от тях БКК ще открие сметка, в която ще преведе парите, полагащи им се като ликвидационен дял. Това, според юристите на компанията, ще отнеме доста време. Те смятат обаче, че ако издирването започне веднага след като бъде избрана схемата за изчистване на ангажиментите на БКК към Банк Аустрия и OTP, до приключването на ликвидационната процедура тя ще е наясно как да разпредели активите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във